Колелото на мрака
Шрифт:
Той я гледа известно време. После затвори пластмасовия контейнер, изправи се и пристъпи напред.
— Седни, Констанс — каза той тихо. Имаше нещо в гласа му — нещо странно, нещо във висша степен чуждо, — което въпреки нейния гняв, шок и невяра, я накара мигновено да се подчини.
56.
Льосюр седна на един стол в конферентната зала, в близост до помощния мостик. Беше прогизнал до кости, но сега, вместо да му е студено, имаше чувството, че се задушава от горещината и мириса на потни
Льосюр дори не ги изчака да изберат местата си, преди да се изправи и да почука с кокалчетата на ръцете си по масата, и започна.
— Току-що говорих с Мейсън — каза той. — Потвърди, че планът й е да насочи „Британия“ към Кериън Рокс и да разбие кораба странично. До този момент не сме успели да проникнем на мостика или да дезактивираме автопилота. Освен това не открих лекар психиатър на борда, достатъчно нормален, че да й постави диагноза или да предложи начин да въздействаме върху нея.
Той огледа присъстващите.
— Проведох няколко разговора с капитана на „Гренфел“, единственият кораб, достатъчно близко, за да предприеме спасяване. Другите кораби — цивилни и тези на Бреговата охрана — са били отклонени. Няма да успеят да стигнат до нас преди сблъсъка. Канадската Брегова охрана е изпратила също така два самолета с цел наблюдение и комуникация. Имат и флотилия от хеликоптери на разположение, но в момента ние сме все още извън обсега на Бреговата авиация. Не можем да очакваме никаква помощ от тази посока. А „Гренфел“ няма как да побере четири хиляди и триста пътници.
Той спря и си пое дълбоко въздух.
— Ние сме в центъра на буря, при вятър със сила четиридесет до шестдесет възла. Но най-трудният ни проблем е скоростта на кораба спрямо водата: двайсет и девет възла. — Той облиза пресъхналите си устни. — Щяхме да имаме много опции, ако не се движехме — прехвърляне на хора към „Гренфел“, качване на корабите на отрядите със специално предназначение. Но нищо от това не е изпълнимо при двайсет и девет възла. — Той се огледа. — Така че, хора, трябват ми идеи, и то сега.
— Ами ако извадим от строя двигателите? — попита някой.
Льосюр погледна към главния механик.
— Мистър Холси?
Мъжът се намръщи.
— Имаме четири дизелови двигателя, подсилени от две газови турбини LM 2500 на „Дженерал Илектрик“. Изключи един дизел и нищо няма да стане. Изключи втори, а по-добре ще е да изключиш онези турбини, иначе ще получиш експлозия от сгъстен газ.
— Тогава значи трябва да извадим от строя газовите турбини? — погледна го въпросително Льосюр.
— Става въпрос за реактивни двигатели с високо налягане, сър, които се въртят с триста и шейсет оборота в минута. Всеки опит за прекъсване, докато това чудовище се върти на висока скорост, би било… самоубийство. Ще изтръгнете дъното на кораба.
— Да прережем осите тогава? — предложи друг.
— Няма оси — отвърна инженерът. — Всеки двигател представлява самостоятелна система. Дизелът и
— Ами ако заклиним зъбните предавки? — попита Льосюр.
— Вече го проучих. Не може да стане, докато се движим.
— А какво ще стане, ако просто прекъснем цялата електрическа енергия към двигателите?
Главният механик се намръщи.
— Не може да се направи. Точно по тази причина капитанският мостик е защитен, както и автопилотната система — поради страх от терористична атака. Гениите в Министерството на вътрешните работи са решили да проектират кораба така, че ако терористи се опитат да го завземат, да няма какво да извадят от контрол. И независимо какво се случва, капитанът да може да доведе кораба до пристанище.
— Говорим за капитанския мостик — намеси се трети офицер. — Ами ако пробием аварийния люк и пуснем вътре газ? Нещо, което ще измести въздуха вътре. По дяволите, в кухнята има няколко метални кутии с въглероден двуокис. Нали разбирате, ще я накараме да излезе оттам.
— И после какво? Ще продължим да се движим на автопилот.
За миг настъпи тишина. После началникът на отдел Информационни технологии, Хафнагел, очилат мъж, облечен с лабораторна престилка, прочисти гърлото си:
— Автопилотът е част от софтуера, както всяка друга — каза той с тих глас. — Тя може да бъде разбита — поне на теория. Разбиваме я и я препрограмираме.
Льосюр се завъртя към него.
— Как? Защитена е с файъруол 23 .
— Няма такава система, която да не може да бъде разбита.
— Вземете най-добрия от екипа си и се залавяйте веднага.
— Това е Пенър, сър. — Началникът на Информационните технологии се изправи.
— Докладвайте ми колкото е възможно по-скоро.
— Да, сър.
Льосюр го изпрати с поглед, докато излизаше от конферентната зала.
— Някакви други идеи?
— Какво ще кажете за военните? — попита Краули, другият трети помощник. — Могат да изпратят изтребители, да извадят от строя мостика с реактивни снаряди. Или пък да вземат подводница и да повредят витлата с торпедо.
23
Част от компютърна система, предназначена да пречи на неупълномощени лица да теглят на информация. — Б.пр.
— Вече обмисляхме тази възможност — отвърна Льосюр. — Няма начин да насочат точно снарядите. Освен това в близост няма подводници, а и като се има предвид нашата скорост, няма как да ни пресрещнат или да ни прихванат.
— А не можем ли да се спуснем със спасителни лодки? — дойде глас някъде отзад.
Льосюр погледна Лиу, мъжа, отговарящ за корабните съоръжения.
— Възможно ли е?
— При скорост от почти трийсет възла, в бурно море… Исусе, дори не мога да си представякак бихте могли да го направите.