Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

148

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

В мрака Ник усеща, че нещо покрива устата му. Задушава го.

Обхванат от паника, той отваря очи. Един парамедик от Бърза помощ се е навел над него и притиска кислородна маска на устата му. Младежът се обръща и разменя със свой колега няколко думи на френски със странен акцент. После пак поглежда към Ник и казва на английски:

– Добре сте. Не мърдайте и всичко ще е наред.

Детективът осъзнава, че вече не е в колата. Навън е. Лежи на мократа, посивяла

трева отстрани на пътя. С периферното си зрение вижда мигащи светлини, чува гласове, но не и бръмчене на коли. Или катастрофата е блокирала движението, или полицията е затворила магистралата. Той се опитва да се помести, но гърдите му са сякаш затиснати с наковалня.

– Стойте неподвижно.

Парамедикът притиска маската с една ръка, а с другата държи китката на Ник. Американецът се напряга да седне и блъсва другия мъж встрани. Силна болка пронизва гърдите му. Може би има счупено ребро. Той маха маската от лицето си.

– Какво стана с другите пътници? Добре ли са?

Медикът се опитва да го накара отново да легне.

– В момента ги преглеждат, както трябва да прегледаме и вас. Моля ви, не се движете.

Ник се опитва да се изправи.

– Хей, седнете! Не съм свършил.

– Напротив, свършихте.

Този път Ник успява да стане. Довлича се до семейство Брусар, които са седнали на задната стълбичка на една линейка. Едуар се опитва да се усмихне:

– Повече никога няма да ви давам да карате, mon ami¹⁸.

– Едва ли пак ще поискам. Спирачките съвсем отказаха. Натисках, натисках, и нищо не ставаше.

Урсула се държи за рамото, натъртено от предпазния колан.

– Голям късмет е, че оцеляхме – казва тя.

– Съжалявам – измърморва Ник, който се чувства виновен, защото в момента на катастрофата е бил зад волана. – Надявам се, че не сте пострадали тежко.

– Добре сме – уверява го Едуар. – Само натъртвания и синини. Хубаво е, че хората спряха да ни помогнат и линейката пристигна толкова бързо.

– Мисля, че онзи шофьор ги извика – добавя Урсула, като предпазливо завърта ръката си.

– Кой шофьор?

– Един човек ни помогна да излезем от колата. Каза, че трябва да се махаме по-бързо, в случай че се запали.

– Дори извади багажа ни. – Едуар кимва към банкета, където са наредени малките им дизайнерски куфари „Луи Вюитон“.

Ник вижда, че само неговият не е сред тях. Куфарът с ДНК профила и документите, които му даде ученият. Изчезнал е.

¹⁸ Приятелю (фр.) – б. пр.

149

ЛОС АНДЖЕЛИС

Във всяко разследване настъпва момент, когато не можеш да направиш нищо друго, освен да чакаш. Момент на затишие между усилената дейност и очакваните резултати.

Чакането обаче не се удава на Тайлър Картър. Той барабани нервно с пръсти по бюрото и още веднъж премисля всичко, което е направил. Мици изпрати униформени полицаи на улицата да намерят на коя кола ще паснат ключовете, намерени у заподозряния. Том Хикс взе проби от Избавителя

и чаршафа му и сега провежда кръвни изследвания. Либович анализира пръстовите отпечатъци, въпреки че никой не очаква да открият съвпадение в полицейската база данни. Еймис проверява снимки на заподозряния от записите на охранителните камери със софтуер за лицево разпознаване, за да види дали не е регистриран за друго нарушение. Един от патрулите е изпратен да доведе приятелката на Ким Бас, Джени Харисън, за да проверят дали ще разпознае арестанта, а Дженкинс току-що завърши втория си преглед и трябва да изготви официален доклад за състоянието на пациента.

Мици е не по-малко нетърпелива от Картър. Вече мина обяд, а тя се чувства така, сякаш тъпчат на едно място. Ако зависеше от нея, този откачен вече щеше да преживява истински ад. Типично в стила на Картър е да изпипва нещата според закона до последната запетайка. Тя се опитва да овладее нетърпението си, сяда на бюрото и включва компютъра. В електронната кутия има десетина нови писма, едно от които е обещаният имейл от Сара Кени.

Облак! Кой би помислил, че съществува такова нещо?

Мици копира линка в браузъра и въвежда потребителското име и парола, изпратени от Кени. В дистанционната база данни няма много неща: икони за „Музика“, „Видео“, „Снимки“ и „Документи“. Тя щраква с мишката на последната и на екрана се появява списък с папки, една от които е озаглавена „Сценарии“.

Мици отваря тази папка. На екрана се появява списък с три файла: „Епохата Ротшилд“, „Херцогът и танцьорката“ и „Плащаницата (Окончателен вариант)“.

Мици щраква с мишката върху последната иконка, като се пита дали наистина това е крайният вариант. При други условия би изгаряла от любопитство да разбере. Отваря файла.

ПЛАЩАНИЦАТА

Тамара Джейкъбс

ОКОНЧАТЕЛЕН ВАРИАНТ

Поверително! Забранено фотокопирането! Подписани копия да се раздадат само на упълномощения персонал.

Мици преглежда първите страници. Всичко прилича на онова, което вече е прочела. Досадно. Това определено не е нейният тип филм. Тя активира прозореца за търсене и въвежда думата „Ливан“. На екрана излиза нова страница – нещо, на което не е попадала досега.

ЛИВАН, БЕЙРУТ, 1176 Г.

ЕКСТЕРИОР. Нощ.

Зима. Снежни планински върхове, гъсти гори от ливански кедър. (Докато камерата навлиза сред дърветата, денят постепенно преминава в нощ.)

В далечината се чува мъжки хор, който пее религиозни химни.

Камерата се приближава към таен маронитски манастир. Прозорците са осветени от трептящия пламък на факли.