Кралицата на изменниците
Шрифт:
Тя се изпъна и очите й се разшириха. Лоркин предположи, че Оусън се е свързал с нея, и зачака. Писъкът на някаква птица привлече вниманието му и той осъзна, че слънцето почти се е скрило зад хоризонта. Наоколо се издигаше планината. Лоркин внезапно осъзна, че те са просто малка група от хора — изолирани, незащитени и нищожни.
„Но не е така. Ние сме магьосници. Двама от нас са могъщи представители на народите си. Ще се вземат важни решения. Исторически решения“.
Майка му въздъхна. Обърна се към него, след което погледна към Регин. Сякаш усетил погледа й, той надигна глава. Тя му махна с ръка, той се изправи и
— Имам отговор — каза Сония, когато магьосникът се приближи към тях. Тя се накани да се изправи, Регин й подаде ръка и за голяма изненада на Лоркин майка му я пое и му позволи да й помогне да стане. — Лоркин, ще кажеш ли на кралицата?
Той тръгна да търси Савара и я откри да разговаря тихо с Тивара. Двете изглеждаха леко раздразнени от прекъсването, докато Лоркин не им каза, че Черната магьосница Сония е получила отговор от Гилдията.
Савара се изправи и изтупа дрехите си, докато майка му вървеше към тях. Всички насядаха в малък кръг на същото място, където се бяха събрали и предишната вечер.
— Ваше величество, поканата ви е била обсъдена от водачите на Обединените земи — започна майка му. — Първо, искам да ви предам благодарностите им. За нас е чест, че ни каните да се присъединим към вашата борба. Но участието ни няма да окаже особено влияние върху изхода на сблъсъка в сравнение с възможните последствия, които ни очакват при евентуалната ви загуба. Както вече посочихте, на този етап ние не можем да ви предложим армия, която да е сравнима с вашата. Някои в Обединените земи дори вярват, че ще представляваме по-скоро спънка, отколкото помощ. — Устните й се изкривиха в суха усмивка, на която Савара отговори с подобна такава. — Други не са толкова песимистично настроени, като твърдят, че неведнъж в миналото сме показвали колко по-силни и по-изобретателни сме, отколкото изглежда. За нещастие привържениците на първото мнение надвишават по брой привържениците на второто и взетото решение е, че не можем да се присъединим към вас в конфликта ви с крал Амакира.
Сърцето на Лоркин замря. Той се огледа и видя изписаното по лицата на Изменниците възмущение. Но изненада нямаше.
— Всички изразиха подкрепата си за целта ви да сложите край на робството в Сачака — продължи тя. — Ако отложите плановете си, спечеленото време може да ни е достатъчно, за да се превърнем в по-полезен съюзник за едно подобно начинание. Но ако не го направите, ние ви желаем успех и се надяваме за в бъдеще, ако не сключим съюз, то поне да установим добри търговски отношения. Междувременно — ако предложението ви все още е в сила — ние сме готови да изтъргуваме услугите на нашите лечители, в замяна на магическите камъни, а аз съм упълномощена да преговарям подробностите по тази сделка още сега, ако е удобно.
Савара кимна.
— Моля, предайте благодарностите ми за това, че толкова бързо обмислиха нашата покана — каза тя. — Тъй като не е необходимо да изчакваме присъединяването на Обединените сили, ние няма да отложим изпълнението на плановете ни. Тръгваме рано сутринта. Въпреки това все още желаем да изтъргуваме камъните ни срещу лечителство. — Тя се поколеба, мръщейки се. — След колко време лечителите ви ще стигнат до Арвис? Чакайте — преди да ми отговорите… — Тя се обърна и погледна към Лоркин. — Ще помолите ли Тивара да донесе малко рака?
Лоркин кимна, изправи се и забърза
— Савара поръча да донесеш рака — каза й той. — Искаш ли да ти помогна?
Тя го погледна изпитателно и не помръдна от мястото си.
— Какво има? — попита той с нисък глас.
— Какво ще направиш? Къде ще отидеш?
Той погледна към майка си, след което се обърна към Изменницата.
— Аз… не знам. — Майка му сигурно очакваше от него да се върне в Киралия, въпреки черната магия, която беше овладял. Искаше да се върне — да може да се върне — но напускането на Сачака означаваше да напусне Тивара. „И Изменниците. Искам да ги видя победители. Да си тръгна сега ще означава да си тръгна по средата на някаква интересна история“.
Само че слушането на интересни истории не беше тъй опасно, както участието във война. Ако останеше при Изменниците, той щеше да е в центъра на сраженията. Ашаките щяха да го приемат за мишена. Това, че беше магьосник от Гилдията, нямаше да ги спре да го убият.
Гилдията също нямаше да одобри участието му. Обединените земи отказаха директен конфликт с крал Амакира от страх, че Изменниците може да загубят и кралят да потърси отмъщение. Присъствието на магьосник от Гилдията сред Изменниците щеше да изглежда така, сякаш Гилдията ги подкрепя.
„Но те ще изпратят лечители. Каква е разликата?“
Те просто щяха да бъдат наети заради уменията си и нямаше да участват в сраженията. Сигурно щяха да пристигнат едва след приключването им. Нямаше да могат да бъдат от полза преди и по време на битките, и ако Изменниците изгубеха, те щяха по най-бързия начин да се приберат в Киралия.
Може би трябваше да се присъедини доброволно към тях. Той не беше лечител, но можеше да изцелява и можеше да служи като посредник между лечителите и Изменниците. „Но това пак няма да означава, че ще бъда на бойното поле. Където ще е Тивара“. Лоркин знаеше, че тя в никакъв случай нямаше да изостави народа си и да отиде с него в Киралия. И че той ще направи всичко по силите си, за да се погрижи тя да оцелее. Дори ако се наложи да се сражава с Изменниците.
Но ако това станеше, той не можеше да го направи като магьосник от Гилдията.
Лоркин я погледна.
— А ти какво искаш?
Тивара го погледна решително.
— Искам теб — отвърна тя. — Но не и ако си нещастен. И не ако не си в безопасност.
Той се усмихна. „Точно каквото искам аз за нея. Но не можем и двамата да сме щастливи и в безопасност“.
Което означаваше, че решението е лесно.
— Няма да съм щастлив, ако поне не се опитам да направя теб щастлива — каза й той. — Което означава, че трябва да дойда с теб и да се погрижа да не те убият.
Очите й се разшириха.
— Но… Гилдията… Какъв беше смисълът да се обучаваш в камъкотворство, щом…
— Лорд Лоркин — извика Савара. — Ожадняваме тук.
Той се наведе и целуна Тивара.
— Не се тревожи за Гилдията. Все ще измислят нещо.
Тя кимна.
— Ще направя рака. Ти се връщай.
Той се обърна и тръгна към кралицата и майка си. Сърцето му препускаше, но той не беше сигурен дали е от паника и страх или от радост и вълнение. „Сигурно по малко от всичко. Наистина ли съм готов да напусна Гилдията и да се присъединя към Изменниците? Дали съм достатъчно луд, за да рискувам живота си в битка?“