Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
— Какво от това? — учуди се Харди. — Как какво?
Фримън изсумтя, подаде му бутилка бира и продължи да търси нещо в барчето.
— Това са ужасно много пари — продължи да упорства Харди. — Ужасно много!
Фримън най-накрая измъкна бутилка червено вино.
— Съгласен съм. — Започна да я отваря. — Но пак те питам, какво от това? Шайка лекари са спечелили много пари. Случва се всеки ден.
— Не е шайка. Броят се на пръсти. Според администратора Сингх, не са били повече от петнайсет-двайсет.
Фримън извади тапата, помириса
Харди кръстоса крака.
— Дейвид, ако те отегчавам, кажи ми, става ли?
Фримън отпи от виното.
— Не ме отегчаваш. Ни най-малко. — Отпи пак, задържа го в устата си, преглътна, въздъхна. — Това бордо осемдесет и втора година наистина е фантастично. Защо не го опиташ?
Приближи се до съседното кресло, остави чашата върху мраморната масичка и седна. Харди упорито продължаваше да пие бира.
— Дизмъс — каза Фримън след малко, — наистина се опитвам да сглобя някакъв аргумент от всичко това, но не го виждам.
Харди се отпусна назад и се помъчи да организира мислите си. Това би било добра тренировка, преди да излезе пред Вилърс. Може би в края на краищата нещата не бяха чак толкова ясни, колкото му се струваше.
— Добре. Да проявим благородство и да кажем, че петдесет души от „Йерба Буена“ са купили акции. В центъра са членували около четиристотин.
Фримън слушаше с чашата в ръка.
— Е?
— Според мен, една година по-късно тази циркулярна оферта прилича на чиста измама.
— Преди една година още не беше започнал първото си дело — отвърна Фримън. — Още не работеше тук. Нямаше две деца. Не познаваше Дженифър Уит. Лари и Мат бяха живи. — Разклати виното и добави: — За една година могат да се случат много неща. Да настъпят промени.
— Мисля, че Лари се е свързал с адвокатката си и след това с фирмата в Лос Анджелес, защото е подозирал нещо нередно. Искал е да го предотврати, да посочи с пръст, когото трябва.
— Кого?
— Бордът на директорите, адвокатите… не знам. Който е замислил цялата шашма.
Рунтавите вежди на Фримън се повдигнаха.
— Сега пък стана шашма.
— Само ако е шашма, може да помогне на Дженифър.
— Дизмъс, не си мисли, че нещата стоят така, само защото искаш да стоят така.
— Струва ми се, че не го правя.
Фримън поклати глава.
— Искаш да е шашма, защото ако е, ще имаш шанс да помогнеш на Дженифър да се отърве. Ако го докажеш. Само че не виждам как ще го направиш. На този етап можеш само да се надяваш да заменят смъртното наказание. Тя е призната за виновна. Невъзможно е да предизвикаш преразглеждане на делото.
— Мога да накарам Вилърс…
— Говориш за съдия Джоан Вилърс от Върховния съд, предполагам? Дръж се сериозно. Няма да я накараш абсолютно нищо… По-скоро ще убедиш някое парче бетон.
— Нека убедя теб, тогава.
Фримън се облегна.
— Слушах те. Спомена нещо
— Причината останалите триста и петдесет да не купят е самата оферта, която е написана така, че да я хвърлиш в кошчето, още щом я видиш. Освен това са я разпратили по празниците, така че да е съвсем сигурно, че почти никой няма да й обърне внимание.
— Дотук ми е ясно. Лари купил ли е акции или не?
— Лари е надушил нещо непочтено.
— И после?
— После е заплашил, че ще провали шашмата. Затова се е обадил в Лос Анджелес.
Фримън опря пръсти в слепоочията си и въздъхна.
— Опасявах се, че си намислил тъкмо това.
Но Харди не беше склонен да се остави Фримън да го разубеди — през последните няколко седмици го бе правил достатъчно пъти.
— Дейвид, съдружникът от фирмата в Лос Анджелес, която се е занимавала с това, е бил застрелян само месец след Лари Уит.
Фримън напълни чашата си.
— Това вече го спомена. Извинявай, но не виждам как подобно нещо ще намали присъдата на Дженифър, дори и да накараш Вилърс да те изслуша, което няма да стане. Искаш да ми кажеш, че е имало някакъв си мистериозен наемен убиец, за чието съществуване защитата, тоест ние, не си направи труда да спомене досега нито веднъж, понеже няма никакво доказателство?
— Това не означава, че не съществува.
— Мислиш ли, че съществува? Според теб Дженифър казва истината, така ли?
Харди отговори, че не е напълно убеден, но че съдебните заседатели можели и да повярват.
— Ще ги оставя да решат сами.
— Вилърс няма да ти позволи да развиеш теорията си. Дори и да ти позволи, Пауъл ще възрази и ще спечели, ако не представиш доказателства. С такива не разполагаш.
— И това означава, че Дженифър ще умре — отбеляза Харди.
Фримън шумно отпи от чашата си.
— Това се предполагаше от самото начало — промърмори той.
Но Харди не смяташе да се вслушва в съветите на Дейвид, дори и да са разумни. Оставаха му четири дни. Ако намереше доказателствата, за които говореше Фримън, можеше да накара Вилърс поне да го изслуша.
В края на краищата на карта бе поставен човешки живот. Нещата бяха сериозни, не ставаше дума за някакви теоретически спорове или политика. Трябваше да открие нещо реално.
Тогава, разбира се, възникваше въпросът дали такова реално нещо съществува, но Харди нямаше друг избор — трябваше да приеме, че съществува. Някъде.
43
На следващата сутрин разговаря с трима лекари от медицинския център „Йерба Буена“. Двама от тях не бяха купили акции, единият беше. Двамата се чувстваха като попарени, макар и да не смятаха, че са станали жертва на някаква конспирация — центърът се бе развил добре и те само можели да съжаляват, че са пропуснали шанса си, но пък и на времето всичко било лотария и никой не бил в състояние да предвиди какво ще стане.