Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Главен инспектор Хокинс. Кажете.

Ник му обяснява точно какво иска.

Трийсет минути по-късно въоръжен полицейски отряд е заел позиции около скъпата вила на брега на Тасманово море и Ник получава обратно обаждане.

– Можете да действате, детектив – казва главен инспектор Хокинс. – Вашият човек не е излизал през последния половин час и ако се опита сега, ще попадне в обятията на моите момчета.

11

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Тъмнокосият млад мъж отваря вратата на стария

си „Форд Експлорър“ и намества умореното си тяло зад изтъркания волан. Току-що свърши поредният тежък работен ден. Работи във фабрика. Добър, честен труд. Работното му място е на шестнайсет километра от мястото на последното убийство; домът му – на още повече километри в съвсем друга посока. Той се замисля за тези неща и това го успокоява, когато запалва мотора и потегля на дълга обиколка из улиците, преди да се прибере.

Шофирането му се отразява добре. Обича да изследва нови квартали – да наблюдава как неубитите се разхождат с децата, с кучетата и с половинките си. Представя си как живеят.

Представя си как ще умрат.

Колко внимателен и милостив може да бъде към тях – ако има тази възможност. Спомня си как преди няколко години в едно телевизионно предаване някакъв полицай го описа като влечуго, студенокръвен убиец без чувства, без емоции, без морал. Ченгето грешеше жестоко. Той извършва тези неща от любов. Божия любов.

Той обича всеки, чиято душа отнема, и изпитва страст и емоции, които един умствено ограничен полицай не може дори да си представи. Някой ден хората ще разберат колко нежен и добър е той. Ако той трябваше да умре, би се надявал да си отиде именно по този начин. Просто да затвори очи една приятна вечер и да се унесе в сън, без да подозира, че Смъртта е дошла да го вземе.

Включва радиото и настройва на новините, докато кара. Ослушва се дали говорят за него. Не казват нищо. Какво облекчение. Това означава, че няма да го търсят, няма да пречат на делото му. Анонимността е неговата защита; така Бог му дава своето одобрение – или благословия, ако искате. Смята, че това се дължи на неговия МО. Модус операнди – неговият метод на действие. Странно как латинските фрази са запазили актуалността до наши дни. Фрагменти от минала цивилизация, прелетели през векове и континенти и пренесени до наквасените с кръв улици в Града на ангелите.

Когато минава покрай кварталната си църква, младият мъж намалява и се прекръства. Инстинктивно прошепва още думи на латински, още останки от отминали столетия:

– In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti.²

Ритъмът на думите го успокоява. Той ги повтаря отново и отново в главата си – като очаровано малко дете камък в ръката си. После – любимата си фраза: Dominus tecum, Бог с теб. Изрича тези две думи различно от всяка друга, която е произнасял.

Те означават много повече от другите. Трябва да се изричат тихо, ясно, бавно, със страхопочитание. В крайна сметка, това бяха последните две думи, които чуваше всяка

от жертвите му.

² В името на Отца и Сина, и Светия Дух (лат.) – б. пр.

12.

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Когато Ник прави следващото си международно обаждане, в Калифорния часът е осем вечерта, а в Гордънс Бей, Сидни – два следобед. Докато набира номера, зарежда на монитора карта от Гугъл. Увеличава изгледа от красивия австралийски полуостров, покрай удивителната плажна ивица около резервата „Дънингам“ и парк „Бъндок“, после към високия бряг на север, с бляскавите имения на мултимилионерите.

Този път Дилан Джейкъбс лично вдига телефона си, но не звучи много успокоен от медитацията и топлия климат.

– Джейкъбс! – изръмжава раздразнен.

– Господин Джейкъбс, обажда се Ник Каракандес. – Гласът на полицая е спокоен и добронамерен. – Бих искал първо да потвърдите, че вие сте Дилан Джейкъбс, съпругът на холивудската сценаристка Тамара Джейкъбс.

– Защо се интересувате, господин Кукуригос?

– Каракандес, лейтенант Каракандес, от полицията на Лос Анджелис.

– Да, аз съм Дилан Джейкъбс. Тамара ми е съпруга. – В гласа му личи агресивност. – Защо ме безпокоите, лейтенант?

– За съжаление, трябва да ви съобщя, че на плажа Манхатън е открито тялото на жена. От снимките изглежда, че е Тамара.

– Мили Боже! Не може да...

– Господин Джейкъбс, съжалявам, че ви се обаждам така, но работя в отдел „Убийства“ и обстоятелствата около смъртта изглеждат подозрителни.

– Не мога да повярвам – запелтечва Джейкъбс. – Не е възможно! Сигурни ли сте, че е Тамара?

Ник се опитва да прецени тона на другия мъж и решава, че звучи искрено.

– Сигурни сме, господин Джейкъбс, доколкото можем да сме сигурни без разпознаване от близък човек.

От самото начало нещо го гложди и той решава да го изясни още сега:

– Господин Джейкъбс, изслушах всички съобщения на домашния телефон на съпругата ви и въпреки че е била неоткриваема повече от двайсет и четири часа, никое от обажданията не е от вас.

Джейкъбс издава продължителна въздишка:

– С Тамара не си говорим много, детективе. Чуваме се може би веднъж седмично. Понякога по-рядко. Отчуждихме се един от друг още преди години. Аз живея тук, в Сидни, с партньора си – говорили сте с него.

Сега вече Ник разбира ситуацията – богат семеен мъж в есента на активния си живот решава да излезе на светло. Заради жена си обаче се съгласява да поддържа хетеросексуалната фасада възможно най-дълго.

– Господин Джейкъбс, след няколко минути служител от полицията на Нов Южен Уелс ще дойде у вас и ще ви покаже снимка, която сканирахме и му изпратихме по електронната поща. За нас е необходимо официално да потвърдите дали това е съпругата ви. Разбирате ли?

– Да – със стоически глас отговаря Джейкъбс. – В такъв случай има ли шанс да сте сгрешили?