Денят на апокалипсиса
Шрифт:
Рап беше поискал срещата по две причини. Първо, знаеше как важни нюанси от една информация се губят, когато тя преминава през отделните звена на командната верига. Второ, убеден бе, че все ще се намерят такива, дето ще настояват да използват булдозер за работа, която изисква най-обикновена лопата.
— Затварянето на заливите в момента ще е най-погрешният ни ход.
— Позволете ми да не се съглася — отвърна Макелън. — Наша първостепенна задача е да защитим американските граждани.
Рап не се смути ни най-малко.
— И най-добрият начин да го сторим е като дадем на хората от НЕСТ и ФБР да открият устройството.
— Господин Рап, вие сте добър във вашата професия, но в момента
— Министър Макелън — прекъсна го Рап, — вие си седите в проклетия противобомбен бункер под планината, на два часа път от Вашингтон. — Дръзката забележка на Мич накара всички да настръхнат. — Затова не ми казвайте, че имате по-пълна картина от мен. Ситуацията във Вашингтон е същата като всяка сряда сутрин през годината. Хората след малко ще станат и ще отидат на работа. Ако се опитате да затворите което и да е от споменатите пристанища, ще предизвикате паника в национален мащаб, която първо, ще попречи на хората от НЕСТ да открият тая проклетия и второ, ще предупреди терористите, че сме по петите им.
— Господин президент, позволете да се намеся. — Беше Пол Раймър, бивш командир от „тюлените“, който сега командваше екипите НЕСТ. — Напълно съм съгласен с Мич. Всякаква блокада или затваряне само ще възпрепятства нашето издирване.
— Моля за вашето внимание! — обади се генерал Флъд. — Бреговата охрана току-що установи местонахождението на четирите съда, които ни интересуват. — Флъд четеше от лист. — Тези за Маями и за Ню Йорк са още в открито море и няма да пристигнат до обяд. Корабът с назначение Балтимор току-що е влязъл в залива Чесапийк, но… — Той въздъхна. — Четвъртият съд вече е на доковете в Чарлстън.
> 37
Когато разбраха, че корабът е влязъл в пристанището на Чарлстън, доста важни хора с дълги титли и длъжности изпаднаха в шок и започнаха да се надвикват в стремежа си да предприемат нещо. Сякаш забравиха за Мич Рап и се заеха да изказват мненията си. За щастие двама души с много по-ниски длъжности знаеха какво да правят и в така създалата се суматоха не се нуждаеха от разрешение, за да действат. Първият беше Скип Макмахън, който оглавяваше Центъра за наблюдение и борба с тероризма. Макмахън се обърна към един от заместниците си и му нареди незабавно да го свърже с началника на пристанището в Чарлстън. После се обади на Дик Шойър, специалния агент на ФБР, отговарящ за отдела в Колумбия, Южна Каролина. Шойър и няколко други агенти вече бяха на път за Чарлстън. Планът им беше да се срещнат с членовете на Екипа за търсене и реагиране, който идваше от Савана Ривър Сайт, за да провери пристанището. Добрата новина бе, че проверката ще е систематична, а не напосоки.
Макмахън беше дал на Шойър изрични инструкции как да разположи хората си. Когато приключи разговора с Шойър, на другата линия го чакаше началникът на пристанището. Той потвърди, че либерийският контейнеровоз „Мадагаскар“ е на док, и добави, че скоро ще започне разтоварването. Без да се впуска в подробности, Макмахън го предупреди да очаква специален агент Шойър след около двайсет минути. До тогава началникът не биваше да позволи от кораба да бъде свален нито един контейнер.
Вторият човек, който предприе конкретни действия, беше Пол Раймър. Формално той не биваше да разгръща екипите за търсене и реагиране, без да е получил надлежна разузнавателна информация от Съвета по национална сигурност. Раймър отдавна беше в бранша и знаеше какво представлява тази надлежна информация. Затова сега нямаше намерение да чака
Имаше и по-добър вариант. Най-добрият Екип за търсене и реагиране на Раймър чакаше на пистата във военновъздушната база Андрюс, готов да излети със самолет „Гълфстрийм III“. Той се обади на Деби Ханусек, командира на екипа, и й нареди да излитат за военновъздушната база в Чарлстън веднага. Ако им освободяха специален коридор за полета, тя и нейният шестчленен екип щяха да са в Чарлстън след по-малко от час.
В самия обект „Р“ Кенеди помоли за вниманието на президента и му прошепна нещо. Когато свърши, Хейс извика на всички да млъкнат.
— Генерал Флъд, флотът и бреговата охрана могат ли да прехванат двата кораба, които са още в открито море?
— Без проблем, сър.
— А корабът в Чесапийк? Някакви идеи за действие?
Флъд набързо се посъветва с някого и отвърна:
— За случая е информиран Екип 6 на „тюлените“. Те вече са поставени в повишена бойна готовност в базата си в Литъл Крийк. Могат да нападнат кораба и да го вземат под контрол, преди екипажът да се усети, че са на борда.
— Те подготвени ли са да се справят с ядрен експлозив? — попита министърът на вътрешната сигурност.
— Да, екипирани са и са обучени да откриват, отклоняват и обезвреждат всякакво оръжие за масово унищожение.
— Тогава ги подгответе за тръгване възможно най-бързо — нареди Хейс.
— Слушам, сър.
Президентът потърси по екраните директора на ФБР.
— Брайън, какъв е планът за Чарлстън?
— Шефе, може ли да кажа нещо? — намеси се Скип Макмахън, като поиска разрешение от Роуч. — Господин президент, току-що разговарях по телефона с началника на пристанището. Корабът, който ни интересува, се казва „Мадагаскар“. Наредих на началника да не позволява разтоварването му без мое разрешение. Освен това нашият специален агент, който отговаря за отдела в Колумбия, вече е на път за Чарлстън с още няколко агенти. Екип на Министерството на енергетиката също пътува от Савана Ривър Сайт.
— Зарежете това — обади се Раймър. — Ще изпратя моя най-добър екип. Докато говорим, те излитат от базата в Андрюс, ще пристигнат на мястото след по-малко от един час.
— Един час? — Беше началничката на президентския кабинет. — Много неща могат да се случат за един час.
— Госпожо! — Раймър сбърчи вежди. — Разтоварването на такъв кораб отнема няколко часа.
— Господин президент — намеси се министър Макелън. — Имаме екип на Министерството на вътрешната сигурност, готов да пристигне и да контролира цялата операция. Ще разположим команден пост за около два часа.
На Рап му се искаше да изкрещи. Това съвещание се превръщаше в цирк. Отчаяно му се искаше сега да се намира в залата заедно с президента, за да може да изложи гледната си точка по-категорично.
Хрумна му нещо по-добро.
— Господин президент, има нещо, което още не съм ви казал — започна със страховит глас Рап. — Веднага всички млъкнаха. — Смятаме, че Мустафа ал Ямани, един от главните организатори на атентатите срещу африканското посолство, експлозията на ескадрения миноносец „Коул“ и атаките от 11 септември, е влязъл в Съединените щати вчера вечерта. Най-вероятно, някъде по брега на Флорида. Дошъл е, за да ръководи лично подготвяните атентати. В момента откриваме доказателства, които говорят за наличието на многобройни техни клетки в Америка — финансови трансфери, електронни писма, резервации за самолетни полети, молби за издаване на паспорти за поне дузина страни… И това е само върхът на айсберга.