Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Ник поглежда през прозореца. Няколко униформени претърсват задния двор. Там няма трева – само дървена настилка, малък соленоводен басейн, ограден с камъни кът за хранене и тухлено барбекю. Писателката едва ли се е цапала да пече пържоли – по-скоро е викала готвач, когато е имала гости.

– Ник, ела да видиш това – вика го Мици. Звучи по-скоро тъжно, отколкото въодушевено.

Ник се досеща, че каквото и да е намерила, няма да му хареса. Той оставя декарите дъбова облицовка и нагазва сред пасището мек бял килим в дневната.

– Котката е

мъртва. – Изражението на Мици издава, че е имала такъв домашен любимец. – Очевидно убита.

Том Хикс, четиридесетгодишен брадат криминалист, облечен с гащеризон за огледи, държи в изпънатата си напред ръка бяла персийска котка.

– Вратът е счупен – обяснява той. – Под козината има следи от примка, а очните ябълки са разширени. Най-вероятно е удушена с ласо, може би дори е висяла.

Мици поклаща глава:

– Извратеняк!

– Обаче интересен извратеняк. – Ник се вглежда по-внимателно в котката, докато Том я прибира в голям хартиен плик. – Не са много хората, които носят в себе си ласо и знаят как да го използват.

Мици докосва ръката на Хикс:

– Може пък да имаме късмет и котето да е одраскало или ухапало убиеца.

– Ще я дадем на криминалния ветеринар – отвръща техникът, докато етикетира плика. – Много е добър. Ако има микроследи или ДНК от извършителя, той ще ги намери и ще каже как точно е умряло животното.

Ник мълчаливо преглежда купчина писма, после отива при малкия безжичен телефон, поставен на стойка до перваза на прозореца.

На дисплея пише, че има четиринайсет пропуснати обаждания. Ник вдига сребристия апарат от стойката, разглежда иконите на клавиатурата и открива вградения указател. За няколко секунди установява, че има записани 306 номера, подредени по фамилно име. Въвежда „Джейкъбс“ и намира само едно – Дилан. Поглежда пак към купчината писма и плика, адресиран до „Г-н Д. и г-жа Т. Джейкъбс“. Вдига го и вижда, че е отворен. Вътре има бяла картичка, изписана със златни букви – покана за благотворителен бал. Ник показва телефона и картичката на Мици.

– Май открихме половинката на Дамата с пръстена.

Мици оставя криминалиста с мъртвата котка; възмущението и гневът отстъпват на нови емоции. Съпругът на Тамара Джейкъбс или е нейният убиец и знае, че е мъртва, или съвсем скоро целият му живот ще се преобърне.

– Ако има номер, обади му се!

Ник отново взема телефона, намира номера и натиска копчето за набиране. В стаята настъпва тишина. Всички погледи са вторачени в него, докато слуша сигнала от набирането. На дисплея не е изписан номер, само името Дилан Джейкъбс – може да е на километър от тук или на друг континент. Сърцето на Ник се разтуптява от вълнение.

Сигналът спира. Чува се дълбок баритон:

– Тук е Дилан. Не мога да говоря в момента. Оставете името и номера си и ще ви се обадя при първа възможност.

Ник затваря.

– Превключи на гласова поща. Ще се обадя пак от участъка, когато ще мога да го запиша.

Мици кимва:

– Добре. Вземи

телефона, провери контактите и го дай за анализ. Аз мога да довърша огледа без теб.

Ник изключва телефона, махва с ръка и тръгна към вратата. Изведнъж спира и се обръща:

– Няма снимки!

Мици се намръщва и го поглежда:

– Моля?

– В цялата къща няма нито една снимка на Тамара и мъжа . Нито в кабинета, нито в спалнята, нито тук.

Мици се опитва да си спомни стаите на горния етаж.

– Прав си. Освен това никъде нямаше мъжки дрехи, нито приспособления за бръснене или друга мъжка козметика. Няма никаква следа, че Дилан Джейкъбс някога е живял тук.

9.

СИДНИ, АВСТРАЛИЯ

Двайсет и седем годишният Виктор Хегедюс се размърдва неудобно на шезлонга на няколко крачки от частния басейн.

Умът му е зает с много неща.

Нищо чудно, че го боли глава. Това е началото на пристъп от мигрена. Сигурен е. Единствената му надежда е да поспи – кратка оздравителна дрямка, – но не може. Тревогите му пречат да заспи. Строителите пристигат утре и той се чуди дали да не ги отпрати, докато обмисли по-добре плановете за разширение – отделното крило за гости, със собствен басейн и вътрешен двор.

Обедното слънце полазва върху краката му. Той става и наглася плажния чадър така, че целият да остане на сянка. Виктор не обича да изгаря. Ужасно е, когато кожата ти се зачерви и изсъхне.

Мобилният телефон под съседния шезлонг иззвънява. Виктор се опитва да се абстрахира от шума, както прави от сутринта. Чувството за вина обаче надделява и той вдига.

– Телефонът на Дилан. Кой се обажда?

Никой не отговаря. Чува се само изщракване, сякаш пренасочват разговора.

– Ало.

Виктор намръщено поглежда телефона.

– Може ли да говоря с господин Джейкъбс?

– Не може. Кой го търси?

– Казвам се Ник Каракандес. Искам да обсъдя нещо много важно с господин Джейкъбс. Бихте ли ме свързали с него или да ми кажете на какъв номер мога да го открия?

– В момента медитира и не иска да го безпокоят.

Виктор рязко прекъсва разговора, изключва звука на телефона и гневно го хвърля под шезлонга.

Ако Дилан няма време да бъде с него, поне да го остави да си почива на спокойствие!

10.

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Програмата „Траксън“ изкарва на компютъра на Ник прозорец с карта, показваща, че телефонът, с който току-що разговаря, се намира в частна вила на улица „Тауър“ в Гордънс Бей, провинция Нов Южен Уелс. Ник отваря компютъризирания указател на Интерпол и открива номерата на полицейските служби в Австралия. Прехвърля списъка, докато намира участъка, в чийто район влиза Гордънс Бей, и набира номера.