Тайната на Торинската плащаница
Шрифт:
– Знаете ли откъде идва името Сен Тропе?
Ник се опитва да налучква:
– Сигурно някой светец го е основал или е живял там.
– Tr'es bon13. Мъченикът свети Трофим бил обезглавен в Пиза по времето на Нерон. Тялото му било поставено в прогнила лодка – заедно с един петел и едно куче – и пуснато в морето. Теченията го изхвърлили тук.
– Петел и куче ли? Надявах се на малко по-романтична история.
– В Сен Тропе има много романтика – настоява Урсула. – Коко Шанел,
Лицето на Едуар грейва:
– Ах, Брижит! Доказателство, че Бог е създал жената.
На предните седалки двамата съпрузи се пресягат и се хващат за ръце. За момент Ник си спомня Каролина. Тя обичаше да прави така, докато пътуват с колата. После двамата поглеждаха назад към Макс в бебешкото му столче, повтаряха си колко е красив и си фантазираха какъв ще стане, когато порасне, и с какво ще се занимава.
– Как се запознахте? – Ник задава въпроса не толкова защото наистина го интересува, а за да разсее мрачните си мисли.
– Ние ли? – Едуар се усмихва и прошепва нещо на френски.
Двамата стискат още по-силно ръцете си.
– Добре – казва ученият, – жена ми е съгласна да ви разкажа. Видях гърдите и така се влюбих.
– Моля? – Ник се ококорва.
– Баща ми имаше клиника за пластична хирургия в Ница и Урсула беше негов пациент. Видях нейни снимки и си казах, че искам тази красавица да бъде част от живота ми.
– Значи медицината ви е наследствена професия.
– Не, само баща ми беше медик. Работеше в Ница и въпреки че бяха разведени с майка ми, винаги се е грижил за нас и поддържаше връзка. Той беше моето вдъхновение.
– Но сте отгледан от майка си, така ли?
– Oui. Бяхме много близки. Татко работеше постоянно, почти не го виждах. Майка ми беше италианка. За съжаление почина, Бог да я прости. Та, след като се разведоха, тя се върна в Рим, където е родена и има роднини. От седемгодишен съм живял там.
Ник започва да изпитва симпатия към учения.
– Като французин ли се чувствате повече или като италианец?
– Французин, разбира се – засмива се Брусар. – Но много обичам и Италия. Преживях прекрасни години в университета „Сапиенца“ в Рим и имам отличие от тренировъчното училище на карабинерите, което не е малко постижение за едно френско момче, макар че тогава вече имах двойно гражданство. В онези дни владеенето едновременно на френски и италиански те правеше много популярен сред момичетата.
– Предполагам, че още е така.
– Вероятно. И така, завърших магистратура по биология и спечелих стипендия за Оксфорд.
– Оксфорд в Англия?
– Да. Но британските момичета не се впечатлиха толкова много от мен. Младите мъже, които учат генетика, не са и наполовина толкова интересни, колкото тези, които следват изобразително изкуство.
– Нали знаете, че англичаните и французите не се погаждат много? – вмята Урсула.
– Мислех, че Европа е едно голямо щастливо семейство.
– Никак даже. Французите
Тримата се разсмиват. Едуар продължава разказа си:
– През по-голямата част от кариерата си работех в отдела за научни изследвания на карабинерите, но от време на време идвах във Франция при баща си. Точно при едно такова посещение срещнах Урсула и осъзнах, че искам да прекарам живота си с нея.
– Известно време живяхме в Италия – обяснява тя, – но аз съм французойка и Ница винаги е била мой дом.
– Мой също – подема Едуар. – Когато почина, татко ми остави къщата и бизнеса си, затова се върнахме тук.
– И сега правите пластични операции?
Едуар поглежда ужасено американеца:
– О, не! Това би било катастрофа. Имаме много добри хирурзи. Просто разширих клиниката и сега имаме лаборатория за ДНК изследвания. Клиентите ни са от френския хайлайф – хора, които се стремят да избегнат скъпи дела за бащинство.
Колата намалява преди поредния пункт за плащане.
– Ами вие? – пита Урсула. – Какво ви превърна в човека, който сте сега?
– Смъртта – отвръща Ник. – Смъртта на родителите ми. Смъртта на жена ми и детето ми. Смъртта ме е формирала повече, отколкото всичко друго в живота.
13 Много добре (фр.) – б. пр.
136
ЛОС АНДЖЕЛИС
Часът е 3,45 и страдащият от безсъние Тайлър Картър гледа някаква тъпотия по телевизията – повторение на шоуто на Конан14.
Когато мобилният му телефон иззвънява, това даже го радва. Всичко, което би облекчило скуката в мъртвите часове между полунощ и зазоряване, е добре дошло.
– Ало?
Разговорът продължава по-малко от минута, но когато затваря, Картър осъзнава, че ще промени всяка секунда от живота му в обозримото бъдеще.
Това е обаждането, за което е мечтал. Записва няколко неща в бележника, който държи до леглото си, после отива под душа. Десет минути по-късно вече е облечен, в колата и нарушава ограниченията за скоростта по пътя към участъка.
14 Conan – американско тв токшоу с водещ Конан О’Брайън – б. р.
137
ТОРИНО
Към десет Джорджо Фуско извиква лейтенант Капелини в кабинета си. Четиридесет и пет годишният капитан стои с лице към стената и ръце зад гърба, изглежда угрижен.
– Capitano?
Той се обръща:
– Седни.
Тя се настанява на стола от другата страна на бюрото.
– Намерили са трупа на Роберто Кракси.