Изповедта на един македонски четник

Сониксен Алберт

Ние се нуждаехме от пари. Затова решихме да заловим някой богат турчин и да вземем няколко хиляди лири откуп. Опитахме веднъж, но не успяхме. По това време при нас дойде един четник, който е бил ученик в американското училище в Самоков.

– Заловете някой от мисионерите – предложи той – и турското правителство веднага ще плати откупа, за да избегне усложненията.

– Тази идея ни завладя. Знаете, не беше приятна работа. – Никога не бяхме залавяли турчин за откуп. Когато чухме, че доктор Хауз ⁷⁷ идва насам, решихме да заловим него. Д-р Хауз винаги е бил приятел на селяните. Когато чухме, че той решил да не идва, аз например почти не съжалявах.

Няколко дена

по-късно чухме, че мис Стоун е в Банско и че след няколко дена ще пътува на юг. Спуснахме се към Банско. За мис Стоун аз не държах много. Тя често проповядваше против нас, като казваше на селяните, че господ ще ги отърве от бедите, а не четниците. Все безобидни приказки – никой не ги вземаше за сериозни, но това направи работата по-лесна за преглъщане.

В Банско имаше гарнизон и селяните не можеха да ни донесат дори храна. Но в продължение на два дена Сандански и аз бяхме в селото, облечени като селяни. Следяхме мис Стоун и уреждахме работата. Селяните ни убедиха да не правим това в Банско. Те се страхуваха от репресии. Куриерът, който по-късно бе водач на групата на мис Стоун, бе наш човек. Той я доведе при нас.

Спомняте си навярно как се нахвърлихме върху тях, когато те минаваха. Ние всички бяхме преоблечени като башибозук, но бяхме толкова изгладнели, че не ни дойде наум да се въздържим от ядене на свинско, когато разтворихме чантите с храната.

Бяхме решили да вземем една българка като другарка на мис Стоун. Ние наистина искахме да се държим с нея колкото е възможно по-добре. Но възстарата жена, която бяхме избрали, се разболя толкова много, че не можеше да се мръдне.

В групата имаше много млади момичета, но ние се страхувахме от приказки.

– Ето госпожа Цилка – каза водачът. – Тя е женена.

– Ние харесахме изгледа й. Тя не беше много млада и имаше вид на матрона. Но ако знаехме какво имаше да става – бебето, знаете, бихме се решили да вземем неомъжена жена. Или бихме се задоволили без другарка на мис Стоун. Ние платихме скъпо за приличието.

– А турчина, когото убихте? – вметнах аз.

– О, оня, когото убихме? За да направим "впечатление" ли? – отговори той с ядовит сарказъм. За да им дадем да разберат, че работата е сериозна? Така описваха работата вестниците. Отнели сме един невинен живот, за да създадем един артистичен ефект. Не! Ние нямаме нужда от ефекти.

Тоя турчин, албанец по-скоро, беше бекчия, управител на един чифлик и скубеше селяните. Те дойдоха при нас много преди това и казаха, че ако не убием този човек, не виждат какво добро могат да имат от организацията. Вие знаете бекчиите и добрите, и лошите, но ние не убиваме нито едните, нито другите само загдето скубят. Но тази свиня бе изнасилила две селски момичета едно след друго и ние се разправихме с него.

– Уплашиха ли се жените? – попитах аз.

– Естествено. Този поход през първата нощ им извади душата. Но по-късно – ех, ние бяхме неопитни. Ние им дадохме един месец, като вярвахме, че ще получим парите от Цариград след седмица. Разбира се, ние искахме да ги накараме да гледат сериозно на тази работа. Тези мисионери са нещо различно от нас, но ние знаем, че някои са много корави. Страхувахме се от едно нещо – тя можеше да се реши да стане мъченица. За щастие, това не стана.

Ние нагласихме драматически сцени. Аз бях най-добре в тях, затова аз съм "лошият човек". Но Яне Сандански имаше инстинктите на френски учител по танци. Аз съм го виждал с пот на голата му глава, всред зимните мразове около нас. Виждал съм го да избягва сам между дърветата и да стиска големите си юмруци и да скърца със зъби. Ех, той получи наградата си. Той бе записан в историята като "добрия човек".

