Зелено дайкири
Шрифт:
— Не можете да предвидите вероятността от внезапна смърт, нали, доктор Янг? — попита Стив.
— Може да е станало и случайно, да.
Стив се постара репортерите в залата да видят усмивката му. Той стисна врата на Виктория още веднъж, после го пусна и седна на мястото си.
— Нямам повече въпроси.
Виктория знаеше, че се е изчервила. Чудеше се дали някой ще забележи. Катрина се наведе и й прошепна:
— Мислиш ли, че днес преди да свършим, може и на мен да ми направи същото, а?
Доктор Янг беше напуснал съдебната зала и вече
От „Бърза помощ“ се бяха отзовали на обаждането на госпожа Барксдейл на 911 в 23:39 часа на 16 ноември и след като не успели да съживят съпруга й, се обадили на полицията. Когато пристигнали, Чарлс Барксдейл бил гол, с изключение на кожена яка и по думите на Фарнсуърт „кожен бандаж с капси и отвор за пениса“. На пода до леглото имало кожена препаска с гумен член.
Госпожа Барксдейл казала на детективите, че това била обичайна сексуална игра, при която тя прекъсвала притока на въздух на съпруга си, за да увеличи оргазма му. Този път по време на пауза в действието нещо се случило и съпругът й спрял да диша. Станало, докато тя била на десетина метра от леглото в нишата, където се намирал барът на голямата спалня, и не осъзнала веднага, че съпругът й е в беда. Детективът повдигна рунтавите си вежди, докато разказваше тази пикантна подробност.
Следователите, които извършили огледа на местопрестъплението, описали и прибрали различни еротични принадлежности, като кожени каиши и яки, вериги, маски, белезници с кожички по края, камшици и веществено доказателство, фигуриращо под името „устройство за анална възбуда с батерии“.
Стив се изправи за кръстосания разпит.
— Как се държа госпожа Барксдейл, докато я разпитвахте?
— Плачеше — отвърна детектив Фарнсуърт.
— Каква е очакваната реакция от жена, чийто съпруг току-що е умрял?
— Протестирам, няма връзка — намеси се Пинчър.
— Отхвърля се — отвърна съдията.
— Виждал съм толкова много различни реакции, че вече не знам какво да очаквам — отвърна Фарнсуърт.
— Какво точно от разследването ви наведе на заключението, че смъртта на Чарлс Барксдейл не е нещастен случай?
— Самите обстоятелства.
— Това не ни говори кой знае колко.
— Не е и нужно.
— Какъв мотив е имала госпожа Барксдейл да убие съпруга си?
— Протестирам — скочи Пинчър. — Въпросът е зададен неправилно. Това са косвени показания.
— Аз ще преценя това — отвърна съдия Шварц. Замисли се и после добави: — Аз съм съдията тук. Какво отсъдих за последния протест?
— Отхвърлихте го — каза Пинчър.
— Тогава този се приема.
— Нека да ви попитам по друг начин — каза Стив. — Имала ли е Катрина Барксдейл причина да убие съпруга си?
— Няма как да знам — отвърна детективът.
— Лишавал ли я е от храна, дрехи, пътувания до Южна Франция?
— Според мен се е грижил доста добре
— Доста добре — повтори Стив. Отвори едно огромно портфолио и извади снимка, увеличена до размерите на плакат: семейство Барксдейл във вечерно облекло. — Диамантеното колие, което Катрина носи на благотворителната вечеря за страдащите от дислексия. Кой според вас й го е купил?
— Ще опитам да отгатна, съпругът й — отвърна Фарнсуърт.
Стив се приближи до свидетелската скамейка и вдигна друга снимка.
— Ами брошката от аквамарин и диаманти, с която е на вечерята, в полза на кампанията „Спрете булимията веднага“.
— Пак той.
Стив се върна на мястото си и Виктория му подаде папка, пълна догоре с квитанции. „Нийман-Маркъс“, „Гетс Джуелърс“, „Бавариан Къстом Мотокарс“.
— Щедростта е била взаимна — каза Стив. — Знаете ли, че два месеца преди нещастната смърт на Чарлс Барксдейл госпожа Барксдейл му е купила пръстен със сапфир, три костюма „Дзеня“ и часовник „Супероушън“ на „Брайтлинг“ с двайсет и пет скъпоценни камъка и огромен циферблат?
— Похарчила е доста от парите му. И какво от това?
В галерията Боби неспокойно се въртеше на мястото си и махаше на Стив, който видя, че го викат, и поклати глава.
— Какво ще кажете за тези снимки? Катрина и Чарлс не изглеждат ли щастливи?
— Протестирам — намеси се Пинчър. — Няма значение как изглеждат на фотографиите.
— Какво отсъдих предишния път? — попита съдията.
— Приехте протеста — отвърна Пинчър ядосано.
— Отхвърля се.
— Семейство Барксдейл изглеждат ли щастливи? — повтори Стив.
— Аз съм детектив от отдел „Убийства“ — отвърна Фарнсуърт. — Ние не сме експерти по щастието.
Стив извади още една снимка с размери на плакат.
— Ами тази снимка от благотворителната вечеря за опазването на морските крави?
— Той я целува. Тя има много бижута. Какъв е въпросът ви?
— Прилича ли Катрина на жена, която се кани да убие съпруга си?
— Вероятно не тази вечер.
— Колко снимки имате? — попита съдията, който беше започнал да се отегчава.
— Стотици, Ваша милост. Радостта на тази двойка е била безкрайна. Но да приключим с тази — Стив се извърна към свидетеля, но говореше на репортерите. — Три месеца преди да умре Чарлс Барксдейл навършва шейсет. За партито изненада по случай рождения му ден Катрина изпраща послание на целия свят. Тя събира приятелите на съпруга си на яхтата им. Поръчва оркестър и изискани блюда. И накрая… — Той сниши гласа си, стар адвокатски трик: колкото по-тихо говориш, толкова повече внимание събираш. — Катрина наема самолет, който да развее банер в небето.
Виктория погледна към Пинчър. Защо не протестираше? Стив даваше свидетелски показания, а не задаваше въпроси. Казано честно, всичко това нямаше нищо общо с гаранцията. Защо щатският прокурор стоеше като че ли бе пуснал корени?
Стив вдигна снимката на самолета да могат да я видят всички, и се разходи от единия край на залата до другия, за да се увери, че репортерите са я видели, после се обърна отново към свидетеля.
— Какво пише на банера, детектив Фарнсуърт? Какво заявява Катрина Барксдейл с триметрови букви?