Денят на апокалипсиса

Флин Винс

— О, Ахмед, ама ти наистина си много глупав. ООН и Европа изобщо няма да се противопоставят на решението на президента. Франция и Германия публично ще призоват към въздържане, но само толкова. Това събитие ще промени историята. Те негласно ще се съгласят, че е време да се сложи ред, да се даде възмездие на тези, които се занимават с тероризъм. А що се отнася до петрола, ние няма да бомбардираме петролните полета. Над осемдесет процента от населението ви живее по брега на Червено море и в столицата Рияд. Петролните полета ще останат непокътнати и шейхът го знае. Затова в момента

по негова заповед измъчват семейството ти, докато ние с теб си говорим. Той знае, че ако вие, глупаците, успеете, с кралството му е свършено.

— Баща ми е уважаван човек. Шейхът никога не би дръзнал да го подложи на изтезания.

— Първо, шейхът ще направи всичко, което е по силите му, за да спаси задника си. Включително и изтезанието на твоя смотан баща. За щастие обаче, баща ти се е съгласил да съдейства. Казал е, че си позор за фамилията.

— Лъжец! — Ал Адел отказа да погледне Рап в очите.

— Ще видим кой е лъжец. — Рап блъфираше от началото до края, с малки изключения. Той познаваше шейха и знаеше, че ако президентът му се обади и постави всички карти на масата, онзи с удоволствие ще нареди да заловят и измъчват семейството на ал Адел. Също така знаеше, че ако терористите задействат ядрена бомба на американска земя, президентът ще се окаже под огромен натиск да бомбардира виновника, а Саудитска Арабия щеше да е първа в списъка.

Пътят до обекта беше блокиран от три и половина метра висока стоманена врата с монтирана отгоре й охранителна камера. Вратата се отвори и те продължиха напред. Основната сграда беше на два етажа, от червени тухли. Спряха пред входа — доктор Акрам ги очакваше на стълбите, облечен във вездесъщия си черен костюм с червена вратовръзка.

Рап, Макмахън и ал Адел слязоха от колата. Рап не си направи труда да представи хората един на друг. Доктор Акрам любезно поздрави ал Адел на арабски, но не каза нищо на Макмахън. После се обърна и влезе в сградата, останалите го последваха. Минаха през целия етаж и излязоха през задната врата. Озоваха се върху леко повдигната тераса, която гледаше към дълъг правоъгълен басейн. Акрам отиде до някаква маса, на които бяха оставени храна и гарафа с вода.

Той покани затворника да седне.

— Господин ал Адел, моля, заповядайте. — Акрам погледна към Рап и Макмахън. — Бих искал да остана насаме с господин ал Адел.

Рап и Макмахън се отдалечиха на другия край на терасата. Там Макмахън го попита:

— За какво, по дяволите, е този цирк и кой е този със смешния костюм?

— Не питай, само гледай. Той ще го накара да проговори. Ако не успее да извлече нищо ценно, ще ни го даде на нас. — Рап се ухили. — Тогава с теб ще играем „лошите ченгета“.

— Супер, нямам търпение.

Рап не разбра дали колегата му говори сериозно или се шегува.

— Скип, не е необходимо да участваш в това. Дори предпочитам да се оправям сам.

Макмахън погледна към затворника и мъжа с костюма.

— Не, няма да те карам да правиш нещо, което самият аз не бих могъл.

— И без да ме караш ще го направя.

— Знаеш какво имам предвид.

— Нещата може да загрубеят.

— Аз не съм невинно ангелче.

Телефонът

на Мич звънна и той го извади от джоба си. След като видя кой го търси, известно време се поколеба дали да вдигне, но накрая се реши.

— Да? В момента съм зает. Ще ти се обадя после. — Затвори телефона и се обърна към Макмахън: — Налага се да работим бързо.

— Кой беше?

— Айрини. По някакъв начин се е разчуло, че съм извадил ал Адел от затвора във Феърфакс.

— Та ние го изведохме едва преди половин час!

Рап сви рамене.

— Айрини каза, че в Министерството на правосъдието направо са побеснели. Тръгна да ми казва нещо за Валъри Джоунс, но аз затворих.

Телефонът му отново иззвъня. Пак беше Кенеди. Той се замисли, накрая изключи звука на апарата и го остави настрани.

— Трябва да побързаме. Нямаме много време.

> 79

Рап се приближи до масата и сложи ръка на рамото на Акрам.

— Трябва да поговорим.

Оставиха Макмахън да пази ал Адел и се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват.

— Нямам никакво време. Каза ли ти нещо досега? — попита го Рап.

— Аз едва сега започвам. Каза само, че е американец и иска да се види с адвоката си.

— Да… като папагал повтаря. Ето какъв е планът. Вече са разбрали, че е при мен. Затова трябва да го накараме да проговори бързо и, както ме посъветва, ще е най-добре ако по тялото му не останат никакви следи. Какво предлагаш?

Акрам се замисли за миг.

— В лимонадата, която пие, има стимулант, който ще засили чувството му за страх, когато го хвърлиш в басейна.

Рап погледна към осветения басейн, после недоумяващо се втренчи в Акрам.

— Плуването не е много популярно в Саудитска Арабия — обясни колегата му.

Виж, тази мисъл не беше хрумвала досега на Мич.

— Ако все пак по някаква случайност може да плува, просто ще влезеш във водата да го потопиш. — Акрам погледна часовника си. — Ще се върна след десет минути да видя как върви.

Той се върна обратно при масата.

— Господин ал Адел, боя се, че времето ни изтича. Ще ви задам един въпрос. Ако откажете да отговорите или ме излъжете, ще бъда принуден да ви дам на тези двама джентълмени. Обещавам ви, че преживяванията с тях няма да са никак приятни.

Акрам отдавна се подготвяше за този миг. Важно бе да не прекалява много, затова започна с нещо леко. Нещо, което отдавна им бе известно.

— Бомбата, която взехте от пристанището в Чарлстън… къде трябваше да я закарате? В кой град?

Ал Адел категорично поклати глава.

— Аз съм американски гражданин. Знам си правата. Няма да говоря с никой от вас. Искам да видя адвоката си.

Акрам го изгледа съчувствено.

— Страшно съжалявам за това, което ще последва, но сме принудени да го направим. — Обърна се към Рап и прошепна в ухото му: — За да го накараш да говори, почни от малкото. Накарай го да говори за нещо друго освен за адвоката, така ще стигнеш до същественото.

Акрам влезе в сградата.

— Стани — каза Рап на затворника.