Кралицата на изменниците

Канаван Труди

— Сега наблюдавайте…

Присъствието на Калън се разшири и отслабна, като лъч светлина, смекчен от преминаването през стъклото на прозорец. Съзнанието на Бокин не почувства нахлуването и не му се възпротиви. Миг по-късно присъствието на Калън отново се усили.

— Сега вие. Прочистете ума си от всичко, освен от намерението да се промъкнете в съзнанието му като пушек.

Пушек или лъч светлина, изглеждаше еднакво лесно, но на Лилия й трябваха няколко опита, преди да започне да се промъква незабелязана в съзнанието на Бокин. Той сигурно усети, че нещо в метода

й се промени, защото когато успя да се промъкне в ума му, той се притесняваше дали е успяла.

„Така не е редно — мислеше си той. — Тя нарушава закона. Не трябва да й се позволява да научава тези неща“.

Появи се един спомен. Лице. Лилия веднага разбра, че това е бащата на Бокин. „Никой винаги ще бъде по-силен от теб, ако му позволиш. Трябва да се разправиш с тях докато са слаби. Попречи им да станат силни“. Бокин се усети и се помъчи да спре спомените, но не и преди Лилия да зърне три бързи проблясъка на емоционални образи. Любов и нараняване. Побой. Гняв. Мъка.

Тогава тя разбра, че вярваше в това с цялото си сърце и го смяташе за най-голямата мъдрост, научена от баща му. Все пак бащата го бе доказал, като с побой бе накарал сина си да му се подчинява и да се страхува от него. След това баща му е бил убит от мъжа, с който признавал, че е трябвало да се държи по-сурово.

„Точно това се опитва да приложи и върху мен — о съзна тя. — Той мисли за бъдещето. Аз ще бъда по-силна от него, затова се опитва да ме отслаби сега“. Лилия потрепери при мисълта какъв магьосник ще излезе от него. „Тогава той ще бъде по-силен от повечето хора. Ще бъде заплашен само от други магьосници. Като мен“.

— Лилия? — обади се Калън.

Тя се измъкна от съзнанието на Бокин.

— Да?

— Добре се справихте. Засега е достатъчно.

Лилия почувства как ръцете му се отдръпват от главата й, затова отвори очи и пусна Бокин. Калън отиде до стола си и седна. Вратата зад гърба му се отвори.

— Можете да си вървите, лорд Бокин. Благодаря ви за помощта. Кажете на някой от другите да бъде тук утре сутрин, по същото време.

— Да, Черен магьосник Калън. — Бокин се поклони и бързо излезе от стаята.

Вратата се затвори зад гърба му. Лилия се облегна права на стола. Тя не искаше дори да усети остатъчната топлина от тялото на Бокин.

— Какво научихте? — попита я Калън.

Лилия се намръщи.

— Той вярва, че всеки, който може да стане по-силен от него, е заплаха, затова трябва да намери начин да се наложи над него предварително. — Тогава й хрумна, че Калън сигурно я пита за разчитането. — Което е точно обратното на разчитането на съзнания. Няма да успея, ако се опитам да доминирам.

Калън кимна.

— Да. — Той поклати глава. — Магьосници като Бокин са причината да не обучаваме всички магьосници на това ниво на разчитане.

— Почакайте… искате да кажете, че всеки може да се научи да го прави?

— За нещастие, да. Върховният повелител Акарин бе първият гилдиец, който се научи да разчита насила съзнания, така че винаги се е предполагало, че за това е необходима черна магия. Той разкри на Черната магьосница Сония,

че това не е така, като я научи как да разчита съзнания, преди да я научи да събира и съхранява магия. Сония се съгласи да запази в тайна този факт. Ти също трябва да го направиш.

— О, със сигурност. — Мисълта какво би могъл да направи Бокин с подобно познание я накара на настръхне.

— Ти притежаваш свеж и интересен подход към нещата, Лилия — каза Калън. — Като например идеята ти да се използва бърз и силен силов удар като заместител на ножа при прилагането на черната магия. Това е гениално. Описах го на лейди Винара и двамата обсъдихме начините да го експериментираме безопасно.

Тя почувства как лицето й пламва от похвалата и наведе глава.

— Добре… надявам се да се получи.

— Дори и да не стане, пак си заслужава да се опита. Така, това беше всичко за днес. По-добре отивай за първото си занятие.

Вратата отново се отвори, Лилия се поклони и промърмори името му. После тръгна към първото си занятие за деня, едновременно ликуваща и обезпокоена. „Научавам толкова много неща от Калън и той изглежда по-доволен от мен сега, когато занятията ни са свързани изцяло с воинските умения“.

И макар вече да знаеше защо Бокин я тормози, тя нямаше представа как да го спре. „Той винаги ще действа срещу мен. Но аз винаги ще бъда по-силна от него, а той е твърде глупав, за да ме заплашва по някакъв друг начин, затова предполагам, че нещата биха могли да бъдат и по-зле“.

Но тя щеше непрекъснато да го наблюдава и това обещаваше да е много, много досадно.

Щом стъпките на Аний утихнаха, Гол се изправи и извади инструментите си изпод дюшека. Когато се захвана за работа, Сери провери дупките, които приятелят му беше изкопал по-рано в стената, всяка от които пробиваше хоросана и пръстта зад него. Аний не ги беше забелязала. Стените бяха груби и напукани на места, а Гол беше избрал такива позиции, където фенерите хвърляха плътни сенки.

Сери трябваше да се наведе по-близо, за да види единия край на тръбите, които Гол бе напъхал във всяка дупка, от които стърчаха парчета намаслена хартия.

— Още колко искаш да направиш? — попита Сери.

Гол отиде до отсрещната стена.

— Зависи колко бързо смяташ, че ще успеем да ги запалим. Нали не искаш първите няколко да избухнат, преди да сме успели да запазим останалите. Ако направя по пет от всяка страна, и всеки поеме по една стена, може да успеем да ги подпалим всичките. Ще ми донесеш ли една тръба?

Сери отиде до кутията с плодове, която Лилия им беше донесла предишната вечер, изпразни я и вдигна чувала на дъното й. Там беше скрил минния огън, като разчиташе, че неприязънта на Аний към плодовете ще й попречи да го открие.

Докато носеше първата тръба на Гол, той забеляза, че от сгъвката на хартията в единия й край се сипе тънка струя прах.

— Счупена е. Това лошо ли е?

Гол се обърна и очите му се разшириха.

— Хвани я така, че дупката да е отгоре — рече бързо той.