Кралицата на изменниците
Шрифт:
Сери го направи и изтичането спря.
— Опасно ли е това?
— Да. — Лицето на Гол бе сериозно. — Ако голяма част от праха се пръсне във въздуха, една свещ или фенер може да го взриви. — Той погледна надолу към тръбата, после изсица малко прах в шепата си, преди да я напъха в стената. — Ще ти покажа. Изнеси една свещ в коридора и я отнеси на около двайсетина крачки оттук.
В шепата на Гол имаше една щипка прах. Сери взе запалената свещ и я изнесе от стаята надолу по коридора. Гол му махна с ръка и го накара да
— По-добре си запуши ушите.
Сери го послуша.
— Гледай сега.
Той събра прахта между двата си пръста, протегна се и я хвърли към свещта. Очите на Сери бяха заслепени от силна светлина, а в коридора отекна силен звук като от удар на много голяма ръка върху маса. От стените край свещта се посипаха прах и пръст, а самата свещ изглеждаше много по-къса и обградена от разтопена локва восък.
Сери свали ръцете си. „И това се получи само от една щипка прах. А ние сме натъпкали много повече в онези тръби“.
— Сигурен ли си, че искаш да напъхаш толкова много тръби в стените?
Гол сви рамене.
— Трябва да ги пъхнем някъде. По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас.
„Разбира се. Дори да ги оставим в кутията с плодовете, пак може да гръмнат заедно с останалите. По-добре да се взриви в стената, вместо в стаята“.
— Колко време горят изчакващите ленти?
— Колкото да преброиш до двайсет. — Гол прибра свещта, даде я на Сери и се върна в стаята. — Ако нямаме достатъчно време, можем да се разминем само със запалването на една от двете страни. Когато гръмне, тя ще взриви и останалите.
— Значи палим по една и бягаме.
Гол се намръщи.
— Да не би Аний да се връща вече?
Сери се ослуша. Когато дочу леките стъпки, той отиде бързо до кутията и бързо нареди чувала и плодовете върху тръбите, докато Гол прибираше инструментите си. Прикриха пламъка на свещите в случай, че не идваше Аний. Миг по-късно в коридора отекна тихо подсвирване и двамата се успокоиха.
Сери подсвирна в отговор и Аний влезе бързо в стаята, стиснала фенера си в ръка. Той осъзна, че точно заради тихите й стъпки бе решил, че се е отдалечила доста. Когато ги видя, Аний бързо си пое дъх.
— Една от стените до бариерата на Лилия се е срутила. Или е била съборена. Каквато и да е причината, дотук вече може да се стигне само през бариерата й.
Сърцето на Сери подскочи.
— Някакви следи?
Тя повдигна рамене.
— Не видях. Намалих светлината на фенера, за да не забележат светлината и веднага се върнах тук. Но не чух нищо.
Сери погледна към Гол. Телохранителят му отвърна на погледа със загрижено лице.
— Мисля, че трябва да доведеш Лилия — каза Гол.
— Тя е на училище. Не мога просто…
— Върви в стаята на Сония — рече твърдо Сери. — Кажи на Джона да измъкне Лилия.
— Трябва да дойдеш с мен. Да се скриеш в стаята на Сония.
— Ако чуем нещо,
Тя се поколеба, прехапа устни и бързо се отдалечи. Гол дори не изчака стъпките й да заглъхнат. Той измъкна инструмента за дълбаене и буквално нападна стената с него. Сери измъкна плодовете от кутията и я отнесе при приятеля си. На дъното й лежаха още четири тръби с минен огън. Докато се ослушваше за стъпки в коридора, в съзнанието му отекваха думите на Гол.
„По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас“.
Не беше сигурен дали сърцето му бие толкова бързо от очакването или от страх. Приближаваше ли ги Скелин? Щяха ли най-после да задействат капана си? ГЦеше ли той да създаде огромна дупка в градината и да разкрие отстъпника пред Гилдията, както бяха планирали? Или Скелин, който не очакваше взрива, щеше да умре?
„Каквото и да се случи, поне Аний я няма тук. Нямам намерение да умирам заедно със Скелин, но колкото по-малко от нас се навъртат наоколо, толкова по-малка е вероятността някой да пострада“.
Глава 22
Стар неприятел
Лоркин се взираше с присвити очи в сумрачния път, но единственото, което успя да долови, бе просто намек за движение. „Прилича на група ездачи“. Той погледна към Савара. Вниманието на кралицата също бе съсредоточено върху пътя, така че тя сигурно също ги бе забелязала, но въпреки това не изглеждаше загрижена.
Той се обърна към яздещата до него Тивара и я видя да се размърдва на седлото, мръщейки се. Тя усети погледа му и се усмихна.
— Минаха само няколко часа, а вече се протрих.
Бившите роби в едно от именията, което бяха освободили сутринта, им бяха дали коне. „Освободили“ означаваше просто влизане и екзекутиране на собствениците ашаки и другарите им магьосници. Често мъжете не получаваха никакво предупреждение за нападението, освен това, че робите им внезапно изчезваха. Макар всички да оказваха съпротива, повечето от тях очевидно нямаха навика да съхраняват голямо количество енергия. „Че защо им е? Те не са ичани, които се намират непрекъснато под заплахата на други черни магьосници. Сигурно натрупват повече енергия, когато им е необходима за някоя определена задача“. Което правеше смъртта им да изглежда повече като убийство, отколкото като жертва на войната.
„Чувствам се така, сякаш нахлуваме в домовете на тези хора и избиваме съпрузи, синове и бащи, а не, че водим война. Ако се изправим срещу тях на бойното поле, пак ще избиваме съпрузи, бащи и синове, но тогава ще изглежда оправдано“. И все пак Изменниците не се държаха като триумфиращи победители, които отмъстително избиват цели семейства, плячкосват и измъчват. Ако беше така, Лоркин щеше да съжали за решението си да се присъедини към тях. Вместо това те действаха ефективно и милостиво.
„Но безскрупулно“.