Кралицата на изменниците
Шрифт:
Някъде отвън се разнесе звук. Кръвта му се смрази. Той затаи дъх и се ослуша. Звукът не се повтори. И точно когато реши, че му се е причуло, до ушите му достигна съвсем слабо шумолене. Той се изправи, убеден, че някой приближава към стаята, като се старае да не бъде открит. Дали Гол е бил заловен, когато е влязъл в града? Дали Скелин вече е успял да изтръгне с мъчения от него местоположението на Сери?
В главата му се блъскаха отчаяни мисли. „Не успяхме дори да заложим капана. Какво да правя?“ Той се обърна към дупката в стената,
В коридора отекнаха пет почуквания. Сигналът! Той въздъхна облекчено и отново се отпусна в стола, като едва не забрави да почука в отговор по една щайга. Стъпките се приближиха и по стената в коридора затанцува светлина в ритъма на походката на Аний. Тя надникна в стаята, ухили се и влезе, понесла две ведра.
— Къде е Гол? — попита девойката, оставяйки ги на земята.
— Оглежда гората, в случай, че се наложи да бягаме оттам. Какво е това? — той надникна във ведрата, в които нямаше само чували.
— Плодове. Стори ми се редно да събера малко, след като така и така са узрели.
— Нали ти казах да не взимаш нищо друго.
— Да, ама нали знаеш колко съм послушна. И гладна.
Той я погледна и присви очи.
— Нали каза, че не обичаш плодове.
Аний извърна поглед.
— Казах, че не харесвам повечето плодове. — Тя седна и се прозя.
— Лъжкиня.
— Да ги върна ли?
Той изсумтя грубо.
— По-добре поспи.
— Но Гол не се е върнал още.
— Известно време няма да го има. Късно е, а колкото по-скоро заспиш, толкова по-скоро ще мога да поспя и аз.
— А, добре тогава.
Тя отиде до дюшеците и легна. Скоро вече спеше, оставяйки Сери да чака и да продължи да се тревожи.
„Внимавай, Гол, стари приятелю. Не само заради нас. Познавам те твърде дълго, за да те изгубя тази вечер“.
Когато Тивара отиде да потърси онова, което искаше Савара, Лоркин видя как майка му кимва.
— Умна е, тази жена. Обзалагам се, че не е разчитала на появата ти в живота й.
Лоркин се ухили.
— Всъщност оказа доста голяма съпротива. Известно време си мислех, че само си въобразявам, че се интересува от мен.
— Сега вече сигурен ли си?
— Да. — Той усети ехото на съмнението. — До голяма степен.
Тя се засмя, после лицето й стана сериозно.
— И така. Черната магия.
Лоркин погледна встрани, после се насили да извърна глава към майка си. Тя стоеше безизразно, но очите й подсказваха нещо. Което, все пак, не беше неодобрение.
„Тъга“ — осъзна той. И незнайно защо това още повече задълбочи чувството му за вина.
— Само за да овладея камъкотворството, майко — каза Лоркин. Тя повдигна вежди. — За да може Гилдията да овладее камъкотворството — поправи се той.
— Мислех, че стана помощник на Денил, за да намериш алтернатива на черната магия.
Лоркин
— Да. Така е. Надявах се, че камъните на Изменниците са тази алтернатива.
— Наистина ли е възможно да ги правим без черна магия?
— Не е невъзможно, но… това е като да строиш къща със завързани очи. Начинът, по който висшата магия променя възприятията ти и контрола върху магията, прави създаването на камъните по-точно и по-лесно.
— Висша магия? — Тя се усмихна и извърна поглед. — Установявам, че този термин се използва от хората, които приемат черната магия.
— А черната магия е термин, който се използва от хора, които не одобряват висшата магия. — Лоркин сви рамене. — Независимо дали неодобрението е оправдано или не.
— А оправдано ли е?
Той се замисли за Ивар, чиято енергия бе източена докрай за отмъщение. И за себе си, как беше поддържан слаб, докато бе затворник на Калия. Но ако не владееха черната магия, поддръжниците на Калия щяха да намерят друг начин да накажат Ивар и пак щяха да затворят Лоркин.
— Да и не. С всяка магия може да се злоупотребява. С всяка власт може да се злоупотребява. Изменниците са доказателство, че култура, която използва висшата магия, не е задължително да се превърне в Сачака — имам предвид Сачака на ашаките.
Майка му кимна.
— Също както аз и Калън сме доказателство, че не всеки магьосник полудява и се опитва да превземе Гилдията, щом овладее черната магия.
— Мислех си, че татко е това доказателство.
Тя сви рамене.
— Той не е най-добрият пример, тъй като я използва, за да се сдобие с поста на Върховен повелител.
— Да. Оказа се, че е пълен с тайни.
Тя се засмя горчиво.
— Така е. След онова, което ти откри, аз… чудя се какво ли още е криел.
— И така… — Той си пое дълбоко дъх. — Гилдията ще ме приеме ли, след като съм овладял черната магия?
Тя сви устни и не отговори веднага.
— Вероятно. Камъкотворството е нов вид магия с огромен потенциал и те имат нужда от нея.
— Въпреки че изисква овладяването на черната магия?
— Да, макар това да означава, че само неколцина ще получат разрешение да се обучат. Аз. Калън. Лилия. Ти.
— Лилия? О, ученичката, която я е научила от книга. Това вече наистина е неочаквано.
— Да. Струва ми се, че тя има талант за това и останалите ще срещнат трудности при усвояването й от описание. И все пак не трябва да разчитаме само на това.
— Това поредната от бащините ми измами ли е? Дали не се е надявал да намали опасността за Гилдията, като ни е накарал да вярваме, че не може да се научи от книга, така че никой да не се опитва?
— Според мен не. — Тя се намръщи. — Има и друга възможност. Зарала може да му е казала, че магията се овладява само при контакт на съзнанията, за да намали опасността от евентуалното приемане на черната магия от Гилдията. Той…