Владетелката на замъка
Шрифт:
Гласът му спадна до шепот и аз почувствах как възбудата ме сграбчва. Помислих си за дневника на Алис, скрит в джоба на дрехата й.
— Така ли? — с интерес попитах аз.
Той постави брошката върху памука и ме погледна.
— Имаше нещо странно в цялата работа. Спомням си всичко, като да беше вчера. Госпожата влезе и ме попита: „Поправихте ли брошката ми, г-н Пастърн? Много ми трябва. Искам да си я сложа утре вечерта. Канена съм на вечеря у семейство Трилендър, а госпожата ми подари брошката за
— Много странно, наистина.
Наистина нямаше нужда да ми го казва. Ако го беше споделила с някой друг, бих предположил, че го е направила, за да му хвърли прах в очите. Но защо да го казва на мен? Тая работа не ми излиза от ума, г-це. Често си мисля за това., и все се чудя.
— Мисля, че съществува някакъв отговор — отвърнах аз. — Може би не сте я разбрал добре.
Възрастният бижутер поклати глава. Не вярваше, че не я е разбрал добре. Както и аз. Бележката в дневника на Алис потвърждаваше думите му.
На следващия ден Селестин Нанзълок дойде да посети Алвитш. Тъкмо потегляхме за урока по езда и тя настоя да се присъедини към нас.
— Алвиън — рекох аз, — време е за малка репетиция. Опитай се да изненадаш г-ца Нанзълок, както искаш да изненадаш баща си.
Исках да се упражняваме в прескачане на препятствия, затова прекосихме селото и излязохме на открито.
Селестин бе приятно изненадана от напредъка на Алвиън.
— Вие сте постигнала истинско чудо, г-це Лий.
Наблюдавахме как Алвиън препуска в лек галоп през полето.
— Надявам се, че и баща й ще бъде доволен. Тя ще участва в конните състезания.
— Сигурна съм, че Конън ще бъде очарован.
— Моля ви да не му казвате нищо. Искаме да го изненадаме.
— Да, той ще бъде много доволен.
Усетих погледа й върху себе си, докато се усмихваше мило. Внезапно Селестин каза:
— О, г-це Лий, бих искала да разговаряме за брат ми Питър и за онази история с Джасинт.
Усетих как се изчервявам и много се ядосах.
— Знам, че той ви е подарил кобилата, а вие сте му я върнала, тъй като не сте искали да приемете нещо толкова скъпо.
— Прекалено скъп подарък, наистина — отвърнах аз, — който изисква твърде много средства за поддържане.
— Разбира се. Боя се, че той е действал твърде прибързано, но Питър е толкова щедър… Той се опасява, че ви е обидил.
— Предайте му, че не се чувствам засегната. Ако размисли малко, ще разбере защо
— Аз му го обясних, но той е възхитен от вас, г-це Лий, освен това съществува и друг мотив, за да ви направи този подарък — той желае да осигури добър дом за Джасинт, защото има намерение да напусне Англия.
— Той ми спомена за плана си.
— Предполагам, че ще иска да продаде някои от конете. Ще запазя някои от тях, но няма смисъл да правя големи разходи, след като остана сама вкъщи.
— Съгласна съм с вас.
— Той е видял как яздите Джасинт и смята, че ще й бъдете достойна господарка. Той много държи на нея, ето защо искаше да ви я подари.
— Разбирам.
— Г-це Лий, бихте ли желали да притежавате такъв кон?
— Кой не иска?
— Бих могла да помоля Конън да го приеме в конюшнята си за вас. Какво ще кажете?
— Много мило от ваша страна, г-це Нанзълок, високо оценявам желанието ви — и това на брат ви — да ми доставите удоволствие, но не искам да ползвам никакви привилегии. Г-н Тремелин разполага с достатъчно коне, за да удовлетвори нуждите ни. Не желая да ми бъде оказвано особено внимание.
— Виждам, че сте много горда и независима. — Селестин се наведе и приятелски докосна ръката ми. В очите й блестяха сълзи. Тя оценяваше поведението ми и разбираше колко отчаяно държа на гордостта си, защото не притежавах нищо друго.
Г-ца Нанзълок беше мила и човечна, вече знаех защо е била най-добрата приятелка на Алис. Чувствах, че и аз мога да се сприятеля с нея, тъй като социалното ми положение в Маунт Мелин сякаш не я интересуваше.
Един ден, помислих си аз, ще споделя с нея какво съм открила за Алис.
Но не сега. Бях бодлива като таралеж, както бе отбелязал брат й. Дори и за миг не ми мина през ум, че Селестин Нанзълок ще ме отблъсне, но не исках да рискувам.
Когато Алвиън ни приближи, Селестин похвали умението й. Сетне се завърнахме в замъка и пихме чай в салона за пунш.
Прекарахме приятен следобед.
Конън Тремелин се завърна в деня преди конните надбягвания. Бях доволна, че не се появи по-рано, защото радостната възбуда лесно щеше да издаде Алвиън.
Щях да участвам в състезанието, в което се събираха точки от скокове. Наричаше се смесено, което значеше, че мъжете и жените се състезават наравно.
Тапърти знаеше за участието ми и не даваше дума да се издума да яздя Дайън.
— Ако бяхте приели Джасинт — ми каза той един ден преди състезанието, — няма съмнение, четяхте да спечелите първото място. Кобилата има всички шансове да победи, както и вие, ако бяхте на гърба й. Старият Дайън е покорно добиче, ала не е победител. Защо не вземете Роял Роувър?