Денят на апокалипсиса

Флин Винс

— Изглеждаш превъзходно — прошепна й той. — И ухаеш страхотно.

Ако бяха сами, Стийли най-вероятно щеше да го ритне между краката, но мястото не беше подходящо, за да дава воля на омразата си.

— Жалко, че дойде с жена си.

Стоукс остана нащрек. Знаеше, че тя си играе с него, но не успя да запази самообладание.

— Защо го казваш?

Стийли се наведе напред, устните й почти докоснаха ухото му.

— Защото иначе щях да те заведа у нас и да те завържа. — После отново се отдръпна назад и добави с престорен тон: — Я виж, това е Валъри! Е, може

би някой друг път. — И просто ей така, тя изчезна в тълпата. Настоящият й началник и бивш любовник остана сам с вълната емоции и желания, която погълна ума му и други части на тялото.

> 73

# Вашингтон, окръг Колумбия

Беше малко след девет, когато Раймър влезе угрижен в контролната зала на ЦБТ. Рап току-що беше приключил телефонния разговор с жена си. Случваше му се за втори път днес. Отново й се извини, че идването му при нея се отлага. Тя отвърна, че го разбира, но интонацията й подсказваше обратното. За да не я разочарова, й обеща да хване първия полет още на другата сутрин. Тя го предупреди, че ще чака в края на пристана без горнището на банския си. Той се засмя, но тя не отвърна на смеха му. Беше й писнало да дели съпруга си с другите.

Щатската полиция на Вирджиния, заедно с местните служби на реда, беше разположила серия от контролно-пропускателни пунктове в района, в който за последно бяха видени двете превозни средства. Сега, след като беше паднал мрак, те спираха всяка кола, влизаща или излизаща от района. Ако и след това не се натъкнеха на нещо, на сутринта щяха да предприемат претърсване на къщите една по една.

Раймър отвори вратата на кабинета му, но вместо да влезе, махна на Рап и на Макмахън да го последват. Отиде направо в кабинета на Макмахън, но не седна. Когато двамата дойдоха при него, той затвори вратата и започна:

— Току-що един от моите хора ми се обади. Няма да повярвате какво ми каза. — Раймър изглеждаше изключително мрачен. — От Центъра за контрол и превенция на болестите в Атланта са се обадили днес в Министерството на енергетиката и са съобщили, че в една от местните болници има починал от радиационно облъчване. — Вените на врата му пулсираха бясно. — Онзи тъп бюрократ е бил по-притеснен дали ще може да излезе от града за уикенда, отколкото за националната сигурност. И вместо да ми се обади веднага по телефона, ми е пратил писмо по електронната поща… Едно от седемдесет и осемте, които получих днес. Идиотът му с идиот дори не го е отбелязал с клеймото „Спешно“.

Освен, че беше спомената думата „радиационно“, както и Центърът за контрол и превенция на болестите, Рап не чу каква е главната тема на разговора.

— Пол, нищо не разбирам.

— Човекът е умрял от ОРС… Остър радиационен синдром. Преди малко говорих с болницата. Лекарят, който го е лекувал, смята, че е бил изложен на радиация със сила минимум двайсет хиляди рада.

— И какво означава това? — попита Макмахън.

— Означава, че е бил в контакт с нещо много горещо. Нещо, с което човек не се сблъсква всеки ден.

— Той арабин ли е? — попита Рап.

— Не, мексикански

американец от Ларедо, Тексас. Явно е отишъл в Мексико да вземе товар с камиона си и го е закарал в Атланта. Доставил е товара и се е отбил в бензиностанцията да зареди с гориво. Издъхнал е до колонките.

— Не ми казвай, че е закарал товара до склада, който е собственост на онези двамата, дето са затворени във Феърфакс.

— Нямаме такава информация, но според мен, едва ли. Ако в склада имаше нещо толкова горещо, екипите за обезвреждане на оръжия за масово поразяване (ОМП) щяха веднага да го надушат. Знаем обаче къде е камионът му, Центърът за контрол и превенция на болестите вече е изпратил хора да проверят на място.

— А ремаркето, с което е минал през границата?

— Опитваме да се свържем с някого от транспортната компания, но техните офиси са затворени през уикенда.

— Но знаем къде е камионът, така ли? — попита Макмахън.

— Да.

— Тогава сигурно е оставил някакви документи вътре. — Макмахън вдигна слушалката, за да се обади в отдела на ФБР в Атланта. — Ще изпратя няколко агенти да хвърлят едно око. Имаш ли адреса?

Раймър му даде необходимата информация.

— Искаш да кажеш, че е възможно да има и втора бомба? — попита Рап.

— Не съм сто процента сигурен, но подобно съвпадение определено не ми харесва.

— Нали уж руският ти колега беше сигурен, че липсва само една от бомбите?

— Той е сигурен, че само един неексплодирал ядрен боеприпас липсва.

— Тоест?

— Под земята на полигона са заровени десетки такива устройства. Всичко от експлозивите за невоенни цели до големи бомби с мегатонна мощност, разработени за междуконтинентални балистични атаки.

— Разрушителите на градове? — попита шокиран Рап.

Раймър кимна, но добави:

— Не виждам как биха могли обаче да изровят една такава бомба. Когато ние ги изпробвахме, ги заровихме на километри под земята. Сигурен съм, че и руснаците са постъпили по същия начин. Изравянето на такова бебче би коствало доста усилия на терористите.

— Руският ти приятел знае ли за находката ни?

— Да, вече му казах. Той се съгласи с мен и затова ще преместят претърсването в онази част от полигона, където са били тествани по-малки бойни глави за крилати ракети и торпеда.

Макмахън затвори слушалката и поклати глава.

— В отдела в Атланта вече знаят за това и са изпратили двама агенти. Проклета бюрокрация. Дори не можем да осъществим нормална комуникация в собствената си организация. Какво ще правим, когато от Министерството на вътрешната сигурност се намесят?

— Ако стане така, ще провалят всичко — отвърна Раймър. — Ще настояват да затворим цели градове, да евакуираме хора. Нищо няма да постигнат, само дето ще ни попречат. Вече изпратих един от моите екипи за търсене и реагиране в Ричмънд. Според мен имаме големи шансове да открием тая проклетия. Ако шофьорът на камиона е умрял от облъчване, докато е превозвал материала в ремаркето, то този материал трябва да е бил доста горещ. Което означава, че хората ми трябва веднага да го засекат.