Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

– Малко е вероятно. Разпознаването е по-скоро формалност.

– Ооо...

– Много съжалявам за загубата ви и че се налага да правим това. Помолих полицаят да ви зададе няколко въпроса, които може би ще ни помогнат да открием виновника за смъртта на съпругата ви. Ще се справите ли?

Смъртта на съпругата ви. Тези думи карат Дилан Джейкъбс да занемее. С Тамара са разделени отдавна, но той не може да си представи, че никога повече няма да я види, никога няма да се пита какво прави тя, да се надява, че му е простила и че живее добре без него.

– Господин Джейкъбс,

чувате ли ме?

Той все още търси думите, докато кима мълчаливо на телефона.

– Да – успява да отговори след малко, – чух ви.

Оставя слушалката. Чувства се ограбен.

Светът му се е променил. Съпругата му е мъртва. Той вече не е женен мъж.

13

СЪБОТА СУТРИН

ИНГЪЛУД, КАЛИФОРНИЯ

В осем часа Ник става от леглото по-уморен, отколкото вечерта. Легна си рано, после се буди четири-пет пъти, след смъртта на Каролина и Макс често го мъчи безсъние. Включва телевизора за фон – виртуална компания – и понеже апартаментът му е много малък, може да го слуша и под душа.

Докато се бърше, телефонът иззвънява. Няма нужда да поглежда дисплея – знае, че е Мици. Тя е единствената, която му звъни в почивни дни, а снощи нямаше време да разкаже за разговора с Джейкъбс и вероятно изгаря от нетърпение да научи повече информация.

– Добро утро – казва той, като още бърше мократа си коса. – Току-що излизам от банята. Мислех да си направя кафе и след това да ти се обадя.

– Охо, значи те сварвам гол? Леле, леле! Моля те, отговори ми с „да“, дори да не е вярно. Знаеш, че ние, омъжените жени, имаме нужда от малко безобидни удоволствия.

– Както ме е майка родила, в цялата ми атлетична прелест.

– Стига, че се изчервих! Как мина снощи с Джейкъбс?

Ник оставя кърпата и започва да се облича с една ръка.

– Оказва се, че съпругът е гей и живее с двойно по-младия си любовник в Сидни, Австралия.

– Шегуваш се!

– Напълно съм сериозен. Според австралийските ченгета се разделил с жена си преди няколко години, след като разкрил сексуалната си ориентация, но така и не са се развели.

– Защо?

– Не е много ясно. Дилан твърди, че Тамара не искала всички да се присмиват, и понеже той често пътувал заради работата си, използвали това като обяснение.

– Обаче сега има къща в Австралия, така ли?

– Да, а също в Южна Франция и на остров Бали. Търгува с недвижими имоти – докато продава луксозни къщи на богаташи и звезди, успява да уреди по някоя изгодна сделка и за себе си.

– Блага работа.

– Полицията в Нов Южен Уелс много ни помогна. Изпратих им сканирана снимка, която нашите момчета намериха в дома на Тамара, и Дилан потвърди, че е тя.

– Къде е бил Господин Недвижима собственост по време на убийството?

– През последния месец не е мърдал от Сидни. Проверено е. Няма как да го е извършил.

– Има ли мотив?

– Мисля, че не. Даде ни телефоните на адвокатите си и им се обадихме. Преди повече от година Дилан и Тамара са подписали споразумение, според което всичките им имоти в Лос Анджелис остават за нея, а ценните книжа и спестяванията се разделят поравно между двамата. Изглежда странно, но приятелско уреждане на отношенията.

От

телефона се чуват тийнейджърски крясъци.

– Тихо! – изкрещява Мици, като закрива слушалката с ръка. – Не дразнете баща си, опитва се да спи. – Изчаква момичетата да се успокоят, после отново заговаря на Ник: – Извинявай, трябва да тръгвам. Днес и двете са на купон и вече са пощурели. Ти на лодката ли ще ходиш?

– Прочете ми мислите.

– Приятно прекарване.

– И на теб. Дано момичетата да се забавляват.

Ник затваря и си представя как Мици набутва Джейд и Амбър в очуканото семейно комби, докато оня мързелив смотаняк, съпругът , се излежава след редовния петъчен запой. Животът би могъл да бъде много по-добър.

Ник си разтваря нескафе и продължава да мисли за съпруга на Мици. Знаеше от нея, че веднъж я ударил. Прибирал се една вечер, след като пиянствал с приятели, и видял някакъв съсед да излиза от тях. Кретенът събрал две и две и получил пет. Зашлевил плесница. Мици не му останала длъжна и твърдеше, че след това не се повторило. Ник обаче се пита дали бинтованите пръсти не са резултат от друго семейно сбиване. Сипва си портокалов сок и изяжда чаша мюсли без мляко – навик от ергенските му години, когато свършваше цялата храна освен зърнените закуски. Ако Мици има проблеми, ще му каже. И ако е така, той с удоволствие ще отиде да вкара малко разум в главата на мъжа .

Малко след девет Ник заключва входната врата и тръгва към отдалечения на трийсет минути с кола остров Търминал, източно от Сан Педро и западно от Лонг Бийч. Яхтеното пристанище „Ал Ларсън“ на Сийсайд авеню е под управлението на Лосанджелиската пристанищна администрация и разполага с над сто места за плавателни съдове с дължина между шест и петнайсет метра. Точно по средата е единствената гордост и радост на полицай Каракандес. Единственото нещо, което му помага да запази здравия си разум.

„Реюниън“ не е от яхтите, които привличат погледа. Всъщност деветтонната едномачтова платноходка „Хилиард“ е истинско грозно пате сред лодките. Никоя разголена манекенка или плейбой не биха припарили до нея, камо ли да се качат. Но след смъртта на съпругата и сина си Ник се влюби в това ръждясало корито и спаси кила му от ковано желязо и белите му дъбови ребра от корабната морга. Възстановяването на лодката беше полезно, ако не за джоба, то поне за душата му. Всеки излишен цент отиваше за ремонта – обков и запушване на цепнатините, нов централен кокпит с рул, три каюти, освежени с махагонова облицовка, ново покритие от стъклопласт върху масивните чамови палуби.

Цяла сутрин Ник обработва единайсетметровата мачта и лакира задната палуба. Около един часа слиза на брега, за да хапне нещо топло. От другата страна на кея вижда познато лице, но се налага да се позамисли откъде я познава – досега не я е виждал с дънки и пуловер.

– Доктор Чан?

Ейми Чан се обръща. Катраненочерната дълга до раменете коса се развява; снежнобелите зъби блясват за миг, преди да се скрият зад нежнорозовите устни; зелено-кафявите очи искрят.

– Детектив Каракандес – Изрича името му сърдечно и тръгва към него с ръце в предните джобове. Бедрата леко се поклащат под голямата жълтеникавокафява чанта, преметната през рамото . – Едно птиченце ми каза, че имаш лодка тук.