Юмрукът на бога
Шрифт:
Нужен им беше час, за да издърпат четирите тела в пукнатината, да нарежат камуфлажната им палатка, за да я превърнат в навес и да го украсят с храсти, бурени и трева. Когато бяха готови, само изключително остро зрение беше в състояние да забележи укритието под скалния навес. За щастие иракският патрул нямаше радиостанция, така че вероятно трябваше да докладват едва когато се върнат в базата си, където и да се намираше тя. Сега вече нямаше да се върнат, но при повече късмет щяха да минат два дни, докато отсъствието им се забележи.
Мракът се сгъстяваше, а хората от САС вървяха, опитвайки се да си спомнят на светлината на
Картата, която носеше Мартин, беше блестяща компилация, изработена от компютър на основата на снимките от въздуха, направени от самолета ТР-1, и на нея беше очертан маршрутът между зоната за спускане и избраното укритие. Спирайки на определени интервали, за да се справи с позициониращото устройство САТНАВ и да разучава картата на светлината на малко фенерче, Мартин беше в състояние да следи посоката и изминатото разстояние. Към полунощ бяха добре по отношение и на, двете. Пресметна, че трябва да изминат още 16 километра.
В планините Брекън, в Уелс, Мартин и хората му биха могли да поддържат по такъв терен темпо от шест километра и половина в час, бърз ход по равна повърхност за хората, които извеждат кучетата си на разходка вечер без четирийсеткилограмова раница на гърба си. Но в тези враждебни планини, при вероятността навсякъде около тях да има патрули, не можеха да изминават такова разстояние. Вече бяха влезли в сблъсък с тях, втори такъв щеше да им дойде в повече.
Имаха едно преимущество над иракчаните — очилата за нощно виждане. С новия широкоъгълен вариант виждаха местността пред себе си в бледозелено сияние, защото всъщност, очилата събираха всяка частица естествена светлина в околността и я концентрираха върху ретината на човека, който ги носи.
Два часа преди разсъмване видяха пред себе си очертанията на Крепостта и започнаха да изкачват склона отляво. Възвишението, което бяха избрали, се намираше в южния край на квадратния километър, посочен от Йерихон, и от нишите близо до върха би трябвало да виждат срещу себе си Крепостта от юг — ако наистина това _беше_ Крепостта — и да бъдат на почти същата височина с нейния връх.
Катериха се усилено в продължение на час и дъхът им свиреше на пресекулки. Сержант Стивънсън, който вървеше начело, засече едва забележима козя пътека, която водеше нагоре и около извивката на склона. Малко под върха намериха нишата, открита от камерата на ТР-1. Тя надмина очакванията на Мартин — представляваше естествена пукнатина в скалата и беше дълга два метра и половина, дълбока метър и двайсет и висока шейсет сантиметра. Извън нея имаше площадка, широка шейсет сантиметра.
Мъжете извадиха мрежите си и започнаха да правят убежището си невидимо за човешкото око.
Храната и водата натъпкаха в торбичките на колана, техническата апаратура на Мартин разположиха така, че да е готова и подръка, а оръжието провериха и сложиха наблизо. Малко преди зазоряване Мартин използва един от апаратите си.
Беше предавател, много по-малък от онзи, който имаше в Багдад, едва ли по-голям от два пакета цигари. Свързан бе с кадмиево-никелова батерия, в която имаше достатъчно енергия, за да предава далеч по-дълго, отколкото щеше да му се наложи.
Честотата беше фиксирана, а от другата страна чакаха денонощно на прослушване. За да
Третата съставка на устройството беше сателитна антена, която се сгъваше като онази в Багдад, но беше по-малка.
Мартин нагласи антената така, че да сочи на юг, свърза батерията с радиостанцията и радиостанцията с антената, сетне натисна копчето за предаване. Едно-две-три-четири-пет; пауза; едно-две-три; пауза-едно-пауза-едно.
Пет секунди по-късно радиото в ръцете му тихо се разцвърча. Четири, четири, две.
Натисна копчето за предаване, задържа палеца си на него и каза в микрофона: „Както Ниневия, така и Тир. Повтарям: Както Ниневия, така и Тир.“
Освободи копчето за предаване и зачака. Апаратът изписука възбудено: едно-две-три; пауза; едно, пауза, четири. Прието и разбрано.
Мартин върна предавателя отново във водонепропускаемия калъф, взе мощния си бинокъл и измъкна полека горната част от тялото си на площадката. Зад него сержант Стивънсън и ефрейтор Истман седяха като свити зародиши в пукнатината в скалата, но очевидно се чувстваха добре. Две клонки повдигаха мрежата пред него, оставяйки отвор, достатъчен да пъхне бинокъла, за който един любител на птици би дал дясната си ръка.
Призори на 22 февруари майор Мартин се зае да разучава шедьовъра на своя едновремешен съученик Осман Бадри, Каала, която никоя машина не можеше да забележи.
В Рияд Стив Ланг и Саймън Паксман седяха вторачени в листа, който им бе подал един дотичал от радиобараката инженер.
— Майка му стара — рече развълнуван Ланг, — той е там, на шибаното възвишение.
Двайсет минути по-късно вестта долетя в Ал Харз от кабинета на генерал Глосън.
Капитан Дон Уокър се върна в базата си в малките часове на двайсет и втори, поспа колкото му оставаше от нощта и започна работа точно след разсъмване, когато пилотите, които бяха изпълнявали бойни полети, завършваха докладите си и се помъкваха към леглата.
Към обяд беше готов с план, който поднесе на началника си. Той беше изпратен в Рияд и одобрен. Следобеда определиха необходимите машини и обслужване.
Запланирано беше нападение с четири самолета срещу иракска въздушна база доста на север от Багдад, наречена Тикрит Изток, защото се намираше недалеч от родното място на Саддам Хюсейн. Трябваше да е нощно нападение с еднотонни, направлявани с лазер бомби. Щеше да го води Дон Уокър, с обичайния си партньор и още два Игъла.
По някакво чудо задачата се появи в Заповедта за деня от Рияд, макар да беше замислена дванайсет часа преди това, а не три дни както обикновено.
Останалите три необходими екипажа веднага бяха освободени от другите си задачи и определени за Тикрит Изток, набелязан за нощта на 22-и (може би) или за всяка друга нощ, когато получат заповед за това. Дотогава бяха поставени на непрекъсната едночасова готовност.
Четирите Страйк Игъла бяха готови на разсъмване на 22-и и в десет часа вечерта задачата им беше отменена. Не им дадоха друга вместо нея. На осемте летци казаха да почиват, докато останалите от ескадрилата потеглиха да „мачкат“ танкове сред частите на Републиканската гвардия северно от Кувейт.