Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
име и въпреки това в него се съдържа много. Затова не трябва да говориш за твоето дори и с
мен.
— Но аз не знам достатъчно езика ви, за да мога сам да разбера какво означава то —
възразих аз. — Човек трябва да знае значението на собственото си име.
Вашет се поколеба, но накрая омекна.
— Означава пламък, гръмотевица и счупено дърво.
Замислих се за момент и реших, че ми харесва.
— Когато Магуин ми го даде, ти изглеждаше изненадана. Защо?
— Не е редно да коментирам
рязък, че беше почти болезнено да го гледаш. Тя се изправи и изтри ръце в панталоните си.
— Хайде, време е дадеш своя отговор на Шехин.
* * *
Когато влязохме в стаята и, Шехин ни махна да седнем. После самата тя също се настани,
като ме изненада с лек намек за усмивка. Това беше невероятно ласкателен жест за близост.
— Реши ли? — попита ме тя.
Кимнах.
— Благодаря ти, Шехин, но не мога да остана. Налага се да се върна в Северин, за да
говоря с маера. Темпи изпълни своя дълг към него, но аз трябва да се върна и да обясня
всичко, което се случи. — Мислех си и за Дена, но не го споменах.
Шехин направи жест, който беше изящна смесица от одобрение и съжаление.
— Да изпълниш дълга си е част от летхани. — Тя ме погледна сериозно. — Не забравяй,
че имаш меч и име, но не можеш да бъдеш наеман тъй, както ако си получил правото да
носиш червени дрехи.
— Вашет ми обясни всичко — успокоих я аз. Уверение. — Ще се погрижа мечът ми да
бъде върнат в Хаерт, ако бъда убит. Няма да уча други на кетан и няма да нося червено.
Предпазливо, внимателно любопитство. Но имам ли право да казвам, че съм учил при вас?
— Сдържано съгласие. Можеш да кажеш, че си учил при нас, но не и че си един от нас.
— Разбира се — потвърдих аз. — И че не съм равен на вас.
Шехин направи жест за доволно съгласие. След това ръцете и показаха смутено
признание.
— Това не е точно подарък — каза тя. — Ти ще си по-добър воин от много варвари. Ако
се биеш и победиш, варварите ще си помислят: „Квоте е изучавал съвсем малко от
изкуствата на адемците и въпреки това е страшен противник. Колко по-умели от него са
самите адемци?“ Ако обаче се биеш и загубиш, те ще си кажат: „Научил е само частица от
онова, което знаят адемците.“
Очите на възрастната жена леко проблеснаха. Тя направи жест за веселост.
— И в двата случая нашата репутация ще процъфтява. Това ще послужи добре на Адемре.
Кимнах. Охотно
— Няма да навреди и на моята репутация — рекох аз. Слабо казано.
В разговора настъпи пауза, след което Шехин направи жест за тържествена важност.
— Когато разговаряхме преди, ти ме попита за ринта. Спомняш ли си? — рече тя.
С крайчеца на окото си забелязах как Вашет се размърда неспокойно на стола си.
Кимнах, внезапно развълнуван.
— Спомних си една история за тях. Искаш ли да я чуеш?
Направих жест за изключително нетърпелив интерес.
— Това е една много стара история, стара колкото Адемре. От край време е разказвана
по един и същ начин. Готов ли си да я чуеш? Официалност.
Гласът и загатваше, че това е своеобразен ритуал.
Кимнах отново. Настойчива молба.
— Както при всяко нещо и тук има правила. Ще ти разкажа тази история само веднъж.
След това не можеш да говориш за нея. Нито можеш да задаваш въпроси. — Шехин гледаше
ту мен, ту Вашет. Тържествена сериозност. — Не можеш да говориш за това, преди да си
спал хиляда нощи. Не можеш да задаваш въпроси, преди да си изминал хиляда километра.
Сега, когато знаеш това, искаш ли да я чуеш?
Кимнах за трети път. Вълнението ми нарастваше.
Шехин заговори с тържествен тон:
— Някога имало велика страна, населена от велики хора. Те не били адемре. Били онова,
което са били адемре, преди да станем това, което сме. По онова време те били себе си —
красиви и силни мъже и жени. Пеели песни за силата и се биели толкова добре, колкото и
адемре. Тези хора имали велика империя. Името на тази империя е забравено. Не е важно
дали тя е рухнала, тъй като оттогава земята се е разцепила и небето се е променило. В
империята имало седем градчета и един град. Имената на седемте градчета са забравени,
защото те паднали заради предателство и били разрушени с времето. Единият град също бил
разрушен, но името му останало. Той се наричал Тариниел. Като всяка голяма сила
империята имала своя враг. Но този враг не бил достатъчно могъщ да я срази. Нито пък
можел да предизвика упадъка и със сила. Името на врага се помни, но ще почака. Тъй като
той не можел да спечели със сила, действал подмолно като червей, разяждащ плод. Врагът
не следвал летхани. Настроил седмина други срещу империята и те също забравили летхани.
Шестима от тях предали градовете, които им вярвали. Шест града паднали и имената им