Зелено дайкири

Ливайн Пол

— Понякога се чудя дали изобщо заслужавам Брус? — Виктория усети пристъп на вина. Дори не се беше сетила за годеника си. Соломон беше основната тема на разговора.

— Престани или ще те цапна с нещо. — Очите на Джаки се изпълниха с палави пламъчета. — Обзалагам се, че Брус кара и чаршафите ти да пеят.

— Ще изпия още едно мартини, преди да ида там.

— Сервитьор! — провикна се Джаки. — Като гледам колко се старае Брус във всичко, сигурно е страхотен в леглото.

Защо устните й не помръдваха, почуди се Виктория.

— Ще

ти кажа само, че обикновено ме боли два дни след това.

— Огромен ли му е? Мразя те.

Точно тогава Стив се зададе с бърза крачка, погледна към Виктория, после още веднъж и каза:

— Оу! Изглеждаш невероятно.

— Соломон, запознай се с моята маферка Джаки. Искам да кажа… с моята шаферка Джаки.

Джаки скочи от стола си и се метна на врата на Стив, като прокара ръце по гърба му.

— Къде е? — попита тя.

— Мислиш, че нося подслушвателно устройство ли? — попита Стив удивено.

— Перката ти. Къде е проклетата ти перка?

Виктория се смееше толкова силно, че чак пръхтеше, което накара Джаки да изпадне в пристъп на див кикот. Единствено Соломон остана сериозен.

— Кога започнахте да пиете? — преброи клечките за зъби, косвени доказателства за къркането им. — Не мога да повярвам!

— Охо! — обади се Виктория. — Нарушихме един от законите на Соломон — тя си преправи гласа като неговия. — Никога не пия преди залез слънце. После, вдигайки чашата с мартини, продължи: — Но както каза Катрина, все някъде по света слънцето вече е залязло.

— Не очаквах подобно нещо от теб.

— Ако законът не върши работа, майната му на закона!

— Къде е Бигбай? — попита Стив, не му беше никак забавно.

— Опитва се да си го намести в гащите — каза Джаки, тресейки се от смях, гърдите й здраво се подрусваха. Грабна една багета от кошничката за хляб и я размаха към Стив. — Хей, акуло, голяма ли ти е франзелата? Колкото на Бигбай ли е?

— О, Боже! — възкликна Стив. Сервитьорът се появи с нов поднос мартинита.

— Желаете ли да настигнете дамите, сър? — попита той.

— Искам да нашибам дамите с камшик.

— Първо мен — извика Джаки.

— Отнесете питиетата. Донесете кана студена вода и кафе — нареди Стив.

Виктория се обади:

— Защо толкова си се стегнал, Соломон?

— Защото това е важно за мен, затова!

— Не бой се, Стиви — потупа го Виктория по ръката. — Ще се справя. Ако не успея, ти си единственият човек, с когото бих лежала в затвора.

24.

Колко зелено е дайкирито ми

Стив видя Брус Бигбай да се приближава към масата.

С бронзов тен и усмихнат, Бигбай се въртеше наляво и надясно, потупваше хората по гърба, излая „Добър вечер, комодоре“ на един възрастен джентълмен и се понесе към масата им, облечен в син кашмирен блейзър с извезана на джобчето емблема на яхтклуба. Той ухилено поздрави Джаки и Стив, след което се обърна към Виктория.

— Боже, с какво си се облякла?

— Харесва

ли ти? — попита тя, като вдигна голите си ръце, за да покаже дантеленото бюстие и полугодия си гръб. Беше изпила чаша ледена вода и три чаши черно кафе и доколкото Стив можеше да прецени, беше трезва като съдия. Всъщност доста по-трезва от повечето съдии, които познаваше.

— Много е… лъскава — заекна Брус. Вратовръзката му беше от синя коприна с малки златни котвички. — Не ти ли е студено?

— Не, скъпи.

— Без „скъпи“ и „мила“ тази вечер. Може да се изпуснем на вечерята.

— Радвам се да видя, че някой все пак го приема на сериозно — каза Стив. — Благодаря ти, Брус. Че се съгласи и за всичко останало.

— Няма проблем, амиго. Нали учиш Виктория на разни адвокатски трикове. Радвам се, че мога да ти помогна.

В този момент доктор Равкдрайв пристигна и се запозна с останалите. Стив видя как Виктория включи цялото си очарование в действие. О, колко се възхищавала на хората, които се посвещавали на науката, дали случайно била чела наскорошната статия в списание „Приложна психология“ за придобития синдром на аутизъм? И според нея коя терапия била за предпочитане: поведенческата или медикаментозната?

Стив изгуби нишката, когато започнаха да обсъждат церебралното стимулиране и ускоряването на производството на неврони от клетките на мозъчния ствол. Точно когато разговорът стана напълно неразбираем, Виктория с лекота смени темата и заговори за лакрос, като започна от ирокезите, които играели с човешки черепи. Тогава Стив осъзна, че Виктория се беше подготвила за вечерята така, както се подготвяше за съда. Проучване, планиране, схема на действие. Вероятно имаше подредени по азбучен ред картончета в чантата си: „Лакрос, история на спорта. Индианците.“

Когато Виктория замълча, неочаквано Брус грабна стика и запрати топката в следващата дупка. Покани Равкдрайв да посети фермата му, после се ядоса на „проклетите гъгрици“, които нападали авокадото. Джаки скочи на борда с предложение да обяви къщата на Равкдрайв за продан с отбивка от комисионната, ако проявява интерес към страхотен нов апартамент с изглед към океана в Халандейл.

Сервитьорът дойде с поднос, пълен с пет разкашкани питиета.

— Позволих си да поръчам за всички — информира ги Брус. — Започваме със замръзнали авокадо дайкири. После авокадо вишисоаз, гладко като течна коприна.

Стив си помисли, че би предпочел да пие слуз.

— Салата от тофу с подправки и авокадо — продължаваше Бигбай, — вегетарианско чили тамалес и сладък мус от авокадо за десерт.

— Просто чудесно — изгука Равкдрайв.

Стив знаеше, че Виктория нямаше да може да хапне нищо, без да се изрине.

Побъбриха си още малко, като Виктория държеше Равкдрайв в центъра на вниманието. Някъде между втория и третия поднос със зелени питиета Равкдрайв каза:

— Госпожице Лорд, толкова се радвам, че се запознахме. Изобщо не очаквах, че сте толкова приятна.