Денят на апокалипсиса

Флин Винс

— Знам. Това ти е бакшишът.

— Но аз не мога…

— Напротив, можеш — прекъсна го нетърпеливо Холмс. — А сега побързай, че много ожаднях.

Барманът отиде да приготви питиетата.

Стийли обърна оголения си гръб към хората на опашката.

— Успя да събереш доста сърдити погледи, господин председател.

Холмс небрежно погледна през рамо и цинично се усмихна.

— Те не гледат мен. Всичките са зяпнали теб. Мислят те за филмова звезда.

Стийли реагира с топла усмивка.

— Много приятен комплимент, Пат.

— Да, или пък мислят,

че си скъпо платена компаньонка.

Усмивката изчезна от лицето на Пеги и тя го изгледа кръвнишки.

— Трябва да си поласкана. Виждала ли си колко са красиви компаньонките в този град? — Изражението на приятелката му не се промени: — Искам само да кажа, че си много красива жена. Тази вечер си направо фантастична.

Стийли въздъхна и поклати глава.

— Патрик, само това остана — да ме сравниш с проститутка.

Добре, че в този миг пристигнаха питиетата им, защото Холмс не разбираше накъде бие тя. Не беше казал „проститутка“, а „компаньонка“, а в този град разликата между едните и другите беше много голяма.

Взе чашите от бармана и му каза да дойде пак след десет минути с нови питиета. Подаде на Стийли нейната чаша и с британски акцент се пошегува:

— Както вече споменах, тази вечер изглеждаш очар-р-рователно.

Вдигна чашата си за наздраве. С черния си смокинг той бе доста красив и мъжествен, а тя сияеше в нейната блестяща и лъскава синя вечерна рокля. Ако всичко минеше както трябва, може би тази вечер щеше да я вкара в леглото си. Двамата отпиха и се усмихнаха един на друг. Той знаеше, че тя знае, а тя знаеше, че той знае.

Стийли остави чашата си с шампанско върху подноса на минаващия покрай тях сервитьор и отиде да се потопи във великолепието на Източната зала. Сватби, погребения и безброй други церемонии, някои с историческо значение, други безсмислени, всички те се провеждаха в най-голямото помещение в сградата — Източната зала. Атмосферата бе подобаваща. Всичко наоколо лъхаше на власт. За съвременна Америка това беше най-близкият аналог на някогашните кралски дворове.

Някакъв сенатор, чието име Стийли не успя да си припомни, се приближи и протегна ръка за поздрав. Стийли му върна жеста, но се изненада, когато онзи се наведе и целуна ръката й.

— Пат — обърна се сенаторът към Холмс, като в същото време не изпускаше от очи Стийли, — моля те, запознай ме с тази очарователна дама.

— Тя ми е годеница, Хари. Дръж си лапите далеч от нея. — Холмс взе Пеги за ръка и я отведе настрани. — Може и да не съм голям моралист, но те предупреждавам, че този е най-големият боклук на Земята.

— Къде ме водиш? — попита Стийли. Прекосиха дансинга и си пробиха път между няколко маси.

— Забелязах бъдещия вицепрезидент и съпругата му.

Стийли се закова, но вече беше късно. Стоукс и жена му, мишката, им махнаха. Холмс отпи голяма глътка от водката си. Секунда по-късно се озоваха до главния прокурор и съпругата му. Стийли се вцепени, а Холмс си остана все така весел.

— Радвам се да те видя, Либи. — Пат беше поне с трийсет сантиметра по-висок от жената. Наведе се и я целуна страстно по бузата.

—

И аз се радвам да те видя, Пат. — Тя сърдечно го погали по ръката. — Тази вечер си много красив и… — съпругата на прокурора премести големите си кафяви очи върху Стийли.

Пеги изобрази възможно най-добрата си престорена усмивка. „Ето на — каза си тя. — Сега направо ще ме убие със своите любезности, както винаги е правила.“

— Погледни само тази красива жена. — Елизабет Стоукс отстъпи половин крачка назад и изгледа Стийли от главата до петите. — Пеги, кълна се, ти си единствената жена, която хубавее с всяка изминала година.

— Елизабет, много си любезна. — Двете жени си размениха въздушни целувки, за да не развалят грима си.

— Пеги, колкото пъти съм ти казвала да ми викаш Либи.

Стийли кимна и запази фалшивата усмивка върху лицето си. Направо я хващаха бесните, като си помислеше, че тази жена, вече почти на петдесет години, иска да се обръщат към нея с детското й име.

— Либи — тя ясно произнесе името, сякаш говореше на малко дете, — ти също изглеждаш добре.

— Добре ли? — изръмжа Холмс. — Направо е великолепна!

— Е, благодаря ти. — Либи се завъртя и примигна на Холмс с големите си ресници.

Това беше най-силното й оръжие и Стийли го знаеше. Беше я виждала и преди да го използва. Големите кравешки очи и естествено гъстите мигли влудяваха мъжете. Пеги много искаше да й каже право в лицето, че е спала с мъжа й, за да се приключи с цялата неискреност. Но много добре съзнаваше докъде може да доведе това. Либи беше като квачка — готова на всичко, за да опази семейното гнездо. Мартин беше прекалено слабохарактерен, за да й противоречи. Изключено беше да я напусне, а и Стийли вече не го желаеше.

— И така — започна Холмс с поверителен тон. Всички се приближиха на няколко сантиметра до него. — Твоят съпруг съобщи ли ти голямата новина?

Стоукс видимо се почувства неудобно.

— Не мислиш ли, че е малко прибързано?

— О, не, съвсем не — отвърна Холмс и се ухили.

— Каква новина? — развълнувано попита госпожа Стоукс.

Главния прокурор отпи от чашата си и поклати глава.

— Хайде стига. Няма ли да им кажеш?

Стоукс примирено се усмихна.

— Добре, давай. Скъпа, искам да знаеш, че единствената причина, поради която не ти казах, е, че още не е сто процента сигурно.

— Малко остава, за да е сигурно. Обърни внимание, че ти си тук тази вечер, а вицепрезидентът го няма.

— Какво става?

Либи Стоукс се заувърта около мъжа си като котка.

— Моля те, нека аз да й кажа.

Стоукс кимна.

Холмс протегна ръка.

— Би ли ме придружила до бара, Либи? Искам да си взема ново питие, по пътя ще споделя добрата новина с теб.

Либи потръпна като развълнувано дете, двамата тръгнаха към бара. Стийли ги гледаше със смес от отвращение и ирония. Надяваше се Холмс и на нея да каже, че е красива като компаньонка. Почувства диханието на шефа върху голия си гръб и бавно се обърна. Гледаше я особено. Поглед, който се появяваше само когато жена му не е наблизо.