Голямата скука
Шрифт:
Грейс улавя погледа ми, ала вместо да изпита стеснение от неговата изчерпателност, подхвърля прозаично:
— Седнете де, какво стърчите!
Тя ми предоставя част от хавлията и аз изпълнявам нареждането.
— Вие вчера не дойдохте на обеда. Наистина ли бяхте поканена? — питам, колкото да наруша мълчанието.
— Поканена бях, но по такъв начин, че да не дойда.
Признанието прозвучава неочаквано, може би тъкмо защото съвпада с предположението ми.
— Липсвах ли ви? — любопитствува от
— Много.
— В смисъл че присъствието ми би ви спасило от един неприятен разговор?
Трябва да внимавам с тая жена. Както се изразява Сеймур, тя по един опасен начин почва да отгатва мислите ми.
— Вие надценявате моя практицизъм — опитвам се да възразя. — И подценявате себе си.
При последната фраза погледът ми отново се насочва неволно към хармоничните форми, намиращи се в съседство.
— Вие доста безцеремонно ме изучавате — забелязва жената безучастно.
— Интересът ми е чисто научен.
— Вашата наука, ако не се лъжа, е социологията, а не анатомията.
— Знаете, има социолози, които поддържат, че структурата на обществото напълно съответствува на структурата на човешкия организъм.
— Да, знам: органическата школа.
Тя ме поглежда със синьозелените си очи и запитва:
— Майкъл, вие наистина ли сте социолог?
— А какъв по дяволите искате да бъда? Вашият шеф не е ли социолог?
— Тъкмо това исках да знам: и вие ли сте социолог като него?
— Не, не съм като него. Аз съм от друга школа.
— Да, наистина: органическата школа… И тъй, значи, ви липсвах вчера?
— Много.
— Независимо от факта, че за вас любовта е непознат феномен?
— Любовта?… Оставете на спокойствие големите думи. Те са за литературата.
— А коя по-малка дума бихте употребили вие?
— Влечение… Симпатия… Може би дори приятелство… Откъде да знам? Не съм твърде силен в стилистиката.
— Симпатия… Приятелство… Нима за вас приятелството е нещо по-слабо от любовта?
— Зависи. Във всеки случай, по-различно е. Любовта е инфекциозна болест, злополука, нещо, което връхлита върху вас, нещо, за което вие нямате нито вина, нито заслуга. А приятелството е съзнателно поето отношение към другия…
— Рационална сделка между два индивида — формулира Грейс.
— Съвсем не. Там, където има сделка, няма приятелство. А там, където има приятелство, не може без чувства. Но осъзнати чувства, а не емоционално пиянство.
— Аха! Излиза, значи, че трябва да съм поласкана!
— Боя се, че малко избързвате.
— Вашата грубост почва поразително да наподобява тая на Сеймур. Тогава за какво приятелство ми говорите?
— В приятелството има степени, Грейс. А също и периоди на развитие…
— Вие ме нарекохте по име?
— Неприятно ли ви е?
— Напротив. Това показва, че напредваме
Свикнал съм този въпрос обикновено аз да го задавам, но очевидно времената се менят.
— Когато намерите малко време за мене.
— Цялото ми време е за вас — отвръща щедро жената. — Извънслужебното, разбира се. При мене няма степени и периоди на развитие.
— Мисля, че довечера по-късно ще е във всяко отношение по-удобно.
— Смятах ви за по-смел.
— Продължавайте да ме смятате. Обаче смелостта не изключва една-две капки предпазливост.
— Лекцията за приятелството приключи. Започваме с лекцията за предпазливостта…
— Не виждам Сеймур — промърморвам вместо отговор.
— Той сигурно е стигнал вече отвъд чертата на хоризонта.
— Понеже стана дума за смелост, изглежда, че вашият шеф е смел човек.
— О, това е смелостта на тия, които не държат особено на живота.
— Също като Дороти?
— Почти. Двамата са разновидности на една и съща неврастения.
— А вие?
— Аз съм трета разновидност… Но вие забравихте да уточните мястото и часа…
— Програмата в „Амбасадор“ започва в единайсет. Ако това място и тоя час ви подхождат…
Тя ненадейно се извръща към мене и запитва:
— Майкъл, кажете: боите ли се от Сеймур?
— Защо трябва да се боя?
— А аз се боя… Интересно… — произнася замислено Грейс.
— Смятате, че Уйлям подозира нещо?
— Да подозира? — тя вдига насмешливо вежди. — Той е от хората, които не подозират, а знаят, и то без да надничат през ключалката и без да задават въпроси.
— Е, и?…
— И — нищо. Сеймур е последният човек, който ще покаже, че се интересува от нещо, ако то наистина го интересува. И ако някой го дразни, бъдете уверен, че това не сте вие. Макар изобщо да не допускам, че е способен да се дразни от подобни работи.
— Бас давам, че говорите за мене!… — чува се над нас гласът на Сеймур. — Когато третият отсъствува, разговорът винаги протича на негов гръб.
Американецът се е появил съвсем внезапно между вигвамите като изникнал от земята. От тялото му още капе вода, а изразът на лицето му говори за най-добро настроение, доколкото такова нещо е възможно у хора като Сеймур.
— Познахте — усмихвам се. — Макар че дали разговорът беше за вас и дали — за нас, това е трудно да се определи.
— Да, да: взаимозависимостта на явленията в природата и в обществото. Тия работи вие марксистите най-добре ги разбирате.
Той се загръща в хавлията си и произнася с почти оптимистична интонация:
— А водата е чудесна… Опитайте я, Майкъл. Изобщо ползувайте се от малките наслади на живота, преди да сте влезли като пореден труп в студеното царство на Голямата скука.