Краят на империята

Кол Алън

Синд и Ото обмисляха известно време думите му. Синд първа кимна. Пък и беше очаквала, че Алекс се е подготвил за това, което се бе превърнало в най-страшния й кошмар — кошмар, който не знаеше как да спре. После Ото изпръхтя. Той също щеше да участва.

Килгър изрази задоволството си от тяхната подкрепа. После ги отпрати.

Беше си спомнил… Гленкоу… тясна, сумрачна и зловеща, безлюдна долина на Земята, чийто лорд се бе поколебал да даде клетва за вярност към краля узурпатор, оправдавайки се с настъпващите зимни бури.

Лордът не бе предполагал, че узурпаторът има помощник на име

Дарл’импъл, който си търсеше човек, подходящ да бъде превърнат в пример за назидание, нито че един предателски клан на Кембъл е готов да изпълни заповедите на Уилям.

После войниците от клана Кембъл се появиха в долината и бяха посрещнати с типично планинско гостоприемство. Ала в сърцето им се таеше предателство. Същата нощ Гленкоу бе подложен на огън и меч, снегът около селцето се окървави и изпълни с трупове на жени и деца.

Гленкоу, помисли си Алекс. Точно така. Понякога, противно на очакванията на стратезите, предателството не чака подходящия момент по тъмна доба и с угаснала луна.

Ето защо бе пристигнал на Сейличи, готов да разкрие при първа възможност двойната игра на Императора. От момента на кацането на лайнера до този миг, когато видя мъжа в черно, който очевидно бе самият Вечен император, да се подава от прозореца.

Беше накарал да поставят в коридора пред апартамента на Императора механичен сензор и знаеше, че направи ли опит Императорът да мине оттам, алармата ще вдигне на крак манабийците. За миг съжали, че не бе взел със себе си снайперска пушка. Тогава би могъл да реши проблема веднъж завинаги.

Ала сега не беше време за съжаление. Алекс се покатери по въжето с бързината на гонен от пламъци паяк — пламъци, за които не се съмняваше, че след миг ще са истински.

Операторът от ВС вече спеше дълбоко, далече от своите прибори. Така и не забеляза, че досадното бръмчене изчезна в мига, когато Алекс включи своята портативна радиостанция. Статичният шум се излъчваше съвсем целенасочено.

Има най-малко два начина да се прати предупреждение. Първият, и най-разпространен, е да вдигнеш шум, когато забележиш неприятности. Вторият, тихият, е да спреш шумотевицата при първия признак за опасност.

Подобно на прочутото куче на Шерлок Холмс, което не вършело никаква работа нощем, краят на преднамерено подавания от Килгър статичен шум беше кодирана аларма, свързана с два космически кораба.

Тревожният сигнал отекна на борда на „Виктори“. Корабът премина светкавично в състояние на пълна бойна готовност.

Синд, Ото, Фрестън и Лалбахадур не спяха, нито смятаха да си позволят и кратка почивка, докато не се завърне Стен, дори ако се налагаше да се тъпчат със стимулиращи средства и да вземат ледени душове.

— Сър, всички станции са в готовност — докладва вахтеният офицер.

— Много добре — кимна Фрестън. Той се обърна към Синд. — Мистър Килгър се разпореди в случай на тревога да се поставя под ваше командване и да се подчинявам безпрекословно на вашите инструкции. Поемете управлението.

— Благодаря ви — отвърна с дълбока въздишка Синд и извади малкия фиш, който Алекс й бе предал, преди

да напусне „Виктори“.

Инструкциите бяха съвсем прости:

ИЗЧАКАЙТЕ НА СЕГАШНАТА ОРБИТА, ДОКАТО ЗАСЕЧЕТЕ ВЪНШНА ОПАСНОСТ. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ, ПОВТАРЯМ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ПРЕДПРИЕМАЙТЕ КАКВИТО И ДА БИЛО АГРЕСИВНИ ДЕЙСТВИЯ СПРЯМО ИМПЕРИЯТА, НИТО ПРАВЕТЕ ОПИТИ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА ЧЕСТОТА КВЕБЕК-ТРИЙСЕТ И ЧЕТИРИ-АЛФА. В СЛУЧАЙ ЧЕ БЪДЕТЕ НАПАДНАТИ ОТ ИМПЕРСКИ БОЙНИ ЕДИНИЦИ, ИЗТЕГЛЕТЕ СЕ НА (следваха нови координати). ТОВА ЩЕ Е ПУНКТЪТ НИ ЗА СРЕЩА. АКО НЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН, ПОСЛЕДВАЩ КОНТАКТ НА РЕЗЕРВНАТА ЧЕСТОТА. ВИКТОРИ ПРЕМИНАВА ПОД НЕЗАВИСИМО КОМАНДВАНЕ И ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СМЕТНЕТЕ ЗА НЕОБХОДИМИ ЗА ДАДЕНИЯ МОМЕНТ. УСПЕХ.

… и заврънкулката, която представляваше подписът на Килгър.

— Сега остава да чакаме — обади се Ото.

Синд изръмжа — звук, разкриващ борската й подготовка — и после добави със стиснати зъби.

— Ще чакаме.

Императорът стигна до земята и коленичи. Освободи въжето и откачи ръкохватките.

Край корабите на площадката имаше няколко поста, но и този път не засече никакво движение, освен охраната при „Нормандия“.

Приведен, той се отправи към патрулния катер.

Прекъснатият статичен шум бе сигнал и за още един кораб.

Ханелор ла Сиотат се пробуди, изхвърча от койката и след секунди бе на мостика на своя такткораб. Алармата на борда бе всъщност мек звън, синтезирано подобие на камбана. Ала дори той бе твърде силен за тесния кораб.

Ла Сиотат закопча предницата на летателния комбинезон и почти изхвърли вахтения офицер от креслото.

— Засега си свободен — рече му тя.

Пръстите й се плъзгаха като течаща вода по пулта.

ДВИГАТЕЛИ… ВКЛЮЧЕНИ… ВСИЧКИ СИСТЕМИ В ГОТОВНОСТ… ЕКИПАЖЪТ Е ПО МЕСТАТА СИ… ОРЪЖИЯТА ЗАРЕДЕНИ…

Такткорабът се издигна леко върху маклийновите си генератори и изхвърча през камуфлажната мрежа, която Ла Сиотат и хората й бяха разпънали предния ден.

Такткорабът бе скрит зад първата извивка на един от каньоните, водещи към просторната долина на Центъра за гости.

Корабът на Ла Сиотат излетя иззад завоя.

— Имам пряка видимост с центъра — докладва й офицерът.

— Прието. Всички екрани да показват едно и също.

— Състояние на двигателя?

— Дракхски горещ, Ханелоре.

И тя също зачака.

— Ставай, момко! Императорът ще предприема нещо!

Умът на Стен се бореше машинално с ужасния, объркан сън, а Килгър го дърпаше за ръката.

— Какво, по дяволите…

— Тихо!

Алекс му хвърли фототропичен костюм и Стен го навлече. Огледа се за обувки.

— Няма време, Стен! Мърдай!

Килгър го побутна към вратата, зад която започваше коридор, озарен от бяла светлина, и Стен хукна нататък, завладян от странното усещане, че продължава да сънува. Подът под краката му се издигаше нагоре, към рампата и върха на кратера.