– Но какво стана, когато изтече първият срок.

– Ах, та това беше мъчно, я, блъфът не сполучва, а не бяхме привикнали на блъф. Ние се мъчехме да го поддържаме. Но какво може да се направи пред една гневна, възрастна и много почтена жена, която ви гледа сърдито? Веднъж тя

направи едно внезапно движение с чадъра си. Тя винаги носеше този чадър, Библията си и старата си шапка. Ех, може да е било въображение от моя страна това движение с чадъра, но аз се стъписах назад през вратата на колибата, за да спася своето достойнство. Но не спасих много от него.

Тя не ни оставяше да пушим. Не го забраняваше с изрична заповед, знаете, но така: "Имате ли вие човешки сърца?", или "Нямате ли никакво уважение към безпомощните жени?" Казано с писклив глас, знаете. Не можете да пушите в нейно присъствие след такава сцена.

– В разказа на мис Стоун, вметнах аз, се говори на едно място за суеверните страхове на един от четниците. Изобщо, вие сте правили впечатление на много невежи селяни. Кои бяха четниците?

Той изкриви устни, когато отговаряше:

– Един беше Кръстьо Асенов ⁷⁸ . Вие сте чували за него. Той беше основен учител с гимназиално образование. Един едър, силен човек, когото мис Стоун наричаше "мечката". Ние всички имахме псевдоними. Бедният Кръстьо бе убит във въстанието.

После беше "Чаушът". Това бе Александър Илиев, също основен учител с полузавършено университетско образование. Дончо го уби с брадва, когато спеше. И после с нас беше докторът. Той е учил медицина в Париж, струва ми се. Той беше Петров. С нас беше и Сава Михайлов ⁷⁹ . Вие сте го виждали, висок и аристократичен – суеверието не го мъчи много. И Петър Китанов, воеводата на Джумайско, сега с нас, оня, с когото снощи говорихме за "Морската жена" на Ибсен. Повечето от тях бяха основни учители, много от тях уволнени поради радикалните им възгледи.

Сава Михайлов, 25.12.1877 – 01.03.1905

Петър Китанов, 1875 – 24.05.1912

Аз не се съмнявам, че поведението на мис Стоун бе искрено, но то бе забавно, вземайки пред вид една случка, която ми идва наум сега. Тя се залови за Кръстьо Асенов със своята Библия – искаше от него да прочете една набелязана глава. Той каза: "Ще прочета главата, ако вие прочетете една моя брошура. Вие ще се запознаете с моята вяра и аз с вашата." Тя се съгласи. Той взе Библията и й даде някаква брошура, от Кауцки, струва ми се. На следния ден той я попита дали е готова да разменят мисли. Тя се опита, струва ми се, но не разбираше нищо. Може би не беше привикнала на терминологията. Кръстьо повтори някои места от библейската глава по памет. "Виждате ли, каза той, по-лесно е за мене да науча вашата вяра, отколкото вие да научите моята."

После дойде бебето. Около това време именно косата ми посивя. Представете си, новородено бебе на път с нас! Колко пъти трябваше човек да си скрива главата в някоя дреха, за да задуши една кихавица. После, помислете, едно здраво плачливо бебе е с нас, а областта гъмжи от аскер, но странно, как едно безпомощно бебе действува върху човека, особено ако дълго време е бил далеч от жени и деца. То беше смъртта на нашия авторитет. Мисля, може би несъзнателно, мис Стоун, както и майката, започнаха да ни смятат за малко повечко хора след това. Сигурен съм също тъй, че нашият страх от аскера и от Дончо не беше чисто егоистичен. Когато се стигна до сражение с Дончо, не можете да си представите как момчетата пазеха жените. Аз не бях там по това време, а се намирах във фланга на Дончо, докато другите се измъкваха заедно с жените. Сандански ми каза, че те така се държали за него, сякаш не са искали да бъдат освободени по такъв начин.