Кралицата на изменниците
Шрифт:
Лилия забави крачка. Зад нея се чу звукът на отваряне на врата и едно триумфално „ха“. Тя се обърна и видя Бокин, който се приближаваше ухилен, заедно с двама ученици.
— Лилия — извика той. — Тъкмо когото търсехме, нали? — Той погледна към момчетата с него и те кимнаха.
Тя поклати глава. „Не мога да повярвам колко са глупави. Не мислят ли за бъдещето? Не смятат ли, че ще помня всичко това и след като завърша?“ Но за тях това бе далечното бъдеще. Те знаеха, че никога няма да й бъде позволено да използва черната магия, освен при изключителни
— Знаеш ли какво чух, Лилия? — попита Бокин. — Някой каза, че учениците отдавна не са се обединявали срещу някой като теб. Някой, който не си знае мястото. Чух, че последния път е било много резултатно.
„Имат предвид Сония“ — осъзна Лилия.
— Резултатно ли? — отвърна тя. — Тя е победила съперника си в предизвикателството и е станала Висша магьосница. Ако на това му викаш резултатно, би трябвало да окуража учениците да се обединят срещу мен.
Тя преглътна смеха си, забелязвайки изненадата по лицата на останалите ученици.
Бокин се намръщи.
— Преди това. Преди…
Вратата зад тях се отвори и през нея мина магьосник с черна мантия. Лилия почувства вълна от облекчение, после бързо наложи маска на спокойствие на лицето си. Дори да покажеше нещо, тя се надяваше, че те ще бъдат твърде заети да зяпат Калън, за да го забележат.
Калън ги огледа и се намръщи още повече, когато осъзна какво става тук. Учениците се поклониха. Той присви очи.
— Лейди Лилия — каза Калън. — Нуждаем се само от един доброволец. — Той огледа лицата им. — Кой от тях ще има честта?
Другарите на Бокин се обърнаха към него и го изгледаха намръщено. Калън проследи погледите им и кимна.
— Вие ще свършите работа, лорд Бокин. Последвайте ме.
Когато мина покрай тях, учениците се притиснаха към стената. Лилия не искаше да върви след Калън и Бокин, затова се обърна и ги поведе към малката стая, в която Калън провеждаше занятията си. Когато стигна вратата, тя се озърна, очаквайки да види, че Бокин е избягал.
Но момчето вървеше послушно до магьосника. То беше пребледняло и се мръщеше. „Притеснява се — помисли си Лилия, преглъщайки усмивката си. — И аз бих се притеснявала. Какво ли иска да прави с него Калън?“
Магьосникът отвори вратата и бутна Бокин вътре. Лилия го последна. Калън му посочи един стол. Бокин седна и заби поглед в пода.
— Благодаря, че ни предлагате услугите си — каза Калън и седна на другия стол. — Лилия обясни ли, че няма да боли?
— Н-н-н… — заекна Бокин с ококорени очи.
— Все още не — намеси се Лилия. — Нямах време да обяснявам много.
Калън я погледна. Макар че се мръщеше неодобрително; тя улови някакъв проблясък в погледа му. „Какво ли е намислил?“.
Той се обърна към младежа.
— Всъщност ако се направи както трябва, субектът дори няма да усети, че разчитат съзнанието му. — Бокин се ококори, но Калън като че ли не забеляза. — Така, наистина пристигнах малко късно и не искам
Тя се зарадва, че й е дал причина да се махне от погледа на Бокин, защото подозираше, че няма да може още дълго да сдържа усмивката си. Когато отиде зад гърба му, Бокин се опита да се обърне и да я погледне.
— Това не е… Аз не съм…
Калън се наведе напред и впери предизвикателен поглед в Бокин.
— Променихте намеренията си, така ли? Предполагам, че можем да обявим на всеослушание, че търсим някой друг.
Бокин се вцепени. Лилия можеше да си представи как претегля възможностите си на ум. Да бъде заклеймен като страхливец или съзнанието му да бъде разчетено от страховития Черен магьосник и Лилия. Тя се развесели, когато той реши да остане.
— Нали няма да ровите из спомените ми? — попита той.
Калън поклати глава.
— Разбира се, че не.
Бокин кимна.
— Добре тогава.
Калън се изправи и кимна на Лилия.
— Аз ще се свържа с вашето съзнание; вие ще се свържете с неговото.
Лилия си пое дълбоко дъх, притисна длани към слепоочията на Бокин и, усещайки ръцете на Калън върху своите, започна простички упражнения за прочистване на ума и съсредоточаване.
— Лилия — каза Калън.
— Калън.
Единственото, което усещаше, беше присъствието му и мисловния му глас. При другите уроци, които включваха директно прехвърляне на инструкции от съзнание в съзнание, той я бе окуражавал да си представя съзнанието си като стая. Понякога това правеше уроците по-трудни, но това означаваше, че схваща концепцията по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно. Така използването на магията приличаше на раздвижването на някой крайник — колкото по рефлекс, така и умишлено.
— Бокин ще ни докладва, ако преровиш спомените му, но аз и без това се съмнявам, че може да ги контролира. Сигурно ще ни покаже онова, което не би искал да видим. Ако внимавате, можете да видите нещо, което да използвате, за да го откажете да ви тормози.
Лилия не можа да скрие изненадата си.
— Но… ние трябва да пренебрегнем тези спомени!
— Да. Но Гилдията позволява смекчаване на закона в някои случаи. Разбрахме, че е по-добре да постъпваме така и да попречим на тормоза над учениците, отколкото да го игнорираме и да рискуваме по-нататък други ученици да нарушават правилата и законите.
— Заради Сония?
— И конфликтите, които възникнаха след отварянето на Гилдията за кандидати от нисшите съсловия.
— Не съм сигурна, дали ще мога да използвам нещо лично…
— Може да не е необходимо. Заплахата, че ще го направите, може да е достатъчна да го обезкуражи.
— Надявам се.
— Сега се съсредоточете върху съзнанието на Бокин. Почувствайте инстинктивната му съпротива на разчитането.
Тя направи каквото й беше казано и усети триумфа на Бокин, когато не успя.