Тайната на Торинската плащаница

Крайстър Сам

Изведнъж отпред светват червени стопове. Колите спират по някаква причина. Може би неопитни шофьори, несвикнали с движението по магистралата. Ник отпуска газта и натиска спирачката. Педалът меко потъва. Не се случва нищо. Той започва усилено да натиска и отпуска с крак. Чува се съскане на въздух и педалът опира в пода. Колата не намалява. Спирачките не работят.

¹⁷ Роман сюр Изер – град в Югоизточна Франция, известен със своите равиоли – б. р.

145

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ

УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици седи и пие кафе, докато колегите регистрират Избавителя.

– Може да е самозванец – отбелязва тя. – Помисли ли за това?

– Помислих. Не е.

– Чакай малко. Абстрахирай се от това, че е смахнат и изглежда като слепец, който се е опитал да се обезкосмява с бръснач. Единственото, което е направил господин Избавителя досега, е да каже имената на жертвите на Привидението. Имена, които бяха публикувани във вестниците.

– Знам. Имай ми доверие, това е нашият човек.

– Защо? Защото е религиозен фанатик? Ела да обиколим храмовете в Ел Ей – басирам се, че ще намерим цяла дузина още преди обед.

– Не се съмнявам. Слушай, имаме ДНК от Привидението. Очевидно следващата ни стъпка е да вземем проби от Избавителя и да проверим дали съвпадат. Ако не съвпадат, ще го пуснем да си ходи.

– Логично.

Мици изважда телефона си.

Картър я спира:

– Не забравяй, че този откачен е дошъл увит с чаршаф. Подобен на тези, с които бяха увити труповете. Ще изследваме чаршафа и съм сигурен, че ще намерим върху него и други следи, не само от нашия човек. Обади се в лабораторията и архива. Аз ще събера подкрепления. Още кафе?

– Само подкрепления. – Мици натиска един бутон за набиране на предварително записан номер. – Зъбният ми емайл няма да издържи още една доза.

Картър влиза в кабинета си и вдига телефона. Успява да убеди една секретарка, един човек от администрацията и две стари кучета – Либович и Еймис, да прекъснат неделното си мързелуване. Ще използва двамата детективи за допълнителната работа, която трябва да се свърши.

Мици успява да се свърже с Хикс, единствения старши служител в лабораторията, за когото е сигурна, че би оставил всичко, с което се занимава, за да помогне:

– Том, може би имаме развитие по случая с Привидението. В централния арест държим един тип, който се появил увит в чаршаф. Трябват ни някои спешни изследвания. ДНК профил и експресна кръвна проба.

– За сравнение ли?

– Да, макар че Картър е убеден, че това е неговият човек.

Том Хикс е виждал как надеждите на много детективи, сигурни, че са хванали правилния човек, биват попарени.

– Веднага идвам.

– Благодаря. – Тя си спомня обаждането на Ник от снощи. – Освен това, ако провериш пощата си, може да намериш колет от Ник Каракандес от Италия.

– Италия ли?

– По случая с Тамара Джейкъбс. Изпратих го да търси следи.

Пратил е няколко проби от местопрестъпление в Торино. Искаме да провериш дали съвпадат с уликите от къщата на писателката.

– Май се очертава натоварен ден. Всъщност тъкмо щях да ти се обаждам по случая с Джейкъбс. Завършихме анализа на котката и на килима. Нали си спомняш, че събрахме микроследи от тях?

– Да.

– Имаме човешки ДНК профил от частиците под ноктите на котката. Но има и друга добра новина. – Разпалено обяснява Хикс. – В пробите от килима намерихме останки от Glyptobothrus lebanicus и Pogonocherus ehdenensis.

Ентусиазмът му не успява да я зарази:

– Том, неделя сутринта е и аз не говоря патагонски. Преведи, ако обичаш.

Той въздъхва разочаровано. Ех, да можеше някой да разбере уникалността на откритието му!

– Едното е скакалец, а другото – бръмбар сечко. Общото между двата вида е това, че не идват от Америка. Ендемични са за планините Ливан и Антиливан.

– Ливан ли?

– Да, онази държава в Близкия изток. Сред частиците имаше също следи от литосоли – каменисти пустинни почви, каквито със сигурност има по стръмните склонове на Ливанските планини.

– Не съм сигурна какво значи това. Искаш да кажеш, че убиецът е бил наскоро в Ливан или идва от там, така ли?

– Именно.

– Добре. Ще ми пратиш ли генетичния отпечатък, след като дойдеш на работа?

– Разбира се. В момента пътувам натам.

Мици затваря телефона и вижда, че червената лампичка на апарата примигва. Пропуснати повиквания. Сърцето прескача. Може би момичетата. Тя отново вдига слушалката и натиска копчето на телефонния секретар. Механичният глас съобщава, че съобщението е оставено в пет часа вчера. По това време Мици беше с Джени Харисън. Дано нищо да не се е случило с Амбър и Джейд.

– Здравейте, детектив Фалън, обажда се Сара Кени от „Антеронъс филмс“. Казахте да ви се обадя, ако открия нещо ново по случая с Тамара. Не знам дали е важно, но може да ви помогне. Имате номера ми, обадете се по всяко време. Приятен ден.

Часът е едва осем, но Мици решава да приеме поканата в съобщението буквално. Включва се телефонен секретар:

– Това е телефонът на Сара. В момента съм заета. Оставете съобщение и ако не снимам филм със Скорсезе или братята Коен, ще ви се обадя. Чао, приятели.

– Сара, обажда се детектив Фалън. Оставила си ми съобщение. Неделя сутринта е, но ако...

– Ало – чува се гласът на истинската Сара.

– О, здравей! Току-що чух съобщението.

– Извинявайте, още не съм се събудила.

Сара замълчава за малко, докато седне в леглото и се разсъни.

– Няма проблем.

– Получих фактура за наемане на облак в офиса.

Мици решава, че не е чула добре:

– На какво?

– Облак. Не знаех, че Тамара има, но явно е имала.