Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Но той не се опитваше да свали малкия MD-500. Ако това беше целта му, досега да го беше направил. Той се целеше само в Чейс.
— Мамка му! — изпъшка той. Досега го беше спасявало единствено криволиченето на хеликоптера. Достатъчно беше куршумите да улучат която и да е част от тялото му — тя щеше да се превърне в кървава пихтия и Екскалибур щеше да падне.
Хеликоптерът рязко залитна встрани, като едва не изхвърли Чейс от шината. Мичъл беше видял трасиращите куршуми и беше опитал отбягваща маневра, спускайки се рязко надолу.
Бойният хеликоптер
Чейс знаеше много добре какво възнамерява да направи Мичъл: ако успееше да се снижи ниско над улицата, той можеше да лети между блоковете и да ги използва за прикритие. Това щеше да накара и пилота на Алигатора да свали пръста си от спусъка, стига да не беше някой психопат.
Но първо трябваше да стигнат блоковете…
Хеликоптерът продължи да се спуска бързо, обсипван с дъжд от куршуми. Чейс се опитваше да се задържи върху шината, обвил здраво с ръце свързващата подпора. Изведнъж осъзна, че се намира точно под вратата на кабината, дръжката й го изкушаваше да се протегне…
В този миг хеликоптерът рязко се наклони напред, гравитацията притисна Чейс към шината. Прелетяха край един жилищен блок, който се извисяваше над тях. Мичъл вече летеше над една улица, криволичейки наляво и надясно, за да затрудни преследвача си, като едва успяваше да избегне стълбовете на уличното осветление. Бойният хеликоптер продължаваше да го преследва, но на по-голяма височина, готов за нападение.
Чейс се придърпа нагоре и успя да надникне през големия прозорец на овалната врата. Мичъл седеше на отсрещната седалка, бедрото му беше подгизнало в кръв, а очите — вперени напред.
Пилотът на алигатора се беше отказал да стреля, но продължаваше да ги следва неотстъпно. Ако решаха да се снижат, за да може Чейс да скочи на земята, той щеше да ги атакува.
Мичъл рязко зави в съседната улица. Движението запрати Чейс към вратата. Мичъл обърна глава, привлечен от неочаквания шум, и разшири очи от изненада, щом го забеляза. Алигаторът продължаваше да ги преследва, въпреки рязката промяна в курса на мишената му.
Мичъл можеше да се протегне и да отвори вратата, но за да лети, му трябваха и двете ръце. Чейс прехвърли Екскалибур в дясната си ръка. Борейки се с вятъра, той протегна лявата към дръжката на вратата…
И се вкопчи в нея. Вратата зейна широко и вятърът я блъсна в рамката. Чейс се хвана за седалката и вкара главата и раменете си в кабината.
— Еди! — извика Мичъл. — Къде е мечът?
— В мен!
— Скачай вътре тогава!
— Не! Първо трябва да свалим тоя хеликоптер!
— Да не си полудял? — изкрещя Мичъл, като направи поредния остър завой. Вратата отново се отвори, след което рязко се върна назад, нанасяйки болезнен удар върху раменете на Чейс. — Онова е боен хеликоптер! А това нещо не е!
— Ще трябва да импровизираш! — Чейс погледна напред и видя една висока, нова сграда, която се извисяваше над жилищните блокове. Уличните лампи осветяваха скелета
— Какво?
— Това е единствения начин да се отървем от тях! Действай! — Чейс се спусна отново върху шината и затвори вратата, пресичайки протестите на Мичъл.
Алигаторът продължаваше да ги преследва, дори беше скъсил разстоянието, за да може да види какво прави Чейс. Той се зачуди какви ли изводи ще си направи пилота от това, че нарочно беше останал навън.
Реши да му остави още нещо, върху което да размишлява.
— Хей! — изкрещя той и размаха меча към хеликоптера, който отново се издигаше. — Това ли искаш? Тогава ела и си го вземи, задник такъв!
На носа на бойния хеликоптер светна прожектор и лъчът се фокусира върху Чейс. Мечът проблесна на ярката синкава светлина.
Боядисаното в оранжево рамо на крана премина край тях, малкият MD-500 се опитваше да се задържи успоредно на него. Чейс погледна надолу. Намираше се поне на 200 фута височина, земята в основата на крана беше покрита с греди, бетонени блокове и всякакви други подобни неща, които въобще не гарантираха меко приземяване.
— Какво правя тук, по дяволите? — запита се той, докато се навеждаше напред…
И скочи.
Хеликоптерът се намираше само на пет фута над стрелата на крана, но силата на удара в тръбната метална рамка можеше да се сравни с удара на бейзболна бухалка в гърдите. Единият му крак се подхлъзна. Чейс започна да се плъзга надолу като пожарникар по стълба, докато не се спря с болезнен удар в по-ниската хоризонтална греда.
С изкривено от болка лице той се издърпа нагоре. Хеликоптерът на Мичъл се беше отдалечил, но Алигаторът беше забелязал скока на Чейс и сега правеше остър въздушен пирует, за да се върне обратно при него.
Той застана изправен върху хоризонталната греда и се хвана здраво за горната. Върхът на високата отвесна кула се намираше на около трийсет фута. Той започна да се изкачва нагоре, а Екскалибур се удряше в оранжевия метал.
Духаше топъл вятър, с мирис на изгорял бензин. Алигаторът се появи от другата страна на крановата греда и заслепяващия му лъч освети лицето на Чейс. Той наведе глава и продължи да се изкачва. Въпреки силната светлина той успя да види пилота в кабината — и картечницата, монтирана върху късото дясно крило. Един изстрел щеше да бъде достатъчен.
До върха оставаха само още десет фута, но мерникът на картечницата беше насочен към гърдите му и пилотът се усмихваше триумфално…
В този миг Мичъл изскочи над Алигатора, зависна над ротора му и буквално натисна малкия хеликоптер надолу. Шините му докоснаха свистящия кръг и мигновено се разхвърчаха на парчета в облак от искри, но перките на големия хеликоптер също се натрошиха и парче от тях профуча като бойна брадва край главата на Чейс. Изгубил баланса си, армейският хеликоптер започна да се върти и опашката му застрашително започна да се приближава към крана.