Колелото на мрака
Шрифт:
Наобиколиха ги. С писък, една пълна жена с раздърпан анцуг хвана Лиу.
— Истина ли е? — изкрещя тя. — Че сме се насочили право към скалите?
Тълпата се люшна напред, запотена, излъчваща миризма на паника.
— Истина ли е?
— Трябва да ни кажете!
— Не, не, не! — отвърна Лиу, като вдигна ръце нагоре, с гримаса на усмивка върху устните. — Този слух е абсолютнолъжлив. В момента се движим към…
— Лъжат! — извика един мъж.
— Какво правите тогава при
— И защо, по дяволите, се движим толкова бързо? Корабът се носи като полудял!
Краули извика, за да ги накара да го чуят:
— Слушайте!Капитанът просто ни води към Сейнт Джонс с възможно най-голямата скорост.
— Не това казват колегите ви от екипажа! — изрева жената в анцуга, хвана реверите на Лиу и ги задърпа бясно. — Не ни лъжете!
Коридорът сега беше пълен с възбудени пътници. Брус беше смаян от това колко разюздани и неконтролируеми бяха станали те.
— Ако обичате! — извика Лиу и отблъсна жената. — Току-що идваме от мостика. Всичко е под контрол. Става въпрос чисто и просто за рутинна проверка на спасителните лодки…
Един по-млад мъж се избута напред, сакото му бе разкопчано, копчетата на ризата — откъснати.
— Не ни лъжи, кучи сине! — Той хвана Лиу, който се дръпна настрани; мъжът се завъртя и го удари отстрани по главата. — Лъжец!
Лиу се олюля, отпусна рамене, обърна се и когато мъжът дойде зад него, заби юмрука си в слънчевия му сплит. Пътникът се сгромоляса със стон на земята. Един пълен мъж си проправи път напред, едрото му туловище застрашително се приближи и той замахна към Лиу, в същия момент друг го посрещна изотзад; Брус пристъпи, обезвреди с един премерен удар пълния мъж, докато Краули се зае с втория пътник.
Тълпата, шокирана от изблика на насилие, утихна внезапно и се дръпна назад.
— Върнете се по каютите си! — извика Лиу.
Гевин Брус направи крачка напред:
— Ти! — Той посочи към жената в първата редица, обута в анцуг. — Отмести се от люка, веднага!
Заповедта му имаше нужния ефект: тълпата се отмести, притихна, изпълнена със страхопочитание. Лиу прекрачи напред и отключи люка.
— Те ще се качат на спасителните лодки! — извика един от пътниците. — Вземете ме! О, Господи, не ме оставяйте!
Тълпата отново се разбуни, хората се втурнаха и въздухът се изпълни с викове и умолителни възгласи.
Брус повали един мъж на половината на неговите години, който се опита да атакува вратата и спечели достатъчно време за групата си да премине през люка. След миг затвориха люка зад себе си, спряха достъпа от паникьосани пътници, които започнаха да тропат и да крещят.
Брус се обърна. Студени пръски заливаха палубата, открита към океана по цялата си дължина отляво. Грохотът и шумът на вълните беше тук много по-силен и вятърът виеше и стенеше през подпорните конструкции.
— Исусе — промърмори Лиу. — Тези хора наистина са се побъркали.
— Къде
— Охраната? — поклати глава Лиу. — Имаме две дузини служители по сигурността, които отговарят за повече от четири хиляди пътници и екипаж. В момента цари пълна анархия.
Брус поклати глава и насочи вниманието си към дългата редица от спасителни лодки. В същия миг се дръпна назад. Никога не беше виждал такива по време на морската си кариера: редица от гигантски, напълно затворени, с формата на торпедо водни съдове, боядисани в ярко оранжево, с редица отвори от двете страни. Приличаха по-скоро на космически кораби, отколкото на лодки. Освен това, вместо да висят от желязна греда, всяка от тях беше закачена на наклонени релси, които се спускаха надолу и водеха извън кораба.
— Как работи това нещо? — обърна се той към Лиу.
— Свободно падащи спасителни лодки — отвърна мъжът. — С тях от години се оборудват нефтените платформи и товарните кораби, но „Британия“ е първият пътнически съд, който ги използва.
— Свободно падащи? Не говорите сериозно. Водата е шейсет стъпки надолу.
— Пътниците се закопчават в седалките, проектирани да омекотят силата при удара с водата. Корабчетата удрят водата с носа надолу, хидродинамично, след което се издигат на повърхността. Когато изплуват, са вече на триста стъпки от кораба и продължават да се отдалечават.
— С какви двигатели са?
— Всеки е снабден с дизелов двигател, който позволява скорост осем възла; освен това всички са заредени с хранителни продукти, вода, отопление и дори кислородни апарати, в случай, че горивото се запали във водата.
Брус го гледаше внимателно.
— Мили боже, ами че това е идеално! Мислех, че ще се качим на някоя старомодна лодка, което би било невъзможно при това море. Можем да се спуснем веднага!
— Боя се, че не е толкова просто — възрази Лиу.
— Защо да не е, по дяволите?
— Проблемът идва от това, че се движим с трийсет възла. Което прави почти трийсет и пет мили в час…
— Знам колко е един възел, по дяволите!
— Въпросът е, че не е възможно да предвидим как постъпателната ни скорост може да се отрази на спасителните лодки. В инструкциите категорично се казва, че трябва да се спуснат от неподвижен кораб.
— Затова първо ще спуснем една изпитателна, която ще е празна.
— От това няма да разберем какво ще е отражението на гравитационните сили върху пътниците.
Гевин Брус се намръщи.
— Разбрах. Нуждаем от опитна мишка. Няма проблем. Давате ми портативна радиостанция и ме слагате вътре. Спускате лодката. Ще ви кажа колко силен е сблъсъкът.
Краули поклати глава.
— Може да се нараниш.
— Какъв избор имаме?
— Не можем да позволим на пътник такова нещо — отвърна Лиу. — Аз ще го направя.
Брус го погледна.
— Няма начин. Ти си старшият. Опитът ти ще е нужен по-нататък.
Очите на Лиу се преместиха върху Краули.