Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
подрязваш и ноктите с него…
— Е, и? — Тя ме погледна безизразно.
— Това не е ли неправилно? — попитах аз.
Вашет вдигна глава и се разсмя.
— Искаш да кажеш, че трябва да го използвам само за да се бия с него?
Направих жест за очевиден извод.
— Мечът е остър — отбеляза тя. — Той е инструмент. Нося го постоянно, защо ти се
струва неправилно, че го употребявам?
— Струва ми се непочтително —
— Човек изразява уважението си към дадено нещо, като го използва добре — рече тя. —
Могат да минат години, преди да се върна в земите на варварите и да се бия отново. Какво
лошо има в това, че междувременно мечът ми реже подпалки и моркови?
— Очите и станаха сериозни. — Да носиш през целия си живот меч и да знаеш, че той е
предназначен само за да убива… — Тя поклати глава. — Какво би причинило това на ума
ти? Би било ужасно.
Вашет се беше върнала в Хаерт миналата нощ, разтревожена, че е пропуснала моето
„изпитание на камъка“. Тя каза, че съм постъпил правилно, когато съм оставил меча, след
като Карсерет го е направила, както и че съм я накарал да се гордее с мен.
Предишния ден Шехин официално ме бе поканила да остана и да се обучавам в
училището. На теория вече бях заслужил това право, но всички знаеха, че това беше по-скоро
политическа измишльотина. Предложението и беше ласкателно — възможност, каквато
знаех, че най-вероятно повече никога няма да получа.
Наблюдавахме едно момче, което подкарваше стадо кози надолу по хълма.
— Вашет, вярно ли е, че адемците нямат представа за съществуването на бащинството?
Тя кимна спокойно и известно време не отговори.
— Кажи ми, че не си поставил и двама ни в неудобно положение, като си разговарял с
всички за това, докато ме нямаше — въздъхна накрая тя.
— Само с Пенте — уверих я аз. — Тя реши, че това е най-смешното нещо, което е чувала
от десет месеца насам.
— Наистина е доста забавно — съгласи се Вашет и устните и се извиха в лека усмивка.
— Значи е истина? — попитах аз. — Дори и ти вярваш в това? Ти…
Тя вдигна ръка и аз млъкнах.
— Усмири се — нареди ми. — Мисли каквото искаш за вашите мъже майки. На мен ми е
все едно. — Тя леко се подсмихна, припомняйки си нещо. — Моят поет крал наистина
вярваше, че жените не са нищо повече от съд, в който мъжете поставят бебетата. — Вашет
изсумтя развеселено в някакво подобие на смях. — Беше толкова убеден, че е прав. Нищо не
можеше да го разколебае. Още преди години реших, че е дълго и изморително губене на
време да споря с някой варварин за това. — Тя сви рамене. — Мислете си каквото искате за
правенето на бебета. Вярвайте в демони. Отправяйте
защо трябва да ме е грижа?
Известно време разсъждавах над думите и.
— Това е мъдро решение — признах аз.
Тя кимна.
— Но мъжете или участват в правенето на бебета, или не — изтъкнах аз. — За дадено
нещо съществуват много възможности, но само една от тях е истина.
Вашет се усмихна лениво.
— И ако търсенето на истината беше моя цел, това щеше да ме касае. — Тя се прозя
продължително и се протегна като щастлива котка. — Вместо това обаче ще насоча
вниманието си към радостта в сърцето си, към процъфтяването на училището и към
разбирането на летхани. Ако след всичко това ми остане време, то тогава ще го използвам, за
да се безпокоя каква е истината.
Няколко минути наблюдавахме мълчаливо изгрева. Мина ми през ума, че Вашет е доста
различна, когато не се мъчи да наблъска в главата ми възможно най-бързо познания за кетан
и за адемския език.
— Като стана дума за това — добави накрая тя, — ако настояваш да се придържаш към
варварските вярвания за мъжете майки, най-добре ще е да си мълчиш. В най-добрия случай
ще ти се присмеят. Повечето адемци просто ще решат, че си идиот, щом си мислиш такива
неща.
Кимнах. След продължително мълчание най-сетне се реших да задам въпроса, който ме
измъчваше от дни.
— Магуин ме нарече Маедре. Какво означава това?
— Това е името ти — отвърна Вашет. — Не го казвай на никого.
— Нещо тайно ли е? — попитах аз.
— Това е нещо, което знаеш ти, учителите ти и Магуин — кимна тя. — Опасно е да го
кажеш на някой друг.
— Защо?
— Когато знаеш някое име, ти имаш власт над него. — Тя ме погледна, сякаш бях
бавноразвиващ се. — Сигурно си наясно с това?
— Но аз знам твоето име, както и имената на Шехин и Темпи. Какво е опасното в това?
— Не тези имена. — Тя махна с ръка. — Дълбоките имена. Темпи не е името, което той е
получил от Магуин. Точно както и Квоте не е твоето. Дълбоките имена имат значение.
Вече знаех какво означава нейното име.
— Какво означава името на Темпи?
— Темпи означава „малко желязо“. „Темпа“ е желязо. Означава и „удрям желязо“, а също
и „гневен“. Шехин му даде това име преди години. Той беше много труден ученик.
— На атурански „темпер“ означава „гняв“ — развълнувано изтъкнах аз, удивен от
съвпадението. — А също и онова, което правиш с желязото, когато го ковеш, за да го
превърнеш в стомана.
— Така е с имената. — Вашет сви рамене, без да се впечатли особено. — Темпи е малко