Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Ваше Светейшество. – Гъркът се покланя. – Надявам се, че сте добре.

Старият папа се усмихва:

– Доколкото един старец на осемдесет може да е добре. Казал си на секретаря ми, че носиш спешна новина.

– Така е – изражението му се променя. – И се опасявам, че не е добра.

Папата се настанява на стол с висока облегалка.

– Спешните новини рядко са добри.

– Писателката – мъртва е.

Вестта видимо разстройва Отеца.

– Мир на духа – прекръства се. – При какви обстоятелства е починала?

– Намерили са я в океана близо до мястото, където живее в Америка. Не е произшествие. От достоверен източник научихме, че лосанджелиската полиция разследва смъртта като убийство.

Папата

навежда глава и се замисля. По-късно ще се моли за душата . Ще се моли и най-лошите му опасения да не се окажат верни.

Съветникът не споделя повече подробности, особено по-кървавите – за изтръгнатото око, за следите от мъчения. Негово Светейшество вдига глава. Бледите му очи, видели толкова много грях и толкова много мъдрост, се втренчват във верния му служител.

– Андреас, ако разполагаш със знание, което би могло да помогне за залавянето на убиеца, трябва да го съобщиш на полицията.

– Разбирам, Ваше Светейшество.

– Църквата стори много, за да обедини различните фракции, модернистите и консерваторите, но не може да поддържа екстремистите.

– Ваше Светейшество...

Папата го прекъсва, като вдига ръка:

– Те имат добри намерения, но са прекалено фанатизирани. Трябва да сме научили този урок от историята.

Гъркът отстъпва пред този аргумент:

– Така е, Ваше Светейшество.

– А за другото... Затворихме ли вече тази глава?

– Мисля, че не – отговаря Патикос, като присвива очи. – Боя се, че точно обратното. Заради това нещастие страниците вероятно ще останат отворени – за известно време.

36

ЛОС АНДЖЕЛИС

В пет сутринта Мици започва новия си живот.

Прибира уискито, сварява си прясно кафе и преглежда сметките, чието плащане не може да отложи, и бележките, които напомнят, че трябва да плати таксите за извънучилищните занимания на момичетата. Това сломяващо волята занимание напомня, че дъщерите ще ходят на ски през уикенда, а срокът за плащане на последната вноска отдавна е изтекъл. Тя няма пари, но някак трябва да намери. Струва се важно да ги изпрати далеч от дома точно в този момент. Екскурзията до Маунт Болди ще им се отрази добре.

Мици пуска домашния лаптоп и издирва още две неща, които трябва да свърши. Ключар. И адвокат. Всички механизми на вратите и прозорците трябва да се сменят. Днес, още тази сутрин. Няма да е евтино, но не търпи отлагане. Освен това има нужда да говори с някого, който да се погрижи за всички неприятни подробности за развода и за неизбежната битка да запази малкото, което е останало.

Онзи мръсник отне самоуважението – няма да му позволи да отнеме и дома.

Мици бързо се връща на горния етаж и поглежда в стаята на момичетата. Те все още спят. Хубаво. Може би здравият сън ще изтрие част от ужаса на изминалата нощ. Тя отива боса в спалнята и сваля един прашен куфар от гардероба. Двайсет минути по-късно сяда върху него, за да притисне всички дрехи, обувки и лични вещи на съпруга си, които успя да напъха вътре. Останалите ще прибере в торби и ще занесе в гаража, за да си ги вземе, когато нея я няма. Едно е сигурно – той вече няма да стъпи в тази къща.

Влиза в банята и събаря самобръсначката, пяната за бръснене, дезодоранта и нокторезачката му в едно пластмасово кошче, после застава под душа, за да отмие мръсотията от снощното преживяване. Ще започне на чисто. Колко точен израз! Избърсва се и оглежда жестоките ожулвания от колана върху тялото си. Ще изчезнат. С времето ще избледнеят и спомените, мъчителните съмнения и страхът, които сега се опитват да разсеят вниманието .

Облича се за работа. Днес ще сложи ярки цветове – смела заявка и сигурна стъпка към бъдещето. Яркожълта блуза, крещящо сини панталони

и сако в същия цвят. Твърде набиващо се на очи наистина. Твърде ваканционно, твърде пъстро. Но майната му. Тя има нужда от силата на цветовете, от този извор на енергия, за да изкара деня. До тръгването на момичетата за училище има още два часа, затова Мици сяда в кухнята и влиза в интернет. Първо проверява новините. После клюките. Отегчена от еднообразната информация, въвежда „Торинска плащаница“ в търсачката. За части от секундата излизат половин милион резултата. Впечатляващо. Да можеше и мъжете да работят толкова ефикасно, колкото интернетските търсачки. Остави мъжа сам и няма да намери дори собствения си портфейл, камо ли четиристотин деветдесет и девет хиляди различни неща. Интернет търсачките сигурно са от женски пол.

Има множество псевдорелигиозни сайтове; отделна страница, посветена на артефакта, и естествено информация от обичайните заподозрени Уикипедия, Би Би Си и Си Ен Ен. Мици отваря Уикипедия и за първи път вижда мистериозната снимка, която толкова е обсебила Тамара Джейкъбс.

Текстът отдолу обяснява, че снимките са направени през 1898 г. от италианския адвокат и любител фотограф Секондо Пиа. Прави впечатление колко по-ясен е негативът в сравнение с позитива. Трудно е да повярва, че това е една и съща снимка. Мици отваря едно чекмедже и изважда химикалка и бележник. Отваря на нова страница и започва да си води записки, докато прехвърля различните сайтове:

• Плащаницата представлява голямо ленено платно, върху което личат очертанията на разпнат мъж.

• Съхранява се в специален параклис в Торинската катедрала „Свети Йоан Кръстител“.

• През 1978 г. е била изследвана от специално създаден екип от американски учени в рамките на проекта „Торинска плащаница“. Те не са открили доказателства за фалшифициране и не са успели да установят как се е отпечатал образът.

• През 1988 г. е направено въглеродно датиране в университетите на Оксфорд и Аризона и в Швейцарския федерален политехнически институт. Независимо една от друга и трите институции установяват, че плащаницата произхожда от Средновековието, между 1260 и 1390 г., следователно е невъзможно това да е погребалното платно на Христос.

Мици се обляга назад. Вече е сигурна, че разковничето към убийството, по което работи, се намира в Торино. Поглежда часовника си и осъзнава, че толкова се е вглъбила в загадките на плащаницата, че е загубила усещането за време. Часът е осем. Вече трябва да вдига момичетата. Време е да им каже, че видяното снощи не е било сън. Че наистина е изгонила баща им и той повече няма да се върне.

Никога.

37

ВАТИКАНЪТ

Андреас Патикос излиза от папския дворец и отива до намиращото се на пет минути от там кафене на площада „Свети Уфиций“, от южната страна на „Свети Петър“. Той е редовен клиент на заведението. Мъжът, с когото има среща – също.

Патикос взема голяма порция сладки, кафе и чаша вода и сяда с лице към вратата. Не се налага да чака дълго. Скоро отец Набил Хаяк разклаща звънчето на входа и влиза. Лицето му просветва, когато вижда стария си приятел.

Хаяк наближава шейсетте и е ливанец. Произхожда от стар род на сирийци маронити, принадлежащи към Антиохийската църква – самостоятелен католически орден със собствена литургия, дисциплина и йерархия. Антиохия има специално място в сърцата на католиците, защото това е мястото, където последователите на Исус за първи път са се нарекли християни, а след разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. се е превърнала в главен център на новата религия.