Зелено дайкири
Шрифт:
— А сега какво правиш?
Без да го осъзнава, ръцете му разтриваха раменете й.
— Искам да те стопля — но в действителност просто не можеше да отдръпне ръцете си от нея. — Извинявай. Наистина, никога повече…
— Млъкни, Соломон — тя го прегърна през врата, придърпа го и го целуна.
Той толкова се сащиса, че му отне няколко секунди да отвърне на целувката й. Но го направи. Първо, леко и нежно. После по-дълбоко и страстно. Устните се разтапяха, езиците се усукваха, беше дълга, изпълнена със стенания, сладка, изливаща се целувка, от която
Той се опита да проумее копнежа си. Защо с нея се чувстваше толкова различно от останалите? Защо тази жена имаше значение?
Изведнъж тя се дръпна и се извърна.
— Това не се е случило — каза тя.
— Напротив.
— Аз съм пияна.
— Не мисля.
— Или това е някаква химия. Замаяла ми се е главата, защото не съм яла.
— Да извикам ли „Бърза помощ“?
— Или пък е заради близостта. Работим заедно всеки ден, така че естествено се пораждат известни чувства.
— Сигурно е така.
— Или е обратна реакция. Всъщност не се харесваме, така че това е някакъв разрушителен порив, който се проявява едновременно и у теб, и у мен.
— Или пък разумен съюз между двама души — каза той, използвайки собствените й думи срещу нея.
— Съмнявам се — тя бе обвила с ръце раменете си.
Стив застана зад нея и я прегърна.
— Каквото й да е, защо да не му се отдадем?
Тя се обърна с лице към него.
— И къде ще ни отведе това? Освен до спалнята ти?
— Не знам. Просто си помислих…
— Типично за теб, нали, Соломон? Прави какво ти харесва, майната им на последствията.
— Правя това, което смятам за правилно. А това е правилно. Защо да се съпротивляваме?
— Поради една-единствена причина. Аз съм сгодена. — Тя вдигна пръста с годежния пръстен на него.
— Един адвокат би отбелязал, че не казваш „Защото съм влюбена в друг.“
— То се подразбира от „Сгодена съм“.
— Любовта никога не се подразбира от нещо.
— Добре, обичам Брус. Много го обичам. Ще се омъжа за него. Доволен ли си?
— Щом ти си.
— Няма да играя тази игра.
Изведнъж женски глас се обади напевно от мрака:
— Знаех си! — Миг по късно се появи и Джаки. — Какво пропуснах?
— Нищо. — Виктория оправи косата си с пръсти. — Обсъждахме стратегията за процеса.
— Естествено. Видях как лошото момче ти пусна ръка, после ти избяга без чантичката си, което не би направила, дори и клубът да се беше подпалил. После лошото момче те последва, така че си помислих, че може би, просто за всеки случай, може да имаш нужда от червило и повярвай ми, наистина имаш. — Тя подаде чантичката на Виктория.
— Боже, Джаки! — Виктория я отвори и потърси огледалце.
— Спокойно. Брус описва надълго и нашироко ужасът от загниването на корените, което било като брадавиците по гениталиите. А ти какво ще кажеш за свое оправдание, лошо момче?
— Нищо не се е случило — каза Стив.
— Не бой се. Няма да те издам. Вик е най-добрата ми приятелка. Но не е честно.
—
— Тя има двама годеници, а аз нямам нито един.
Брус Кингстън Бигбай
и
Виктория Лорд
желаят да им окажете честта да присъствате
на тяхната сватба
в събота, 8 януари 2005
в шест часа вечерта
Църквата на Цветята
Индиан Маунд Трейл 2711
Корал Гейбълс, Флорида
Официална вечеря в хотел Билтмор
При приготвянето на храната няма да бъдат използвани никакви животни или животински продукти.
25.
Целувката не е целувка
Къде, по дяволите, се бавеше?
Часовникът във формата на шлем на „Делфините“ от Маями върху бюрото на Стив показваше 10:37 и Виктория беше изчезнала по време на акция. Обикновено приключваше с половината работа за деня, преди повечето хора да са изяли овесената си каша. Или в неговия случай — шепа пастелито с гуаве* и кафе „Кубано“.
[* Тестена закуска с пълнеж (исп.). — Б.пр.]
Ами ако беше зарязала и делото, и него?
Никой не вдигаше в апартамента й, никой не вдигаше мобилния й. Вероятно беше прекарала нощта в къщата на Бигбай — мисъл, която още повече потискаше Стив.
„Да ме целуне и да спи с него. Никаквица!“
Сещайки се за Бигбай, Стив се почувства непочтен. Не по адвокатски, това се подразбираше. А като човек, а той не беше непочтен. Дори и като момче никога не беше свалял гаджетата на други момчета, изневерявал на бившите си приятелки или разтръбявал мъжките си подвизи. Лъжите му винаги бяха безобидни и лесно опровержими, все едно да преувеличаваш размера на пениса си.
„Къде, по дяволите, е тя?“
Стив имаше час с нови клиенти — публичността на делото „Барксдейл“ беше подгонило към него някой и друг пъдпъдък, — но не можеше да се съсредоточи. Продължаваше да си мисли за ЦЕЛУВКАТА. Чувстваше я. Вкусваше я. Физическото усещане витаеше върху устните му, преминаваше по тялото му и се запечатваше в ума му. Или каквото там беше останало от него.
„Какво, по дяволите, става?“
Умът му се върна към други целувки. Преди двайсет години лепна една на четиринайсетгодишната Сара Горовиц на балкона на киносалона, докато гледаха „Свидетел“. Спомни си как изчака Харисън Форд да запали колата си в обора, докато Сам Кук пееше, че не разбирал много от история.
Форд притисна Кели Макгилис в обятията си и двамата затанцуваха — дръзко прегрешение, тъй като тя беше амишка* по произход, да не говорим и че наскоро беше овдовяла. Малкият Стив реши, че това е сцена, която възбужда мацките, забранена любов и тинтири-минтири. Точно когато Кук си признаваше, че не отбира нищо и от биология, Стив се наведе към пъпчивото лице на Сара. С издадени напред устни Стив я нацели като крилата ракета терористки лагер. За усилията си получи пълна уста с бонбони, кикотене и подигравки от връстниците си в продължение на седмици.