Краят на империята

Кол Алън

— Сега накъде…

— Кълна се, че ако заговориш отново, ще те фрасна! Тъкмо сме в окото на бурята!

Пред тях имаше двукрила врата, извеждаща на балкон на външната стена на кратера. Алекс, без да забавя, удари вратата и крилата й отхвърчаха встрани. Някаква аларма — за пожар, нападение или кой знае какво — се задейства.

Вечният император приближи люка на патрулния катер. Дежурният офицер подскочи изненадано, макар че беше предупреден.

— Вдигай кораба — нареди отсечено императорът,

обърна се и натисна копчето за затваряне на люка. — И изпрати каквото ти беше наредено.

— Тъй вярно, сир.

Офицерът повдигна защитния капак и включи наскоро инсталираното там устройство за управление. Машината на борда на намиращата се недалеч от тях „Нормандия“ започна да отброява секундите.

Високо над тях, в близкия космос, сигналът достигна „Дюрер“ и ескортиращите го кораби, които преминаха в бойна готовност.

Маклийновите генератори издигнаха безшумно малкия катер над площадката.

В другия й край часовоят пред „Нормандия“ внезапно се пробуди и вдигна своя уилигън. Какво ставаше, по дяволите? Защо никой не му бе казал нищо? Проклетият дежурен офицер пак бе пропуснал да го информира…

Слаб утринен ветрец подухваше на балкона, на който стояха. Стен така и не го почувства. Алекс бе включил предавателя.

— Давам сигнал за ориентиране по тази точка!

— Засечен — отвърна спокоен женски глас, който Стен си мислеше, че познава. — Летим към вас.

— Значи ти се оказа прав — най-сетне се съвзе той.

— Аха. Копелдакът се измъква през задната врата. Соло.

— Уф, за Бога! Трябва да предупредим манабийците.

— Те какво могат да… — Килгър трепна и се намръщи, когато от предавателя долетя рязък звук. Устройството на борда на „Нормандия“ бе започнало да заглушава всички честоти в околността.

В далечния край на долината те видяха малко слънце. Такткорабът на Ла Сиотат, летящ право към тях.

Капитанът на имперския патрулен катер превключи на двигатели „Юкава“ и веднага премина на пълна тяга. Малкият кораб се стрелна към звездите. Още щом премина над ръба на кратера, той задейства звездния двигател и катерът се изгуби в космоса.

На борда на „Нормандия“ едно реле се включи.

Ревът на патрулния катер пробуди Еку от съня му. Сензорите му мигом превключиха на пълно съзнание, извеждайки го от онази друга вселена, която обитаваше в моменти на отдих, вселена на меко подрънкващи кристали и галещи ветрове, където самата мисъл бе красива, видима и осезаема, лишена от плът вселена на вечно разширяващи се хоризонти.

Беше се зареял към една чиста плоскост в това странно състояние, плоскост обърната към средата на Центъра за гости. Сензорите му засякоха блясъка от патрулния кораб на Императора миг преди да изчезне в космоса.

Еку почувства как крилете на съзнанието му се разперват, подобно на някакви гигантски платна, и онази другата вселена се разтваря пред него, посрещайки го като

копринен мост.

Ла Сиотат удари предавателя с юмрук, подразнена от неприятния звук на заглушаващия сигнал.

— Госпожо, изгубих…

— Изключи го! — Вече виждаше пред себе си балкона. Ла Сиотат насочи такткораба право към Центъра за гости, завъртя го около оста, задейства спирачките на двигателите „Юкава“ и се снижи над балкона с кърмата напред, опирайки стоманената й повърхност в синтетичния камък на перилата.

Боцманът вече беше отворил люка и миг по-късно през него влетя Стен. Алекс го бе вдигнал и го бе хвърлил право към отворения люк. Последва го и самият Килгър, който се сблъска с боцмана и го събори на пода. Ударът бе толкова силен, че Ла Сиотат си помисли, че може да му е спукал някое ребро. Килгър се завъртя, видя, че люкът се затваря, и извика:

— Да се махаме!

Ла Сиотат включи отново двигателите и такткорабът се стрелна към небето. Палецът й вече бе върху копчето на звездния двигател, когато…

Релето се затвори.

Императорът бе избрал „Нормандия“ не само защото не му се щеше да пожертва „Дюрер“, но и тъй като на голямата яхта имаше просторни коридори и банкетни зали.

Обемисти помещения, освободени от мебелите и натъпкани с АМ2. И сега, по подаден сигнал, те избухнаха.

Въпрос, на който няма отговор: бил ли е сър Еку „мъртъв“ — според общоприетата дефиниция на тази дума — преди взрива или когато са избухнали килотонове от Антиматерия Две, най-мощната субстанция във вселената?

Погледнат от далечния космос, при избухването на бомбата на Императора, Центърът за гости би приличал на връх на истински вулкан.

После цялата долина изчезна в разпространяваща се експлозия, движеща се по-бързо, отколкото би могло да я проследи човешко око, и помитаща всичко пред себе си.

Може би половината манабийци загинаха при това мигновено изпепеляване, докато четвърт от планетата им се тресеше от земетръс с неописуеми размери.

И тогава от борда на „Дюрер“ бе изстрелян планетоубиец, ракета с размери почти колкото на разрушител, или по-скоро двустепенна ракета, оборудвана със звезден двигател, броня Империум X и тонове АМ2 в бойната глава. Първата степен удари точно там, където доскоро се намираше Центърът за гости, докато втората продължи на пълна мощност към ядрото на планетата.

Не беше необходимо да минава през обвивката, преди да се детонира главният заряд, но имайки предвид ускорението, придадено от взрива на АМ2 от „Нормандия“, тя почти успя.

За един кратък миг планетата на манабийците приличаше на разпален фенер, сякаш някой бе махнал външната земна маса и можеше да се надзърне право в течното ядро. То се изду… продължи да расте… и изригна.

Сейличи се залюля, изхвърляйки океаните си нагоре, надалече в космоса, после се разцепи и от сърцевината й се изля магма, като течната среда на детски шоколад.