Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
с мен. — Пенте се намръщи и аз побързах да продължа: — Но е вярно, че варварите имат
много ритуали, които водят до правенето на любов. Там нещата са малко по-сложни.
Тя направи жест за мрачно раздразнение.
— Не би трябвало да съм изненадана — заяви. — Всички разправят истории за вас,
варварите. Някои от тях са с образователна цел, за да се науча да се движа свободно сред вас.
Кисела усмивка. Тъй
за да си направят шега с мен.
— Какви истории? — попитах аз, като си спомних какво бях чувал за адемците и
летхани, преди да срещна Темпи.
Тя сви рамене. Леко смущение.
— Разни глупости. Твърдят, че всички варвари мъже са огромни. — Тя вдигна ръка над
главата си и показа височина от над два метра и десет сантиметра. — Наден ми сподели, че
е ходил в град, където варварите ядат супа, направена от пръст. Освен това се говори, че те
никога не се къпят. Както и че пият собствената си урина, защото вярват, че това ще им
помогне да живеят по-дълго. — Поклати глава и направи жест за ужасена веселост.
— Да не искаш да кажеш — бавно попитах аз, — че вие не пиете вашата?
Пенте замръзна насред смеха си и ме погледна, а лицето и ръцете и показваха
извинителна смесица от смущение, отвращение и недоверие. Излъчваше такава странна
бъркотия от чувства, че не се сдържах да не се разсмея и видях как тя се отпусна, когато
схвана, че се шегувам с нея.
— Разбирам — рекох аз. — И ние разказваме подобни истории за адемците.
Очите и светнаха.
— Трябва да ми ги споделиш, както аз ти споделих. Така е честно.
Като се имаше предвид каква бе реакцията на Темпи, когато му обясних за използването
на думите като гориво за летхани, реших, че ще е по-добре да и кажа нещо друго.
— Говори се, че онези от вас, които са облечени в червено, никога не правят любов.
Казват, че влагате тази енергия във вашия кетан и затова сте толкова добри воини.
При тези думи Пенте силно се разсмя.
— Ако това беше така, никога нямаше да стигна до третия камък — заяви тя. Иронична
веселост. — Ако това да не правя любов ми даваше сила да се бия, щеше да има дни, в които
нямаше да мога дори да свия ръката си в юмрук.
Усетих как при тези нейни думи пулсът ми леко се ускорява.
— Все пак — продължи тя — разбирам откъде е дошла тази история. Мислят си, че не
правим любов, защото никой адемец не би легнал с варварин.
— А — донякъде разочаровано казах аз, — тогава защо ме доведе при цветята?
— Вече си част от Адемре —
ще искат да те опознаят. Имаш мило лице и е трудно човек да не прояви любопитство какъв
е гневът ти. — Пенте направи пауза и многозначително погледна надолу. — Освен ако
нямаш някоя болест?
— Какво? Не! — Думите и ме накараха да се изчервя. — Разбира се, че не!
— Сигурен ли си?
— Учил съм в Медика — заявих аз с известна гордост. — Това е най-великото училище
по медицина в целия свят. Знам всичко за това какви болести може да хване човек, как да ги
откривам и как да ги лекувам.
— Не поставям точно твоето здраве под съмнение. — Пенте ми хвърли скептичен
поглед. — Но е добре известно, че варварите доста често хващат болести при правенето на
любов.
— Това е просто поредната глупава история — поклатих глава из. — Уверявам те, че
варварите нямат повече болести от адемците. Всъщност мисля, че може да са и по-малко.
— Не — рече тя, а очите и бяха сериозни. — За това грешиш. От сто варвари колко
мислиш са тези, които са заразени?
Това беше лесна статистика, която знаех от обучението си в Медика.
— От всеки сто? Може би пет. Разбира се, при онези, които работят в бордеи или често
посещават такива места, числото е по-голямо.
На лицето на Пенте се появи очевидно отвращение и тя потрепери.
— От сто адемци нито един не е заразен — заяви тя категорично. Безусловно.
— О, хайде стига — вдигнах ръка и направих кръг с пръстите си. — Нито един?
— Нито един — потвърди тя с мрачна убеденост. — Единственият начин да се заразиш е
от някой варварин и онези, които пътуват, са предупредени.
— Ами ако прихванеш такава болест от друг адемец, който не е бил достатъчно
предпазлив, докато е пътувал? — попитах аз.
— От някой от нашите? — Малкото сърцевидно лице на Пенте стана мрачно и ноздрите
и се издуха. Огромен гняв. — Ако някой от Адемре ме зарази, ще побеснея. Ще изкрещя от
върха на хълм какво е направил. Ще направя живота му болезнен като счупена кост.
Тя направи жест за отвращение и приглади ризата си с първото движение от адемския
език на жестовете, което бях научил от Темпи.
— След това ще поема на дълго пътуване през планините до Тал, за да ме излекуват.
Въпреки че пътуването ще отнеме две години и няма да донесе пари на училището. Ала
никой няма да ме обвинява за това.
Кимнах на себе си. В това имаше смисъл. Като се имаше предвид какво е отношението