Кралицата на изменниците
Шрифт:
С едно грациозно движение на ръката Фарчи покани нея и Регин да го придружат в имението. Докато вървяха, Сония реши, че междувременно може да разбере какво се е случило тук.
— Ако не е твърде грубо от моя страна, мога ли да попитам дали щетите са резултат от нападението на Изменниците?
Фарчи кимна.
— Кралицата и бойците й убиха тукашния ашаки и освободиха робите му.
— А сега какво ще правите?
— Ще се опитаме сами да се оправяме, с помощта на Изменниците.
— Значи Изменниците няма да вземат за себе си това място?
— Някои имения сигурно ще
— А останалите бивши роби?
— Ще им се плаща за работата им. Ще бъдат свободни да живеят където пожелаят, да се женят за когото поискат и да запазят децата си.
Тя се усмихна.
— С цялото си сърце се надявам да постигнете това.
Фарчи вирна брадичка и изпъна гръб.
— Ще го постигнем. Изменниците са сачаканци. Те няма да зарежат това начинание, както направи Гилдията.
Тя го погледна втренчено.
— Откъде знаеш това? В нашите архиви не се споменава, че Гилдията или Киралия са се отказали да опитват да сложат край на робството в Сачака.
Той се намръщи.
— Просто… така говорят всички.
— Те казват също така, че Гилдията е създала пустошта, за да обезсили Сачака, но историческите архиви, открити тук, показват, че това е било причинено от действията на един луд човек и мнозина гилдийски магьосници са загинали, докато са се опитвали да го възпрат.
„А сега вече знаем, че Изменниците са виновни, че пустошта така и не се е възстановила“. Тя се въздържа да му каже това. Изменниците бяха спасителите на бившите роби. Дори да повярват на думите й, това нямаше да подкопае усилията на бунтовниците да предотвратят изпадането на сачаканското общество в хаос, щом ашаките престанат да го контролират. „Но един ден истината ще излезе наяве. Чудя се какво ли ще си помислят тогава бившите роби за Изменниците“.
— Този луд човек киралиец ли е бил или сачаканец?
— Киралиец.
— Значи вината все пак е ваша.
Сония въздъхна.
— Да, независимо дали е било направено умишлено или е било грешка, вината е на киралиеца. Точно както цяла Сачака е виновна за нападението на ичаните над Киралия и избиването на мнозина от моя народ. — Тя улови погледа му но той бързо наведе глава. — Ако престана да ви обвинявам за престъпленията, които извършиха ичаните преди двайсет години, вие ще се опитате ли да ми простите за онова, което е извършил един луд човек преди шестстотин години?
Фарчи я изгледа преценяващо и кимна.
— Така е справедливо.
Тя се усмихна и го последва през портата, озовавайки се пред картина на унищожение и надежда, печал и новооткрита свобода.
Когато Сери настигна Гол, той вдъхна дълбоко чистия горски въздух.
— Мирише на пролет.
— Да — съгласи се Гол. — И нощем е топло.
— По-топло — поправи го Сери. — Като по-топло от времето, когато очните ти ябълки замръзваха от студ.
Гол се захили.
— Ще трябва да заобиколим фермата, за да се доберем до онази част на стената, която е най-близо до мястото на срещата.
— Води ме тогава.
Растителността се криеше в нощните сенки на гората и беше
Гол завърза края на въжената стълба около клона, по който се бяха изкатерили на стената. Въжето също бе откраднато от фермата и Гол беше използвал къси пръчки от гората за стъпенки. Той слезе пръв в двора по пропукващата стълба. Сери го последва. Те заобиколиха градинката, спряха се, за да смажат пантите на портичката и се промъкнаха в сенките на улицата, която се намираше от другата страна.
Разходката по градските улици го изпълваше с усещане за свобода. Докато се промъкваха през квартала, Сери се разкъсваше между вълнението и притеснението от поетия риск. Но поне Аний се намираше на сигурно място при Лилия в Гилдията. Той не беше споделил с нея плановете си за вечерта, защото знаеше, че тя или ще се опита да го спре, или ще поиска да дойде с тях. Дори да успееше да я убеди да остане в Гилдията, тя щеше да поиска да разбере защо отива в града, а той не можеше да измисли достатъчно убедителна причина.
„Освен истината. Но се съмнявам, че тя ще бъде достатъчно добра причина за нея — помисли си той. — Тя иска да живея в Гилдията и да оставя залавянето на Скелин на магьосниците. Аний се доверява твърде много на Гилдията. — А аз не? — Той поклати глава. — Не и когато Сония я няма, а Калън ръководи залавянето на Скелин“.
Но той не се беше отказал напълно от Гилдията. Те нямаше да се откажат да издирват магьосниците-отстъпници. Но щеше да им отнеме повече време, отколкото бе склонен да изчаква.
„За да ги принудя да действат, имам нужда от минния огън, а за да го купя, ми трябват пари, но единствените ми запаси, които Скелин все още не е открил, са в ръцете на довереници“.
Довереници, които не вярваха, че Сери е жив и затова отказваха да предадат парите на Гол.
Рискът да попаднат в капан бе голям, разбира се. Двамата с Гол бяха избрали среща с довереника, който бе най-малко вероятно да ги предаде. Името му беше Перин. Гол беше наел три различни улични хлапета за водачи, като всяко едно щеше да преведе Перин по криволичещите улици на три квартала на града. Последните инструкции бяха написани на хартия, така че дори уличните хлапета да не знаят къде е отишъл Перин. Мястото на срещата се намираше на стотина крачки от стената, така че ако се наложеше Сери и Гол да бягат, те имаха голям шанс да стигнат до земите на Гилдията.