Зелено дайкири
Шрифт:
Стив размаха часовника в лицето на Катрина.
— Остави ме да се правя на глупак с глупости от сорта на „Катрина обича Чарли“. Но по-лошото е, че ме вкара в капан. Включих Манко в списъка със свидетели, но не мога да го призова да даде показания, защото не мога да го подложа на кръстосан разпит. Изключено е и ти да свидетелстваш, защото и теб не мога да те оставя в ръцете на Пинчър.
— Само защото се чуках с Чет?
— Какво значи „се чуках“? — попита обидено Манко.
— Не ти ли казах да
Катрина каза:
— Се чуках, чукам се, може пак да се чукам, какво толкова има?
— Виктория, кажи й — нареди Стив. — Разясни й го, моля те.
— Пинчър ще използва връзката ви, за да докаже мотив — каза Виктория.
Катрина се разсмя.
— Какъв мотив? Да бъде с Чет? Да се омъжа за него? Моля ви.
— Какво трябва да значи това? — попита Манко.
— Чет, ти си чудесен по свой собствен начин, но си просто един тъпкач и двамата го знаем, така че престани да се правиш на интересен.
Катрина свали маската на дама от хайлайфа на Корал Гейбълс, помисли си Виктория. И без това не й стоеше много добре. Тя сбърчи чело, доказателство, че само няколко години я деляха от първата й инжекция „Ботокс“*.
[* Безвреден токсин, който изглажда бръчките. — Б.пр.]
— Добре де, излъгах, че съм била вярна на Чарли, но не съм го убила.
— Не собственоръчно — отвърна Стив.
— Какво трябва да значи това?
Очите на Стив святкаха. В него имаше нещо диво и опасно, помисли си Виктория.
— Докато си стояла на бара, Чарлс си е бил много добре — каза Стив. — Ако е издавал някакви звуци, то е било, за да каже: „Хей, развържи ме вече.“ Ти го поглеждаш, после се обръщаш към коридора, където Манко стои, прилепнал плътно до стената, извън обсега на камерите.
— Ти си луд! — каза Катрина.
Манко премести тежестта на тялото си от единия крак на другия.
— Не можете да ми го лепнете.
— Естествено, че не мога, Айнщайн. — Стив сграбчи фланелката на Манко и го бутна назад. — Споменаването ти уличава клиентката ми в предумишлено убийство. И дори аз да не мога да те спипам, Пинчър ще го направи.
— Ще го направи друг път — изсумтя Манко.
— Искаш ли да се обзаложим? На записа от охранителните камери се вижда сянка на стената. Пинчър вече ми каза, че е пратил касетата за фотограметрична експертиза.
_Не му е казал_, помисли си Виктория, но си замълча.
— Ще определят с точност височината и килограмите на човека, на който е сянката — продължи Стив. — Искаш ли да се обзаложим, че ще се окаже мъж висок метър и осемдесет, около деветдесет килограма, с мозък колкото грахово зърно?
— Майната ти! — изпсува Манко.
— Погледът на Катрина е сигналът за мъжа. Той се плъзга покрай стената, защото знае точно какво виждат и какво не виждат камерите. Отива
— За това ли ви се плаща на вас, адвокатите, да риете в лайната? — попита Манко.
— Просто от любопитство, Манко — отвърна Стив, — имаш ли досие? Защото съм готов да се обзаложа, че си лежал в затвора.
— Няколко простотии, дребни нарушения — каза Манко. — Сбивания по баровете, това е.
— Е, значи този път си се изявил.
Виктория караше, а Стив се беше облегнал на седалката до нея, като беше вдигнал единия си крак на таблото. Караха на север по Олд Кътър Роуд под сянката на банановите палми.
Без да иска разрешение, Стив въртеше копчетата на радиото й. Спря на станция, където Лудън Уейнрайт III се обявяваше за последния човек на земята.
— Това представление ли беше? Изглеждаше така, като че ли всеки момент ще получиш удар.
— Реших, че ще ми отговорят честно, ако се уплашат, че мога да счупя някоя чаша, така че наистина беше Драма 101. Но до известна степен наистина бях много бесен.
— Защо ги излъга за Пинчър?
— Исках да видя реакцията на Манко. А също и на Катрина… Катрина казва истината. Тя не е убила Чарли. Манко също не го е направил.
— И защо смяташ така? — Виктория беше озадачена.
— Преминаха през човешкия ми детектор на лъжата.
— Я стига!
— Първия ден си помислих, че лъже, когато отрече да е убила Чарли — каза той.
— Какво? Ти ми каза, че й вярваш.
— Излъгах те. Страхувах се, че няма да го вземеш присърце, ако мислиш, че тя го е убила.
— Това е толкова обидно. Аз съм професионалист.
Стив се облегна назад и затвори очи. По радиото Пат Бенатар пееше за престъпления и страст.
— Както и да е, тогава наистина излъга, но само затова, че не му е изневерявала. Това заблуди детектора ми и реших, че лъже и за убийството.
— Но както каза и в къщата, щом веднъж е излъгала…
— Трябва да ми повярваш за това. Не го е направила.
— Няма такова нещо като човешки детектор на лъжата.
— Добре. Наречи го интуиция. Инстинктът ми подсказва, че не е способна на това.
— Не можеш да взимаш подобни решения въз основа на инстинкта си.
— Така взимам всички важни решения — отвърна Стив. — И ти трябва да опиташ някой път.
28.
Дълбоко тъмно море
— Бигбай няма ли нищо против, че вечеряхме заедно? — попита Стив.
— Мислиш го за среща ли? — попита Виктория.
— Излязохме на вечеря.
— Работна вечеря.
— Повечето мъже не обичат годениците им да излизат с други.
— Брус не е ревнив. Пък и знае, че никога няма да направя нещо глупаво.