Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Думите му потвърдиха, че е свързан с нелегалния трафик на хора.
— Не си ли поне любопитен кои сме и защо те преследваме?
Сикхът се озъби като вълк.
— Тук ме хвана натясно, приятел. Наистина искам да знам кой си и ако беше дошъл тук преди седмица, с удоволствие щях да изтръгна тази информация от теб. Сега обаче това няма значение. Ще ти позволя да отнесеш в гроба тайните си, а аз ще запазя моите.
Сингх завъртя показалец във въздуха и мощните мотори на резачката забръмчаха. Веригата се завъртя толкова бързо, че се превърна в неясна лента. Звукът
Хуан се огледа, търсеше нещо, което би могло да попречи на неизбежното. Вече беше измислил план, но можеше да се надява най-много да очисти двама-трима пазачи, преди да го застрелят. Единствената му надежда беше Тори да запази присъствие на духа, да се добере до борда на танкера и да избяга. Погледна я. Очите им се срещнаха с такова напрежение, че сякаш прочетоха мислите си. Тя разбра, че Кабрило ще опита нещо безумно. Погледът й му каза, че тя ще се възползва от това, и той си помисли, че при други обстоятелства би му доставило удоволствие да я опознае по-добре.
Пазачите го блъснаха към въртящия се трион и Кабрило усети силата на тази индустриална гилотина. Резачката беше като жива сила, разцепваща въздуха.
Опита да се дръпне, но пазачите го блъснаха още по-напред.
Шиер Сингх вървеше до него, но на достатъчно разстояние, така че Кабрило не можеше да го стигне. Държеше дебела тояга. Увери се, че е привлякъл вниманието на Хуан, и доближи до въртящия се трион. Чу се стържене, разхвърчаха се стърготини. Трионът изстърга дебелия махагон само за част от секундата. Сингх се ухили, отстъпи назад и изкрещя, за да надвика рева на машината:
— Мисля да позволя на хората си да се позабавляват с жената, преди да я дам на резачката.
Хуан не показа с нищо, че ще пристъпи към действие, но в съзнанието си беше пресметнал всеки ход, за да не се колебае, когато започне. В плана му обаче имаше едно голямо „но“ — дали щеше да оцелее в първия миг.
Скочи и протегна крака напред, разчиташе, че главорезите ще го удържат. Десният му прасец докосна назъбената верига. Кабрило чу стъписания вик на Тори, когато трионът се впи в крака му… а после пазачите изпуснаха тръбата.
Силата на триона едва не откачи крака му. Ремъците, прикрепящи протезата под коляното, се опънаха докрай. Номерът обаче мина. Мъжете го пуснаха, а острието не можа да среже изкуствения му крак от титан. Безмилостната инерция на резачката отхвърли Кабрило като парцалена кукла на четири метра по палубата. Той падна, претърколи се, бръкна в протезата си и извади пистолета „Кел-Тек“, скрит в „бойния“ му крак, както го наричаше.
„Кел-Тек“ беше един от най-малките пистолети в света и празен тежеше само сто и петдесет грама. Но за разлика от другите малки пистолети, ограничени до калибър 22 или 25, стреляше с патрони 380. Оръжейниците на „Орегон“ ги бяха заредили с няколко нютона под максималната им издръжливост.
Кабрило страшно искаше да вкара първия куршум в главата на Сингх, но в малкото оръжие имаше място само за седем патрона. Той се прицели в стреснатите пазачи, които го бяха държали допреди секунда, и стреля. Първият
Веригата сряза тялото му във фонтан от кръв. Главата и торсът му паднаха на палубата с противно пльокане, а краката му изхвърчаха нагоре, когато зъбците се впиха в гръбначния му стълб, превъртяха се във въздуха, удариха втория пазач в гърдите и го повалиха. Кабрило се прицели в мъжете, които държаха Тори. Не искаше да рискува да я улучи, затова стреля в капачката на коляното на единия. Той изкрещя и политна назад. Виктория успя да се измъкне от хватката на другия и Хуан го повали с два куршума в гърдите.
Двамата мъже с тюрбани, които бяха дошли със Сингх, вече вдигаха автоматите си. Кабрило изстреля останалите три патрона, за да ги забави, и изкрещя на Тори. Тя хукна към него и двамата побягнаха към перилата. Кракът на Хуан едва го държеше, така че се движеха с непохватната залитаща походка все едно се състезаваха в бягане в чувал.
Стигнаха до перилата и в същия миг пазачите стреляха. Куршумите калибър 7.62 свистяха и чаткаха до тях. Без да спират, тромаво като трупове, хвърлени от мост, Кабрило и Виктория се хвърлиха във водата.
Някой изключи триона за кораби — вибрациите спряха. Кабрило преброи наум до десет, като обеща на измъченото си тяло, че на единайсет ще се покаже да си поеме въздух, но когато стигна до вълшебното число, отново преброи до десет, и после още веднъж. Накрая се подадоха на повърхността, колкото е възможно по-близо до корпуса. Хуан напълни белите си дробове и пак бутна Тори под водата.
Когато се показаха за втори път, отдели миг, за да се ориентира. Намираха се на по-малко от двадесет метра от мястото, където беше завързал ребридера „Драгер“. Куршумите осейваха водата около тях и вдигаха малки бели фонтанчета. Двамата отново се гмурнаха.
Кабрило бръкна в строшената си протеза и извади нож. Трионът беше нащърбил едната страна на острието, но другата беше непокътната. Хуан сряза въжето и даде шнорхела на Тори. Гмурнаха се по-надълбоко. Ребридерът не правеше мехури и стрелците горе не можеха да ги видят, докато се спотайваха на три метра под повърхността. Сикхите стреляха безразборно, надявайки се на чист късмет, но предимно само изливаха гнева си, че двама от другарите им са мъртви, а трети ще куца до края на живота си. Хуан не изпитваше състрадание към тях.
Взе шнорхела от Тори, като внимаваше в системата да не влезе вода, която да предизвика химична реакция и да разяде пречиствателите на въглероден двуокис. Въпреки солената вода усети вкуса на устните й върху гумата, стисна окуражително ръката й и после намести акваланга на раменете си. Стъпалото на протезата му беше напълно унищожено, така че той нахлузи единия си плавник на здравия си крак и даде другия на Тори.
Щом нормализираха дишането си, Хуан чу по-различна стрелба и се усмихна. Хората на Сингх се опитваха да се качат на „Орегон“. Кабрило си представи как Марк Мърфи стои пред видеоекраните и открива огън с автоматичното четиридесетмилиметрово оръдие „Бофорс“.