Кралицата на изменниците

Канаван Труди

Двамата стигнаха пресечката, спряха и се огледаха. Тук входните врати излизаха право на улицата и уличните лампи светеха силно. Нямаше място за криене, затова бе невъзможно да им устроят засада. На отсрещния ъгъл стоеше някакъв мъж и ги наблюдаваше. Макар Сери да не виждаше лицето му, фигурата му бе позната.

— Перин — промърмори Гол.

Сери кимна. Той прекоси пътя и се приближи до мъжа. Перин го погледна напрегнато и се ококори, щом разпозна Крадеца.

— Я виж ти. Жив и здрав.

— Така е — каза Сери, спирайки на няколко

крачки от него.

— Ето. — Перин му подаде опакования пакет. — Прати ми куриер, ако искаш останалото.

— Благодаря. Длъжник съм ти.

Довереникът се намръщи.

— Не, не си. Аз си получих възнаграждението и удовлетворението, че онова копеле, дето се нарича крал, не е успяло да докопа всички. — Той протегна ръка. Сери се поколеба, но после се приближи до мъжа и леко плесна ръката му. — Много късмет и здраве — каза Перин, вглеждайки се в лицето на Крадеца. — Очевидно имаш нужда от него.

След това мъжът отстъпи назад, усмихна се уморено и се отдалечи. Сери чу как Гол тихо се приближи отзад.

„Късмет ли имаше предвид или здраве? Или и двете? Дали изглеждам стар и уморен, както се чувствам напоследък?“.

Той усети докосване по лакътя. Тръсна глава, обърна се и последва Гол обратно към къщата по стената, през портата и нагоре по въжето. Изкачването беше по-трудно от спускането, но когато тръгнаха обратно през гората, той усети как настроението му се оправя. Пътуването им си струваше риска. Гол имаше пари, за да купи минния огън. Скоро щяха да са готови да примамят Скелин в капана им.

Хубаво беше да знае, че някой, дори да е прост довереник, бе доволен да научи, че Сери е все още жив.

Глава 21

Нарушител

И въпреки това Денил се поколеба. „Никога не съм знаел каква част от мислите ми разчита Оусън по време на общуванията ни. Винаги съм предполагал, че тъй като знае предпочитанията ми, той не рови твърде надълбоко — и че досега щеше да изкаже възраженията си, ако Гилдията прецени, че се сближавам твърде много с Ачати“. Освен това Оусън можеше да долавя само онова, което Денил си мислеше в момента, докато носи пръстена, но не и спомените му.

Което означаваше, че трябва просто да избягва да мисли за нощта с Ачати, докато общува с Оусън. Разбира се, всеки човек беше склонен да мисли най-често за това, което го тревожеше. Това можеше да бъде преодоляно единствено чрез концентрация и контрол, умения, които Денил усърдно бе усъвършенствал като ученик.

Той затвори очи и направи няколко успокояващи ума упражнения. Когато почувства, че вече може да контролира мислите си, той си сложи пръстена. В главата му веднага прозвуча менталният глас на Оусън.

— Денил. Добре. Имам важни новини за теб. Сония се срещна с Изменниците преди няколко нощи. Кралицата им Савара разкри намеренията си да свали управлението на Амакира и ашаките, и да освободи всички роби.

Нямаше нужда да се притеснява какво щеше да открие Оусън в

ума му. Разпоредителят беше погълнат от новините. Сърцето на Денил подскочи, когато Оусън му каза за отклонената покана за участие на Обединените земи в сраженията и за сключеното вместо това споразумение.

— Лоркин се присъедини към Изменниците. Сония и Регин са се отправили към Арвис, като ги следват по петите.

— Изменниците са тръгнали насам?!

— Да. Вчера нападнаха първите имения. Не знам колко време ще им е необходимо, за да стигнат до Арвис, ако въобще стигнат дотам.

— Смятате ли, че ще победят? — Щом Лоркин бе тръгнал с тях, значи вярваше в това. Но щом вече бе един от тях, той може би бе избрал да им помогне, защото шансовете им не бяха много добри.

— Няма как да знам. Сония смята, че те са подготвяли това от години. Не го извършват по принуда. Според нея не биха рискували всичко, ако не вярваха, че ще спечелят.

И въпреки това Ачати не вярваше, че ще успеят. Образът на мъжа се появи в съзнанието му и той усети как го бодва притеснение, преди да го отблъсне.

— Съжалявам, Денил. Знам, че смяташ Ачати за приятел, но не можеш да го предупредиш. Амакира ще разбере, че сме научили за това преди него. Не прави нищо, което би могло да повдигне подозрения за осведомеността ни.

— Разбирам. Какво да правим?

— Останете където сте. Не се разделяйте — това включва и Тайенд. Не им се набивайте в очите. Изменниците няма да ви наранят. Ашаките не би трябвало да го направят, ако не подозират, че сме сключили споразумение с Изменниците. Постарайте се Мерия и Тайенд да научат всичко, което току-що ви казах.

— Ще го направя. Някакви съобщения за тях?

— Не. Сония и Регин ще се присъединят към вас, щом пристигнат, но подозирам, че ще се появят чак след края на конфликта.

— Ще останем тук. Така поне ще знаят къде да ни намерят.

— Да. Отсега нататък докладвайте по веднъж на ден или веднага, след като научите нещо ново. Пазете се, Денил. Свържете се с мен, ако се случи нещо.

Денил свали пръстена и впери поглед в него. „Сачака е във война — помисли си той. — Насам се е запътила армия. Армия от черни магьосници. Които несъмнено ще се сблъскат с армията от черни магьосници на крал Амакира — конфликт, какъвто не е имало от шест века“.

Той пусна пръстена в джоба си, стана и излезе бързо от стаята. Робите отскачаха от пътя му. Едва бе направил двайсетина крачки в коридора, когато зад гърба му се разнесе женски глас.

— Посланик!

Денил се обърна и видя Мерия, която вървеше бързо към него.

— Снощи научих нещо, което може да ви се стори интересно — каза тя.

— Тайенд трябва ли да го научи?

Тя кимна.

Той й махна с ръка и тя тръгна след него. Двамата минаха през Господарската стая, излязоха в коридора от другата й страна и скоро стигнаха до стаята на Тайенд. Робинята, която чакаше до вратата, се хвърли по очи на пода.