Краят на империята

Кол Алън

— Това е една от причините, поради които те уважавах навремето. Дори може би те харесвах. Не си падаш по помпозните представления. Понякога се питам как си бил способен да постъпиш така.

Той кимна, усмихна се и излезе.

Алекс Килгър изпрати Стен до стаята му, прозя се и се прибра в своята.

Веднага щом се затвори вътре, той смъкна от себе си маскарада, наричан „лорд Килгър“, и от лицето му изчезнаха всякакви следи от умора. Извади от куфара си фототропичен камуфлажен костюм и го навлече. Закопчалките на

куфарчето се превърнаха в катераческо столче, от кожената кесия измъкна алпинистко въже.

„Сега остава да ме споходи и късметът на шотландците, само да не е Боби с остърганите лакти“ — помисли си насмешливо той.

Проблемът беше, че не знаеше как точно да дефинира понятието късмет.

Операторът от ВС прегледа за пореден път записите. Опитваше се да разбере откъде идва това досадно нискочестотно бръмчене. Не беше от „Нормандия“, нито от имперския екип. Не се пораждаше и от оборудването на репортерите.

Беше проследил статичния шум до самия Център за гости, но причината не се коренеше и в манабийската електроника.

Операторът най-сетне успя да го открие. Бръмченето идваше от портативния предавател, който бе взел със себе си бунтовническият водач. Типично, рече си той. Не могат да използват дори обикновена радиостанция, без да оплескат работата.

Но шумът го дразнеше. По някое време днес ще поговори с някой от началниците си да предупреди онзи глупак да си купи нов предавател.

Върна се към главната си задача, а именно да подсигурява връзката между патрулния катер и наскоро инсталирания апарат на борда на „Нормандия“.

Вечният император облада Аври два пъти, по начина, който му доставяше най-голямо удоволствие. Жената бе захапала здраво възглавницата. Писъци посред нощ бяха нещо обичайно в имперската спалня в Аръндел, но тук в Сейличи нямаше никакъв смисъл да се вдига ненужна тревога.

Императорът отиде до освежителя, после спря при един от куфарите и извади отвътре малък предмет. Върна се в леглото, прокара ръка по ниско остриганата коса на Аври в жест, който би могъл да се възприеме като погалване, и когато върхът на инжектора достигна зоната на медула облонгата 1 , натисна спусъка.

1

От лат. — продълговатият мозък — Б.пр.

Аври потъна в дълбока кома.

Това щеше да е последният й сън.

Императорът се надигна, облече прибрания в куфара черен комбинезон с вградени катерачески колани и нахлузи обувки с твърди, грапави подметки. На обувките постави мрежички и ги закопча с катарами. Отново съжали, че не може да вземе пистолет, но шансът да премине с оръжие през манабийските автоматични системи за сигурност бе нищожен. Това трябваше да е достатъчно.

Приклекна, избута навън крилата на двойния прозорец на спалнята. Далеч под него, в центъра на кратера, се виждаха корабът на Стен, неговата собствена „Нормандия“ и патрулният катер. Беше много тъмно и много

тихо. Стори му се, че зърна часовой на рампата пред „Нормандия“, който се завъртя и пое обратно. Това нямаше значение. Денят, в който Императорът не успее да се промъкне покрай часовой, щеше да е и първият ден, в който ще се съгласи с хората, смятащи го за глупак.

В помещенията от двете страни на апартамента му спяха спокойно неговите помощници. Сънувайте сладки сънища, помисли си той. Защото сега вие изпълнявате най-важната служба, която би искал от вас Императорът. И жертвата ви няма да е напразна.

Той погледна към голото тяло на Аври. За миг изпита съвсем слабо съжаление. Но не беше дълго. Единственият начин да се подчертае жертвата е ако бъде изгубено нещо много ценно.

А и освен това беше започнала да му омръзва.

Имаше други, далеч по-рафинирани жени, които привличаха погледа му.

Той отвори кутия с катераческо въже и пусна надолу края на едномолекулната верига, а другият край закрепи за парапета. После пъхна ръце в специалните ръкохватки — да се спусне по тънкото въже с голи ръце щеше да е като да се опитва да се закрепи за гъвкав бръснач.

Вечният император се прехвърли през перилата, усещайки прилива на адреналин в кръвта си, както не му се беше случвало от години, и изчезна надолу в нощта.

Килгър се бе настанил доста удобно. Подпираше се с единия крак на издатина с ширина три сантиметра, другият бе пъхнал в примката на въжето.

Би могъл дори да танцува в тази позиция. Висеше като огромен паяк, невидим, скрит от фототропичната униформа, чийто цвят се бе слял напълно със стената на Центъра за гости.

Той забеляза движение недалеч под него и по-близо до центъра на кратера. Фокусира прибора за нощно виждане и даде увеличение.

Точно така, апартаментът на Императора. Както беше и очаквал.

И кой се поклаща там на въжето? Може би самият Император?

Алекс се намръщи, докато премисляше възможните варианти за поведението на Императора.

Беше предположил, че срещата на Сейличи ще е само прикритие за някаква двойна игра, но досега нито един от плановете му не съвпадаше със случващото се.

По-рано, на борда на „Виктори“, след като приключи последното обсъждане със Стен, Алекс отведе Синд и Ото в своята каюта. Единственото място на кораба, за което можеше да е сигурен, че не се подслушва от никого, нито дори от Фрестън или Стен. И най-вече от Стен. Защото Килгър не се съмняваше, че Стен знае какво става около него във всеки един момент.

— Когато слезем долу — поде Килгър, — искам от вас да сте нащрек. По заповед от мен, или от Стен, или пък ако нещата излязат от контрол, ще поемете управлението от мостика и ще изпълнявате нарежданията, дето съм ги приготвил. Това означава, че можете временно да свалите от длъжност кап Фрестън, в случай че ви създава проблеми. Зная, че не е лесно да искам да го сторите, но трябва да разчитам на вас, че ще спазвате инструкциите ми. Вярвайте ми, че върша всичко това с най-добро желание за успеха на Стен и на туй проклето въстание. Ако вярвате на мен, значи вярвате и на Стен, и правите туй, що той иска.