Зелено дайкири
Шрифт:
Във вестибюла, който водеше към гардеробната на Чарлс, Стив откри скрин от тиково дърво с малки чекмеджета, подобен на каталозите в библиотеките: шкафът за бижута на Чарлс. Вътре имаше копчета за ръкавели, пръстени и всевъзможни часовници. „Одемар Пике“, „Вашерон Константин“, „Патек Филип“, „Картие“, „Ролекс“, дори „Касио Джи-Шок“, кръстен на Джереми Шоки, известен футболист. Някои бяха нови, други антики, някои бяха златни, други от неръждаема стомана, имаше и покрити с диаманти.
Но нямаше водоустойчив часовник „Брайтлинг“.
Така
— Какво става тук, по дяволите?
Ръмженето идваше зад гърба му и Стив се извърна с гузната физиономия на джебчия. Беше Чет Манко, капитанът на яхтата, носеше спортна фланелка и изцапани с боя работни панталони и държеше в ръка длето.
— Страхотно! Точно си помислих за яхтата и хоп, ти се появи.
Манко вдигна длетото. Мускулите на бронзовата му ръка се показаха.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Правя снимки. — Стив вдигна камерата като доказателство номер едно за невинността му. — Чертая курса на кораба.
— В скрина за бижута на господин Би?
Имаше акцент от Ню Ингланд в гласа на Манко, помисли си Стив. Работническа класа от Бостън, може би.
— Всъщност търсех нещо. Едно доказателство.
— Какво доказателство? — Манко дори не се опита да прикрие подозренията си.
— Опасявам се, че е поверително. Какво търсите тук горе, Манко?
— Чистя изсъхналите корени от висящите цветя на балкона. — Длетото пак се вдигна. — Кат знае ли, че си в спалнята й?
_Кат._ Прислугата беше в доста приятелски отношения с господарката на дома, помисли си Стив.
И тогава го видя да проблясва на огромната лява китка на Манко. Часовник „Брайтлинг Супероушън“ с огромен циферблат, издържащ до хиляда метра дълбочина.
— Мамка му! — каза Стив.
— Разкажи ми с твои думи, кога забеляза, че нещо става с Чарлс — попита Виктория.
С твои думи.
Професионален адвокатски паразит, знаеше го много добре. С чии думи да го разкаже? На Ейбрахам Линкълн ли?
— Както казах на ченгетата, както казах на Стив, както казах на всички, Чарли беше вързан, както винаги. Набих го с камшика, след това му направих обичайната свирка с уста, пълна с топла вода. Това винаги го побъркваше. След като се изпразни, отидох до бара и си налях една „Столичная“. Чух нещо и когато погледнах към Чарли, той се мяташе нагоре-надолу и издаваше звуци като крясъци на патица. Чакай малко — тя замълча, като прехапа устни. — Сега, като се замисля, май пих „Грей Гууз“. Както и да е, изтичах до леглото и той беше целият посинял. Лицето му, не топките. Докато успея да сваля яката, той вече беше престанал да се мята.
Бяха във всекидневната,
— Щом като ми задавате едни и същи въпроси сто пъти, значи ще свидетелствам, така ли?
— Още не сме решили. — Виктория забеляза, че шарката на всяка лимоненожълта плочка съвпада с шарката на следващата. — Ако кръстосаният разпит на свидетелите на обвинението остави съмнения, може и да те призовем за свидетел.
— Не е ли рисковано?
— Не и на половина колкото да излъжеш адвоката си — каза Стив, като влетя в стаята с Манко по петите си. — Не те ли предупредих? По дяволите, Катрина, как можа?
— Какво има, Стив? — попита Виктория.
— Развратната ни клиентка за начало.
— Не можеш да й говориш така — намеси се Манко.
— Ти върви на майната си! — избухна Стив. Почервенял, той размаха пръст към Катрина. — Знаеш ли какво мразя повече от жена, която е убила съпруга си? Жена, която лъже адвоката си.
Катрина спокойно остави винената си чаша на махагоновата масичка за кафе. Изискан жест.
— Какво си му казал, Чет?
— Нищо, по дяволите! — отвърна Манко.
Катрина кръстоса единия крак, обут в копринен панталон, върху другия.
— Какъв е проблемът тогава, Стив?
Той преправи гласа си и я изимитира:
— „Не съм изневерявала на Чарли, откакто ми направи предложение.“
— О, това ли.
— Да, това.
— Откога се шибаш с Манко?
— Има ли значение откога?
— Има значение, че ни излъга. А щом си ни излъгала веднъж…
— Всичко останало, което ви казах, е истина.
— Така ли? С кого още се чукаш?
— Стив, трябва ли да си толкова вулгарен? — попита Виктория.
— Чет е единствената ми забежка — отвърна Катрина.
— Ами треньорът по голф? — попита Стив. — Инструкторът по аеробика? Потните градинари, които каниш на лимонада и едно набързо?
— Нямаш право… — Манко направи крачка към Стив.
— Млъкни! — Стив заби пръст в гърдите на Манко и стресна якия мъжага. — Още не съм стигнал до теб.
Виктория наблюдаваше как Стив прекоси стаята и се изправи като дърво пред масичката за кафе, как започна да крещи на Катрина, че през цялата си практика не е срещал по-глупав човек от нея и че щял да се откаже от делото и да я остави да лъже някой друг и щяла да извади късмет, ако съдебните заседатели не я линчуват, преди да я осъдят. Първоначално Виктория реши, че се преструва, че се опитва за сплаши клиентката им. После, когато сграбчи ръката на Манко и смъкна часовника му, реши, че губи самообладание.