Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
малко. Някои го използват мъдро, други не. — Усмихна ми се широко. — Аз също имам
много и затова толкова обичам да правя любов и съм така ожесточена в битките. — Отново
ухапа гръдта ми, този път не толкова игриво, и продължи нагоре по шията ми.
— Но ако вземеш гнева от някой мъж, докато се любиш с него — не се отказвах аз, като
се опитвах да се съсредоточа, — това не означава ли, че колкото повече правиш любов,
толкова повече ще искаш да правиш?
— Толкова често,
ухото си. — Ела тук, ще взема всичкия гняв в теб дори ако за това са ни нужни целият ден и
половината нощ.
* * *
Впоследствие се преместихме от тревистото поле в баните, а след това и в двете уютни
стаи на къщата на Пенте, построена край отвесен склон. Луната се бе издигнала в небето и
ни наблюдаваше през прозореца от известно време, макар да се съмнявах, че сме и показали
нещо, което да не е виждала и преди.
— Това достатъчно ли е за теб? — задъхано я попитах аз, докато лежахме един до друг в
приятно широкото и легло, а потта съхнеше по телата ни. — Ако вземеш още, може да не ми
остане достатъчно гняв, за да говоря или да дишам.
Ръката ми лежеше върху плоския и корем. Кожата и беше мека и гладка, но когато се
смееше, усещах как мускулите и подскачат и стават твърди като стомана.
— Засега е достатъчно — каза тя с отчетлива нотка на изтощение в гласа. — Вашет ще се
ядоса, ако те оставя като изстискан плод.
Въпреки уморителния ден се чувствах странно буден, а мислите ми бяха ведри и ясни.
Спомних си за нещо, което ми беше казала по-рано този ден.
— Спомена ми, че жената може да използва гнева си по много начини. Кое е онова, за
което тя го използва, а мъжът — не?
— Обучаваме — отвърна тя. — Даваме имена. Проследяваме дните и се грижим нещата
да вървят гладко. Сеем. Правим бебета. — Тя сви рамене. — Много неща.
— И мъжете могат да правят тези неща — отбелязах аз.
Пенте се изкикоти.
— Това не е правилната дума — каза тя и потри брадата ми. — Мъжът може да прави
брада. Бебето е нещо различно и в него вие нямате участие.
— Ние не носим бебета — възпротивих се аз, леко обиден, — но все пак взимаме участие
в правенето им.
Тя се обърна да ме погледне и се усмихна, сякаш съм се пошегувал. След това усмивката
и помръкна. Подпря се на лакът и ме изгледа продължително.
— Сериозно ли говориш?
Когато видя обърканото ми изражение, очите и се разшириха от учудване и тя седна
изправена в леглото.
— Истина е! — възкликна тя. — Вие вярвате в мъжете майки! — Тя се изкикоти и покри
уста с двете си ръце. — Никога не съм смятала, че е истина!
Тя свали лявата си ръка и разкри развълнуваната
смаяна възхита.
Би трябвало да се почувствам раздразнен, но не успях да събера достатъчно енергия за
това. Може би имаше нещо вярно в думите и, че мъжете отдават своя гняв.
— Какво е мъж майка? — попитах аз.
— Да не се шегуваш? — попита тя и едната и ръка все още прикриваше донякъде
усмивката и. — Наистина ли вярваш, че мъжът може да вкара бебе в жената?
— Ами, като стана дума за това… да — малко смутено отвърнах аз. — Нужни са жена и
мъж, за да се появи бебе — майка и баща.
— Имате дума за това! — възхитено възкликна тя. — И това ми разказаха заедно с
историите за супата от пръст. Но никога не съм предполагала, че това е истинска история!
В този момент и аз се надигнах и седнах, защото започвах да се чувствам засегнат.
— Нали знаеш как се правят бебетата? — попитах аз и направих жест за сериозна
убеденост. — Онова, с което се занимавахме през по-голямата част от деня, е начинът, по
който се правят бебета.
Тя известно време ме гледа смаяно и мълчаливо, след това не можа да се удържи и
избухна в смях. На няколко пъти се опита да заговори, но щом погледнеше изражението на
лицето ми, продължаваше да се смее.
Сетне сложи ръце на корема си и започна да го опива с престорена изненада.
— Къде е бебето ми? — Тя погледна към плоския си корем. — Може би през всичките
тези години съм се любила по погрешен начин. — Когато се разсмя, мускулите на корема и
помръднаха и образуваха нещо като шарка, подобна на корубата на костенурка. — Ако
онова, което казваш, е истина, би трябвало да имам сто бебета. Или дори петстотин бебета!
— Това не се получава при всяко правене на любов — обясних аз. — Жената е узряла за
бебе само в определено време.
— А ти правил ли си го? — попита тя и ме погледна с подигравателна сериозност,
докато едното ъгълче на устата и се изви в усмивка. — Правил ли си бебе с някоя жена?
— Внимавал съм да не направя нещо такова — отвърнах аз. — Има една билка, наречена
силфия. Дъвча я всеки ден и тя ме предпазва да сложа бебе в някоя жена.
Пенте поклати глава.
— Още от вашите варварски ритуали при правенето на любов заяви тя. — На мястото,
откъдето идваш, когато един мъж бъде отведен при цветята, това означава ли, че ще се появи
бебе?
Реших да сменя подхода си.
— Ако мъжете не помагат при правенето на бебета, как ще обясниш това, че децата