Денят на апокалипсиса
Шрифт:
— Какво е имал предвид тогава? — попита Джоунс.
— Мисля, че с думата „генерал“ е искал да каже „генерални“, всички висши ръководители.
— Какви ръководители?
— Ти, ръководството на конгреса, вицепрезидента, целия кабинет. Искат да обезглавят правителството с един удар.
— И каква е гаранцията, че всички ще бъдат в града по едно и също време?
Кенеди обърна бележника си към президента и началничката на кабинета му, за да видят календара.
— Учудена съм, че не го забелязах по-рано. Тази седмица всички ще са в града за откриването на новия паметник на загиналите във Втората
Президентът погледна календара.
— Денят на загиналите във войните.
— Празненствата започват в събота, а днес вече сме сряда. Държавните глави на Великобритания, Русия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и десетина други страни ще започнат да пристигат в петък. Ако искат да ни ударят силно, това е най-подходящото време да го сторят.
Хейс беше приковал погледа си върху датата, обозначаваща Деня на загиналите във войните. След няколко секунди вдигна очи към Кенеди и попита:
— Как не сме го забелязали преди?
— Поне имаме няколко дни, преди да отменим цялата церемония — обади се Джоунс.
— Нямаме никакво време — твърдо отвърна Кенеди. — Ще сме късметлии, ако изкараме до обяд. Медиите ще искат да знаят къде сте, сър.
— Да, лъжите няма да свършат работа, не можем да отклоним и въпросите им — съгласи се Хейс. — Ще се досетят и сами, ще направят предположения…
— Логически предположения — поправи го Кенеди. — Защо президентът, неговият кабинет, върховният съд и ръководството на конгреса ще се евакуират от столицата посред нощ?
— Има само една причина, за която се сещам — добави президентът.
— Можем да спечелим малко време, като ги призовем да проявят патриотизъм — предложи неуверено Джоунс.
Хейс поклати глава.
— По-добре ще е да свикам медийните собственици и да ги помоля лично да се погрижат да не се шуми.
Кенеди знаеше, че това начинание е безнадеждно. Част от мерките вече бяха задействани и колкото и власт и влияние да имаше президентът, той не беше в състояние да задържи историята под похлупак. Бързо се приближаваха до точката, в която пресата щеше да се успокои само с един ход. Този ход обаче бе много рискован и засега не смееше да го споменава. Беше го оставила за краен случай.
> 36
Поради голямото значение на мисията му генерал Харли разполагаше с телеконферентна връзка, за да може да комуникира с шефовете си от Централното командване, Командването за специални операции, Обединеното командване за специални операции и дори с Пентагона, ако се наложи. Сега Рап щеше да се възползва от връзката. Много добре разбираше как работи механизмът във Вашингтон, страхуваше се, че без неговото участие някои ключови думи и изречения ще се окажат недоразбрани. Затова каза на Кенеди, че иска до пет минути сам да докладва пред Съвета по национална сигурност. Кенеди се поколеба единствено защото се притесняваше от прочутия избухлив характер на своя служител.
Рап и президентът се разбираха добре. Той нямаше проблем с генерал Флъд, с министъра на отбраната Кълбъртсън и със съветника по националната сигурност Хейк. Но станеше ли дума за началничката на президентския кабинет, двамата направо се ненавиждаха един друг. Освен това Рап не хранеше никакво уважение към вицепрезидента и едва търпеше държавния
Това, в крайна сметка, наклони везните в полза на Мич. Президентът беше похвалил публично саможертвата му и неговите подвизи, но отношенията им бяха много по-дълбоки. Когато Хейс наистина се нуждаеше да се свърши нещо, той се обръщаше към Рап. Най-ценният кадър на ЦРУ беше доказал своята стойност и ефективност многократно и ако някой бе способен да накара президента да действа решително и да затвори устите на останалите, то това беше именно Рап.
Този път големият екран в командния център на обект „Р“ не беше разделен на три, а на шест отделни картини. Беше добавен Рап от Кандахар и, по негово искане, Пол Раймър в обекта на Министерството на енергетиката в Джърмантаун.
Кенеди бързо обяви четиримата нови участници и даде думата на Рап.
Облеклото на Мич се отличаваше фрапиращо от това на другите присъстващи. Макар че бяха дошли на пожар и нямаха време да си сложат костюм или други подходящи официални дрехи, така или иначе всички с изключение само на генерал Флъд бяха цивилни. Рап на свой ред носеше бойна униформа и тактическа жилетка. Не се беше бръснал повече от два дни и лицето му беше покрито с гъста черна четина.
— Преди няколко часа — започна Мич — непроверена информация ни накара да повярваме, че вчера в страната, някъде на Източното крайбрежие, е било вкарано ядрено устройство по въздуха. — Рап направи пауза и вдигна някакви документи. — Изправен пред противоречиви данни, терористът, който ни даде тази информация, призна, че е излъгал. — Той нямаше намерение да навлиза в подробности как е накарал Абдула да си признае, пък и се съмняваше, че някой от тези хора биха искали да научат неприятните детайли по разпита.
— Сега разполагаме с добра и сигурна информация, че въпросното устройство е отплавало с контейнеровоз от Карачи преди двайсет и два дни.
— Мич — обърна се към него президентът — моля те, не ми казвай, че корабът е стигнал до бреговете ни.
— Генерал Флъд нареди на Бреговата охрана да провери, но според откритите коносаменти корабът трябва да пристигне в пристанището на Чарлстън днес. Освен това има още три кораба, които ни разтревожиха. Всичките са тръгнали от Карачи преди около три седмици и днес трябва да влязат в пристанищата на Маями, Балтимор и Ню Йорк.
Преди Рап да продължи, министърът на вътрешната сигурност Макелън го прекъсна:
— Господин президент, трябва да затворим тези заливи незабавно.
— Съгласен съм с това — включи се главният прокурор Стоукс.
Рап се беше срещал с Макелън и преди. Бившият двузвезден генерал от морската пехота беше пълната противоположност на нерешителния си съименник от Гражданската война.
— Господин президент — намеси се Рап, — тази идея не е никак добра.
— Моля, я повтори, синко? — реагира зачервилият се министър Макелън.