Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
Отвън две момчета ритат топка и тя се удря в капаците на църковните прозорци. Те грабват топката и побягват уплашени.
ИНТЕРИОР
В полумрака виждаме лицето на мъжа с ножа, който чака търпеливо.
След като не чува други обезпокоителни звуци, продължава това, което прави.
БЛИЗЪК ПЛАН
Острието
Ножът изчезва. Пауза. Тиксо –
ЕКСТЕРИОР, ЕРУСАЛИМ, 32 Г. СЛ.ХР.
Камерата бавно показва хълмист пейзаж от Близкия изток, дървета, камили, тълпа от хора, които се блъскат и надничат да видят нещо. Събират се все повече и повече. Чуваме мъжки глас.
Камерата се издига над главите на множеството и показва Христос, който проповядва.
Мици вдига поглед от сценария и се замисля. Нещо е привлякло вниманието . Тя отново поглежда задрасканите редове.
Тиксо –
В дясното поле на страницата е написано на ръка: *прекалено деликатно/н. пр.
„Н. пр.“ вероятно означава „нуждае се от преработка“. Тя размества планината от папки и след кратко ровене намира следващия вариант. В него пише:
Ножът изчезва. Пауза. От лявата страна на кадъра се появява кремав хартиен плик. Някаква ръка вдига плащаницата и леко я изтръсква. От плата падат миниатюрни влакна и кафеникави прашинки. Ръката запечатва плика.
Мици се пита защо Тамара е променила текста. Какво не е било наред в първоначалния вариант? Тя сравнява двата сценария. Единствената видима промяна е премахването на изречението „като онова, което криминалистите използват за снемане на отпечатъци“. Мици се залюлява на стола, сякаш се надява, че движението ще размести някоя заседнала мисъл, блокираната интуиция. Решава да отиде при Матюс, за да поиска разрешение да изпрати Ник в Торино. Никой от двамата няма да е доволен, но няма друг начин.
Клетъчният телефон на бюрото иззвънява и тя вдига.
– Мици Фалън – представя се, като все още гледа сценария и се чуди за промените.
– Аз съм.
Тя се вцепенява.
Алфи!
Сърцето подскача. Тя дръпва телефона от ухото си и го поглежда гневно. Прекъсва, без да чуе какво говори мъжът . Струва се някак недостатъчно просто да затвори. Затова изключва телефона напълно. Знае, че трябва да говори с него. Но не сега. Не и преди да е сигурна, че е достатъчно силна за целта.
39
ЦЕНТРАЛЕН
Управителят Джон Джеймс застава на входа на цеха точно когато сирената оповестява началото на предиобедната почивка в единайсет часа.
– Чакайте! Чакайте!
Налага се да крещи, за да надвика шума от тътренето на столове по дървения под.
– Изчакайте. Искам да ви съобщя нещо.
Шумът отслабва и трийсет жени го поглеждат недоволно. Някои бързат да отидат до тоалетната, други – за кафе или безалкохолно, но най-нетърпеливи са тези, които искат да запалят цигара.
– Снощи Ема Варли подаде молба за напускане и няма да идва на работа.
Съобщението предизвиква няколко изсвирвания и вяло ръкопляскане.
– Това означава, че имаме свободно място за шивачка. Ако познавате някого, който има нужда от работа, кажете му. Кандидатите трябва да представят препоръки от предишен работодател. Това е.
Шумът се възобновява и жените тръгват да излизат. Джей Джей се отдръпва, за да им направи път.
– Добре, че се отървахме от тая – измърморва Джени Харисън, когато се приближава. Трийсетгодишната брюнетка носи косата си вързана на мазен кок и цялата е омацана с грим. – Кучката и без това нищо не вършеше, дърпаше ни назад.
Джей Джей се чувства длъжен да я защити:
– Напускането на Ем е голяма загуба за компанията.
Харисън спира пред него.
– Ем? – Лицето светва и в гласа прозвучава възбуда. – Да не би Ем да е била любимка на шефчето?
Джей Джей не казва нищо. Мислено се упреква за неволната грешка на езика.
– Леле, май ще ви бъде мъчно за нея, господин Джей. – Харисън се пресяга и хваща за ръката една от минаващите наблизо злобарки. – Хей, Ким, знаеше ли, че шефът е бил лапнал по Петнистата?
Ким Бас – платиненоруса блондинка, нито много млада, нито много стара, спира и се втренчва предизвикателно в лицето на управителя.
– На мен ми изглежда много смутен, Джен. – Ким го оглежда нахално, дъвчейки дъвка. – Да, може е да е лапнал. Или пък, нали знаеш, може и тя да му е лапнала нещо.
Двете се разкикотват истерично и се прегръщат, сякаш шегата е толкова смешна, че ще паднат, ако не се подпрат.
– Хайде, изчезвайте от тук! – Джей Джей махва към вратата. – Идете да почивате и се връщайте на работа.
Харисън е твърде нахакана, за да позволи такова отношение. Такива мухльовци като Чироза не могат да стъпят и на малкия пръст, хапва ги за закуска. Тя пристъпва към него, толкова близо, че гърдите се допират до тялото му, а миризмата на евтиния парфюм го кара да се закашля.
– Сега ние можем да сме ви любимки, господин Джей. – Посяга да го погали по лицето, но той се дръпва. – С Ким ще ви покажем неща, които не сте и сънували.
По примера на приятелката си Бас се подпира на рамото му и притиска тяло до неговото.