Колелото на мрака
Шрифт:
Никога не бе чувствал сетивата си толкова изострени, толкова будни, толкова фокусирани. Зад вратите на апартамента си можеше да чуе виковете и ругатните, топуркащите стъпки, писъците, дълбокия грохот на океана. Каквото и да ставаше, не го засягаше и не можеше да стигне до него в заключената му каюта. Тук той беше на сигурно — с Агозиена.
Когато завърши приготовленията си, си помисли за странната траектория на последните няколко дни, и как свръхестествено се бе променил животът му. Телефонното обаждане отникъде за картината; това, как я беше видял за първи път в хотелската стая; освобождаването й от неопитния й, незаслужаващ собственик; занасянето й на борда на кораба. И после, в същия ден, неочакваната среща с Каръл Мейсън,
Едва тогава осъзна онова, което би трябвало да прозре преди: че е трябвало интуитивно да се погрижи за защитата на трофея си. Всеки който го видеше, щеше да изгаря от желание да го притежава. Защото Агозиенът, тази невероятна мандала-вселена, имаше уникална сила над човешкия ум. Сила, която можеше да бъде освободена. И той, над всички други, бе в идеалната позиция да я освободи. Имаше капитала, прозорливостта и — най-вече — технологията. С графичната си топ технология той можеше да предаде образа във всичките му изящни подробности на целия свят, при огромна печалба и влияние за себе си. С неограничения си достъп до капитал и талант, можеше да отключи тайните на образа и да научи как той упражнява удивителните си ефекти върху човешкия мозък и тяло, и да приложи тази информация за създаването на други изображения. Всички на земята — или най-малкото тези, които поне малко се интересуваха — щяха да бъдат променени напълно. Той щеше да притежава оригинала; щеше да контролира как неговото подобие се разпространява. Светът щеше да стане ново място: неговотомясто.
Освен него имаше и друг, който знаеше за убийството, което бе извършил. Агент, който — сега вече бе убеден — го преследваше на кораба. Мъж, който използваше всички възможни средства, дори камериерките от персонала на „Британия“, за да отнеме от него най-ценната му вещ. При тази мисъл той усети, че кръвта му се разпалва и сърцето му забързва; усети толкова силна омраза, че ушите му писнаха и изпукаха отвътре. Как този човек бе научил за мандалата Агозиен, Блекбърн не можеше да разбере. Може би Амброуз се беше опитал да я продаде първо на него; може би непознатият беше друг познавач. Но в края на краищата какво му пукаше как онзи бе научил: часовете му вече бяха преброени. Блекбърн беше видял разрушителната работа на една тулпа 24 преди, и онази, която той бе призовал — благодарение на истинската сила на желанието — беше изключително коварна и мощна. Нито едно човешко същество не би могло да се спаси от нея.
24
В тибетската мистика същество или предмет, създаден единствено чрез чистата сила на волята; материализирана мисъл, приела физическа форма. — Б.пр.
Той си пое дълбоко въздух на пресекулки. Не можеше да доближи Агозиена в подобно състояние на омраза и страх, на привързаност към материалния свят. Опитът да задоволиш светски желания беше като да носиш вода в морето; нямаща край работа, и в основата си — безполезна.
Като си пое бавно и още по-дълбоко дъх, той седна и затвори очи, концентрирайки се върху нищото. Когато усети, че вълничките в съзнанието му се изглаждат, се изправи отново, отиде до отсрещната стена на салона, свали платното на Брак, обърна го и
Отпусна се пред картината и застана в поза лотос, слагайки дясната си ръка върху лявата, палците се докосваха във формата на триъгълник. Леко наведе врата си и върхът на езика му докосна небцето зад горните зъби; погледът му беше разфокусиран върху пода пред него. След това с възхитителна бавност той вдигна очи и погледна Агозиена.
Изображението беше красиво осветено от искрящите свещи, подредени на сребърни подноси, жълти и златни нюанси, които играеха като втечнен метал върху повърхността на танката. Постепенно — много бавно — тя се отвори към него. Той почувства как силата й потича през него като бавно електричество.
Агозиенът беше свят в самия себе си, отделна вселена, толкова объркана и дълбока, колкото нашата собствена, безмерна сложност, заключена в двуизмерна повърхност с четири края. Но да погледнеш Агозиена означаваше по магичен начин да освободиш образа от неговите две измерения. Той приемаше облик и форма в съзнанието; странните, преплетени линии на картината се превръщаха в електрически жици и се сливаха с потоците на душата му. Когато той стана картината и картината стана той, времето забави ход, разтвори се и накрая престана да съществува; мандалата изпълни съзнанието и душата му, владееше го напълно: пространство без пространство, време без време, бидейки всичко и нищо едновременно…
61.
Затишието, паднало над мъждиво осветения салон на апартамент „Тюдор“, не даваше представа за скритото напрежение в каютата. Констанс стоеше пред Пендъргаст, гледаше го как спокойно отпива от чая си и слага чашата обратно на масичката.
— Е? — вдигна вежди той. — Не разполагаме с цял ден.
Констанс си пое дъх.
— Алойзиъс, не мога да повярвам, че седиш тук толкова невъзмутимо и проповядваш нещо, против което винаги си бил.
Пендъргаст въздъхна със зле прикрито раздразнение.
— Моля те не обиждай интелигентността ми като протакаш този безсмислен спор.
— По някакъв начин Агозиенът е отровил съзнанието ти.
— Агозиенът не е направил нищо подобно. Той освободисъзнанието ми. Изчисти го от наивните и ограничени схващания за морал.
— Агозиенът е инструмент на злото. Монасите го знаеха.
— Имаш предвид монасите, които се страхуваха толкова, че не смееха да погледнат Агозиена?
— Да, и бяха по-умни от теб. Явно Агозиенът има силата да маха всичко добро, от всякакъв вид, и… и да управляваонези, които го погледнат. Виж какво направи с Блекбърн, как уби, за да го вземе. Виж какво прави с теб.
Пендъргаст се изсмя.
— Агозиенът пречупва неустойчивия ум и засилва по-силния. Виж какво направи с моя ум, с този на Мейсън!
— Какво?
— Наистина, Констанс, разчитах повече на теб. Разбира се, Мейсън го е видяла — какво друго обяснение би могло да има? Как? Не знам и не ме интересува. Тя стои зад изчезванията и убийствата — много внимателно повиши напрежението, докато се стигна до състояние на бунт и получи контрол над кораба; сега го води към Сейнт Джонс и може да реши да го насочи към Кериън Рокс.
Констанс се взираше в него. Теорията изглеждаше абсурдна — а може би беше абсурдна? Почти насила тя успя да види как подробностите започват да идват на местата си.
— Но вече нищо от това не е важно — размаха ръка Пендъргаст. — Повече не мога да отлагам. Тръгвай с мен сега.
Тя се поколеба.
— При едно условие.
— И какво е то, ако мога да знам?
— Първо ми направи компания в една сесия Чонг Ран.
Пендъргаст присви очи.
— Чонг Ран? Ама че извратено — няма време.