Зелено дайкири
Шрифт:
— Значи Стив Соломон вярва в романтичната любов?
— На теория. Никога не съм изпитвал подобно нещо.
— И мислиш, че Катрина и Чарли са го изпитали?
— Съмнявам се, но съм адвокат. Дай ми конец и ще ти изплета въже.
— Нека ти покажа нещо. — Тя стана от стола, седна на пода и отвори една от картонените кутии под бюрото си. Седнала на земята с кръстосани крака, приличаше на колежанка, която учи за финалните изпити. Издърпа един куп снимки. — Семейство Барксдейл в действие.
Стив приклекна в позата на кетчър
Виктория грабна още снимки от кутията. Като че ли бяха влюбени в собствените си образи. Сен Тропе, Монако, ресторанти на брега, яхтени палуби. Чарлс все още беше представителен мъж с посребряла коса, а Катрина истински модел; снимана отдолу, за да се подчертаят краката й; наклонила глава като Парис Хилтън, за да изпъкне линията на брадичката.
— Хубави са, ама на всичките позират — каза Стив. — Мога да ти покажа усмихнати снимки на О Джей и Никол Симпсън. Или на Скот и Ласи Питърсън. Или на Хилъри и Бил Клинтън.
— Хилъри не е убила Бил.
— Все още.
— Виж това — тя издърпа поздравителна картичка от кутията и му я подаде. Отгоре имаше гравюра на карибски плаж на Уинслоу Хоумър. — Изпратена е ден преди смъртта на Чарли.
Той отвори картичката и прочете написаното на ръка послание:
Най-скъпа моя Катрина,
Никой не би могъл да бъде толкова добър, колкото си ти от първия ден до сега.
Твой Чарли
— Харесва ми „най-скъпа“ — каза Виктория. — Малко старомодно и викторианско.
— Добре, още я е обичал. Как ще докажем, че и тя го е обичала?
— Винаги, когато съм ги виждала, Катрина се държеше много нежно с Чарли. Много мило.
— Нещо друго? Дай ми пример.
— Винаги му купуваше подаръци. Часовници, копчета за ръкавели, дрехи.
— Продължавай, харесва ми.
Виктория се замисли за миг.
— Преди около три месеца ходихме на парти изненада, което Катрина организираше по случай рождения ден на Чарли.
Ние, помисли си той. Явно двамата с Бигбай. С това му напомняше, че щеше да се омъжи за това дърво и да превърне първо лице множествено число в неизменна част от живота си.
— Тортата беше с формата на една от неговите офис сгради — продължи тя.
— Хитро. Освен ако свещите не са били от динамит.
— На залез слънце всички се качихме на яхтата им. Имаше музика, пихме по едно питие, хапнахме раци.
— Дори и Бигбай Вегетарианеца?
— Брус яде само салата. Онзи мъж, с когото се запознахме, Манко, акостира яхтата в Хюрикейн Харбър, малко след Кий Бискейн. И точно преди слънцето да залезе, облаците бяха станали пурпурни, заливът беше гладък
Стив знаеше, че говори за Катрина и Чарлс, но в съзнанието му изплуваха злощастните образи на Виктория и Бигбай на палубата. Озарени от залязващото слънце, под серенадата на оркестъра, Бигбай я целува. Гол охлюв, който пълзи по роза.
— Тогава се появи един малък самолет с рекламен банер отзад, както по плажа.
— „Използвайте Копертоун“ — каза Стив.
— На този пишеше „Катрина обича Чарлс“. Беше го поръчала специално за празненството. Беше много вълнуващо. Някои хора дори се просълзиха.
— Като нищо ще разплачем и съдебните заседатели. А медиите ще го налапат от раз.
— Значи ти харесва?
— Ти го каза. Основният момент в нашата защита. „Катрина обича Чарлс“.
— Не е ли прекалено опростено?
— Всяка тема е опростена. В противен случай кретените няма да я разберат.
— Съдебните заседатели не са кретени.
— Говорех за съдиите.
Все още седнала на пода, тя издърпа списъците си и започна да си води бележки. Стив се вгледа в нея. Без грим можеха да се видят луничките по носа й. Всяко ново откритие го очароваше още повече.
— Какво? — попита тя, като улови погледа му.
Размътеният му мозък му подсказа веднага, че има три варианта. Можеше да каже: „Мислех за доказателствата.“ Или пък: „Ти си невероятно красива и изключително талантлива, така че не ставай глупава и не се омъжвай за Бигбай.“ Но каза:
— Виктория, имам една много голяма молба към теб.
20.
Повод да избягаш
Трябваше подходяща обстановка, подходящо настроение, подходящ момент. В крайна сметка, щеше да помоли Виктория да се омъжи за него.
Вместо да го направи в офиса, изпълнен със задушливия мирис на амоняк и джангъра на желязната банда, Стив предложи да се разходят с колата. Сега в шевролета със свален гюрук, докато прекосяваха моста над океана, той се чудеше какво точно да каже. По радиото Глория Естефан се кълнеше, че ритъмът ще ги завладее. Той го прие като добро предзнаменование, миг по-късно преминаха през розово-белите имения на Стар Айлънд, където живееше Глория.
— Искаш ли сладолед от ананас? — попита Стив.
— Каква е голямата ти молба към мен? — звучеше недоверчиво.
— Ще ти я кажа, когато пристигнем.
— Къде?
— Ще видиш.
— Защо си толкова тайнствен? Обикновено караш право напред и правиш каквото си си наумил.
— Става дума за Боби.
— Ами казвай тогава.
— След малко.
Той спря колата на паркинга на Уотсън Айлънд и Виктория попита:
— „Папагалска джунгла“? Защо тук?
Паркира на сянка под знака, който показваше различните посоки към Перът Баул, Серпентариум, Фламинго Лейк и ваканционно селище „Евърглейдс“.