Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
Не се предаде.
— Не. Два пъти. Не исках да кажа „някои“ моменти… и двата пъти. — Кимна. Струваше им се, че са достигнали дъното на кладенеца, но все още им се виждаше странно, че така упорито отказва да признае за малтретирането.
Фримън погледна папката на масата пред себе си.
— Добре, тогава да поговорим за този, който е убил Лари, след като не сте вие. _Тъй като_ не сте вие, имам предвид. Някакви идеи?
Тя мълча известно време, сякаш за да смени скоростите, после посегна към кафето. Погледът
— Работеше много. Беше лекар.
— Да. А имаше ли врагове? Някой да му е имал зъб за нещо?
— Ами… може би първата му жена… Но това звучи толкова нелепо… не искам да обвинявам първата му жена в каквото и да било. Сигурна съм, че не е тя.
— Откъде сте толкова сигурна, Дженифър?
— Просто не би го направила… след толкова време. Струва ми се безсмислено.
— А би ли го направила по-рано?
Заопипва чашата, премести я, пак я взе, намести се на коравия стол.
— Положението беше такова… тя е работела, докато той е учел медицина… после е завършил и нещата не са тръгнали. Струва ми се, че тогава тя никак не се е чувствала добре.
— Заради вас ли?
Дженифър се нацупи и на Харди му заприлича на преструвка. Игра. Дженифър Уит обичаше да играе роли, сега нямаше никакво съмнение в това. Не беше лесно да я разбере човек.
Фримън продължаваше:
— Значи бившата съпруга на Лари. Как й беше името?
— Моли.
— Пак питам, вие бяхте ли в картинката, когато те се разделиха?
— Вече имаха проблеми помежду си.
Това бе отговор на въпроса.
— Споменахте ли за Моли в полицията?
— Не. Казах вече… Тя не би…
— Длъжен съм да попитам, Дженифър. — Фримън записа нещо в бележника си, а Харди се приближи и седна на стола до масата.
— Някой друг, който не се е спогаждал с Лари? Какво ще кажете за Том? — Явно избухливият брат на Дженифър го бе впечатлил.
Пак се стресна, едва не подскочи. Седеше и мигаше, сякаш й бяха ударили шамар.
Фримън не обърна никакво внимание на реакцията й.
— Какви бяха отношенията им с Лари?
Сви рамене.
— С Лари не виждахме Том често. Толкова се заяждаше…
— За пари?
— Не знам точно за какво. Може да ме е ревнувал от мъжа ми. — Видя как я погледна Фримън и побърза да се поправи: — Не, нямах предвид такава ревност… Наистина, за каква ме смятате?
Харди се зачуди, дали и Дейвид си мисли същото като него — че тази жена всъщност зададе добър въпрос: „Наистина, за каква ме смятате?“ Трябваше да получат отговор.
Фримън пак се наведе напред.
— Дженифър, кажете ми каква ревност изпитваше Том. Достатъчна, за да убие Лари ли?
Театърът, ако беше такъв, изведнъж престана. Престанаха и нервните движения на пръстите.
— Струва ми се, че Том се ядосва заради живота, който води. Не е имал пари, не е посещавал колеж. Смята, че не е имал
— Като баща ви ли?
— Да. Мисля, че точно от това се страхува Том… че един ден ще свърши като татко. Само че татко никога не се е лакомил за повече, отколкото има. Освен всичко друго, по онова време е било много по-лесно да си купиш къща, дори и да си обикновен работник… И баща ми е бил напълно доволен. Струва ми се, че за Том тя е нещо като затвор. Аз също се чувствах донякъде така, само че се махнах.
— Какво работи той? Имам предвид Том.
— Няма постоянна работа. Понякога кара електрокар. Друг път се хваща в строителството… Каквото намери.
— И е ненавиждал Лари и вас, задето имате пари?
— Нямахме чак толкова много, но мисля, че да. А мен и затова, че не съм ги изработила.
Кимна укоризнено, сякаш се караше на брат си.
— Но сега вече имате?
— Моля?
— Имате пари. Доста пари.
Прехапа устна — може би не разбираше какво иска да каже Фримън? Или разбираше твърде добре?
— Какво общо има това с Том?
— Може би е искал да вземе малко назаем, а Лари не се е съгласил да му даде. Ако Лари го няма, шансовете му да се спогоди със сестра си са по-големи.
Поклати глава.
— _Не._
Фримън отново записа нещо. Харди реши, че ще е най-добре да провери няколко алибита. Може би и Глицки би могъл да порови малко… Ейб често казваше, че много обичал да върши едно или друго зад гърба на управлението — това разнообразявало иначе скучния живот на полицая.
Фримън сложи жилестите си ръце върху ръцете на Дженифър.
— Знаете ли какво… Аз съм по-мек и деликатен, отколкото ще бъде който и да било прокурор. Дженифър, та ние още не сме стигнали до истински трудните въпроси! Тези са във ваша полза. Прокурорът няма да се държи така.
Тя се обърна леко настрани и предната част на дрехата й се изпъна. Имаше хубав профил. Усмихна се леко — дали пак не търсеше някакъв ефект?
— Просто умирам от радост. Нямам търпение да чуя трудните.
— Добре. — Фримън отдръпна ръцете си. Усмивката му не беше приятелска. — След като нямате търпение, да започваме… Имали ли сте извънбрачни връзки?
Така се стресна, че лицето й едва ли не заприлича на карикатура.
— Какво? Кога? С кого?
— Когато и да било. С когото и да било.
Впери поглед в него.
— Не. Разбира се, че не. _Категорично_ не!
— Кога?
— Какво кога?
— Кога не сте имали извънбрачни връзки?
Но вече й бяха прилагали този номер. Изгледа го още веднъж.
— Кога престанахте да биете кучето си, нали? Господин Фримън?
Отговори хладно:
— Понякога помага.
Дженифър взе чашата си, пресуши я и се вгледа в студените остатъци на дъното.