Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Да — отвърна Крадецът с нисък глас. — Кажи ми какво откри.
Гол се наведе напред.
— Всичко се е променило. Останалите Крадци… ами, те вече не се наричат така. Наричат се „принцове“. А Скелин наричат „крал“.
— Разбира се. — Сери завъртя очи. — Кралят на Подземния свят. Какво мислят хората по улиците?
— Всички се страхуват. Не смеят да си надигнат главите. Знаят, че Скелин е магьосник-отстъпник и че майка му е Ловецът на Крадци. И двамата са правили много неприятни неща на хората, които не изпълняват желанията им. — Гол се намръщи. — Хубавото
— А какво мислят за мен?
Гол сви рамене.
— Смятат те за мъртъв.
— А ако разберат, че се крия?
— Подхвърлих го и неколцина казаха, че се надяват да е така. Казаха, че се надяват да търсиш начин да се отървеш от Скелин.
— Никой не си мисли, че съм изоставил работниците си?
— Поне никой не го каза пред мен. Интересното е, че в една от пивниците хората, с които разговарях, спореха дали се криеш в Гилдията или не. Онзи, който се съмняваше, каза, че няма как да стане, защото Гилдията работи със Скелин.
Сери се намръщи.
— Това може да е само слух.
— Който ще държи хората в страх от Скелин.
— Ако знаят, че не е истина, няма да се страхуват толкова.
Гол поклати глава.
— Пак ще бъдат твърде уплашени, за да направят каквото и да било.
Сери се хвана за седалката на стола и забарабани с пръсти по дървото.
— Ами доставчикът?
— Саски е все още там. Все още държи минния огън. Опитва се да продава нов инструмент, който го използва. Някаква тръба за духане, която, както ме предупредиха, може да гръмне, докато работи. Най-популярният му продукт е малки пакетчета, които хората хвърлят в огъня, за да гърмят и да пръскат отблясъци. Хората ги харесват, но не виждат смисъл от минния огън, при положение, че магьосниците могат да правят същото, което прави и той.
— Не разбират ли, че той позволява на обикновените хора да правят същото като магьосниците?
— Не и онези неща, които искат да правят, като например да изцеляват, да левитират или да местят предмети на разстояние. Но кого му трябват тези бомбички? А и Саски отблъсква клиентите си, като ги предупреждава колко е опасно и непредсказуемо. Магията изглежда много по-безопасна.
Сери кимна.
— Така е. Опасно е не само, че минният огън ще избухне не когато искаме, а и че няма да избухне, когато ни трябва. Сигурен ли си, че капанът ще проработи?
— Почти. Преди, докато бях приятел със Саски, той често ми обясняваше как минният огън е бил използван в мините далеч на север. Тук ще използваме същия метод.
— А как ще го купим? Можем ли да накараме някое улично хлапе да ни купи няколко от тези бомбички?
Гол кимна.
— Това е мъдър ход. Саски не изглежда като човек, който веднага ще хукне да ни издава на Скелия, но кой знае? Изкушаващо си е. Не изкарва кой знае какви пари.
— Но на нас ни трябва Скелин да разбере къде се намираме.
— Не и през Саски. Тогава Скелин ще разбере, че сме си купили минен огън и ще се зачуди какво сме замислили тук долу. Не е нужно много мислене, за да се сети, че гласим капан.
— Така е. — Сери огледа стаята. —
— Щом вкарам тръбите в стените, те няма да са тъй забележими, особено ако ги натикаме в дупките и кухините в хоросана.
— И все пак трябва да го направиш докато я няма.
— Не искаш ли да изчакаш, докато се убедят, че семената са от роет? Щом заложим капана, винаги ще съществува възможност да избухне преди да сме готови.
Сери поклати глава.
— Не и след като Лилия каза, че Върховните магове се подготвят да ни пуснат да живеем в Гилдията. Аний го приема твърде охотно. Много е склонна да спори с мен за това. — Той поклати глава. — Нещо ми подсказва, че търпението й се изчерпва. Или че знае нещо, което ние не знаем.
— Като например, че растенията не са роет?
— Може би.
Гол сви рамене.
— Но пък е права. Не е нужно да се чувстваме неудобно или да рискуваме Лилия да загази заради това, че ни е скрила тук.
— Но ако слуховете, които си чул, са верни и някой в Гилдията работи със Скелин, можем да паднем право в ръцете му. Или ще направят така, че Гилдията да не работи с нас за залавянето на Скелин, или ще се погрижат нещо да се обърка и всички да бъдем избити.
Иначе можем да разкрием малката им мръсна тайна.
Гол погледна към тавана.
— Добре, ако Аний е права и ние се намираме под градината между Университета и жилищата на магьосниците, капанът ни определено ще разкрие Скелин пред Гилдията.
Сери се усмихна.
— Да. Но нека се погрижим междувременно да не убие нас.
Глава 20
Първа среща
Слънцето се издигаше високо в небето и сипеше горещите си, ярки лъчи върху пустошта, която ги отразяваше обратно в гневен протест. Атакуван от жегата от всички страни, Лоркин вървеше бавно заедно с Изменниците и се опитваше да не си представя какво е да се изправи срещу някой ашаки в битка.
Вместо това си мислеше за кристала, който лежеше в джоба му. Предишната вечер, след като всички заспаха или бяха застанали на пост, той се беше опитал да потърси други камъни, заровени в района, но мисловното му търсене не се натъкна на нищо. И все пак това не беше доказателство, че майка му греши. Тя му беше казала, че може да ги намери само защото владее черната магия, а в метода му на търсене не беше включено нищо от нея.
„Трябваше да я накарам да ми обясни“. Но преди да тръгнат, той бе получил само няколко минути с нея насаме, от които се бе възползвал, за да я разпита за друга магическа загадка. Погледът й се изостри, когато я попита дали е чувала за магьосници, които могат да четат повърхностните мисли.
— Смяташе се, че баща ти може — каза му тя. — Винаги съм предполагала, че той окуражаваше тези слухове, за да поддържа страха у хората към него — и ако някой зададеше въпрос за другите му способности, той би могъл да посочи, че слухът е просто пример за всички глупости, които хората си мислят за него.