Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Бог да е с теб. Обогати ли те с някое прозрение?

– Може да се каже. – Мици натиска клаксона, когато някакъв кретен с „Шевролет Тахо“ я засича отдясно. – От научна гледна точка няма никакво доказателство, че това е покривалото, с което е бил увит Христос. Може би точно това е искала да разкрие Тамара Джейкъбс. Утре ще се обадя на Ейми да поискам експертното мнение на патоанатом. Може би тя ще каже дали е възможно отпечатъците да са оставени от човек, който е бил разпнат на кръст.

– Не съм сигурен, че Ейми

е виждала жертва от разпъване.

– В Ел Ей стават всякакви перверзии, никога не се знае. Когато стигнеш в Италия, пробвай да огледаш плащаницата. Днес видях няколко висококачествени снимки. Бяха удивителни.

– В какъв смисъл удивителни?

– В смисъл, че не мога да си обясня как цял труп се е отпечатал толкова ясно на онзи чаршаф. Наистина не разбирам. От това, което четох и чух, няма доказателства някой да го е нарисувал или да се е отъркал в него. Истинска мистерия, това поне е сигурно.

Ник поглежда часовника си.

– Миц, трябва да тичам, ако искаме да хвана полета.

– Отивай. Обадих ти се само за да ти пожелая късмет. Ще ти пратя последната информация по имейла. Значи ще имаш офицер за свръзка, така ли?

– Така ми казаха. Ще ти се обадя, щом пристигна и се ориентирам, става ли?

– Добре. – Тя замълчава за малко. – Пази се.

– Ти също.

Той затваря. Мици включва радиото, но не се заслушва какво говорят. Изминава останалата част от пътя на автопилот, като се пита как момичетата са прекарали деня, написали ли са си домашните и как ще се държат с нея, когато се прибере вкъщи.

Когато завива по алеята към дома си, се налага да натисне рязко спирачките.

Колата на Алфи. Паркирана на обичайното място под навеса.

Мици откачва колана си, сърцето се разтуптява. Слиза и затръшва вратата на колата. Толкова е ядосана, че почти разбива с ритник собствената си врата.

– Здравей – казва той нахално, седнал с двете момичета около семейната маса. Пред тях има голяма кофа от „Кей Еф Си“. – Донесох пиле, няма нужда да готвиш.

43

БОЙЛ ХАЙТС, ЛОС АНДЖЕЛИС

На картата пише Бойл Хайтс, но местните го наричат Паредон Бланко – Белите скали, хълмист квартал на източния бряг на река Лос Анджелис, известен като първа спирка на повечето новодошли емигранти. Първият заселник се казвал Андрю Бойл, ирландец, дошъл по тези места още по времето, когато Калифорния е била част от Мексико. Станал кмет и построил инфраструктурата, подслоняваща в наши дни пъстра смесица от латиноамериканци, източноевропейци, японци и бели американци, които са малцинство.

Джей Джей седи в колата си между църквата „Сейнт Мери“ и болницата „Промис“ и наблюдава входа на голяма петстайна къща, която навремето несъмнено се е смятала за луксозен имот и е била собственост на добро, набожно семейство. Сега е съвсем запусната

и стаите се дават под наем на разни отрепки. Тук живее Джени Харисън, макар че от мястото, където седи, той не може да разбере в коя част на постройката паркира жалкия си задник.

Един поглед към часовника на таблото му показва, че наблюдава вече повече от четири часа, време, за което през къщата се извървя цяла армия от хора – идваха и си отиваха. Приятелката на Харисън, Ким Бас, дойде преди три часа и още не е излязла. Може би ще остане да преспи. Ако не, до апартамента е по-малко от километър. Прощалната разходка.

Трябваше му известно време, за да разбере какво става. Отначало си помисли, че организират купон, но после му направи впечатление, че мъжете, които идват, не се задържат дълго и не носят бутилки или подаръци. Това е публичен дом. Можеше да се очаква. Харисън и Бас са жалки отрепки. Ето защо Бог му ги показва – за това и защото правеха живота на Ем ад. Е, сега той ще ги изпрати точно там.

Отпред спира мерцедес S класа; от него слизат двама мускулести латиноси и влизат в къщата. След двайсет минути излизат на терасата, пушат пури и броят пари. Изтичват навън и се качват в лъскавата лимузина. След малко лампите в къщата започват да изгасват.

Момичетата постепенно се разотиват. Спечелили са достатъчно. Джей Джей се пита какво ли е да лежиш в техния мрак, на дъното на малкото им блато и да ги дебнеш.

Лесна плячка.

Той си представя разположението в къщата. Как ще влезе и ще излезе. Накъде да кара, след като свърши. Когато Харисън е вече мъртва.

44

Мици оставя чантата и сакото си в антрето. Казва си, че трябва да се успокои, но сърцето сякаш ще изскочи от гръдния кош.

Връща се в дневната и поглежда дъщерите си. Джейд изпреварва въпроса :

– Аз го пуснах. – Вижда гневното изражение на майка си и добавя: – Все пак ми е баща.

Амбър се отдръпва малко от Алфи и сестра си. Иска да бъде близо до майка си, ако започнат да прехвърчат искри.

Мици хвърля убийствен поглед към съпруга си. Не се вярва, че това е мъжът, за когото е пожертвала осемнайсет години от живота си; мъжът, с когото е искала да прекара всяка своя секунда на този свят.

– Вечеряме и после си тръгваш.

– Трябва да поговорим, Мици. Знаеш, че трябва – казва Алфи, сякаш той е умният в семейството, той е разумният, който ще измисли как да се справят с тази опасна ситуация. Повдига кофата с пилешкото. – Защо не донесеш чинии да си разделим тази вкусотия?

Гневът се разпалва. Как смее този мръсник да идва сякаш снощи нищо не се е случило, сякаш не е нищо особено?

– Аз ще донеса. – Джейд става и изтичва в кухнята.

Тя знае, че майка всеки момент може да избухне, и не иска да се случи нещо лошо.