Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

Квоте вдигна ръка към Летописеца.

— Нека спрем за малко, какво ще кажеш? — Той огледа тъмната странноприемница. —

Малко се поувлякох в разказа. Трябва да се погрижа за някои неща, преди да стане твърде

късно.

Съдържателят се изправи сковано на крака и се протегна. Запали една свещ от камината

и започна да обикаля из странноприемницата и да пали лампите една след друга,

принуждавайки мракът бавно да отстъпва.

— Историята увлече и мен — призна писарят,

изправи се и също се протегна. — Кое

време е?

— Късно е — отвърна Баст. — И съм гладен.

— Мислех си, че по това време ще имаш поне няколко души за вечеря. — Летописеца

погледна през тъмния прозорец към улицата. — За обяд имаше цяла тълпа.

— Щяха да дойдат няколко редовни клиенти, ако не беше погребението на Шеп — кимна

Квоте.

— А, да. — Писарят сведе поглед. — Бях забравил за това. Да не ви попречих да отидете?

Съдържателят запали последната лампа зад бара и духна свещта.

— Всъщност не — отвърна той. — Двамата с Баст не сме местни. А и тук хората са

практични. Те знаят, че не мога да зарежа работата си.

— Освен това не се разбираш с отец Леодин — добави помощникът.

— И не се разбирам с местния свещеник — призна Квоте. — Но ти трябва да се мернеш

там, Баст. Ще изглежда странно, ако не го направиш.

— Не искам да излизам от тук, Реши. — Очите на Баст неспокойно се стрелнаха наоколо.

Съдържателят му се усмихна сърдечно.

— Трябва да го направиш, Баст. Шеп беше добър човек, отиди и пийни едно питие, за да

го изпратиш. Всъщност… — Той се наведе, порови под тезгяха известно време и накрая

извади една бутилка. — Ето вземи. Това е превъзходен стар бренд. Никой наоколо не търси

толкова хубава напитка. Отиди и я сподели с тях. — Той остави бутилката върху бара с глух

звук.

Помощникът неволно направи крачка напред и на лицето му се изписа объркване.

— Но, Реши, аз…

— Ще има хубави момичета, които ще танцуват, Баст — каза Квоте с нисък и успокояващ

глас. — Някой ще свири на цигулка и всички просто ще са щастливи, че са живи. Ще

повдигат полите си в такт с музиката. Ще се смеят и леко ще залитат от алкохола. Страните

им ще са порозовели и готови за целуване… — Той побутна кафявата бутилка и тя се плъзна

към ученика му. — Ти си моят посланик в града. Аз може да съм зает със

странноприемницата, но ти трябва да бъдеш там и да поднесеш извиненията ми.

Помощникът хвана бутилката за гърлото.

— Ще пийна една напитка — заяви той с изпълнен с решителност глас. — Ще изиграя

един танц и ще целуна веднъж Кейти Милър, а може би и вдовицата Крийл. — Погледна

Квоте в очите. — Няма да ме има само половин час…

— Има

някои неща, за които трябва да се погрижа, Баст — усмихна му се сърдечно

Квоте. — Ще скалъпя някаква вечеря, а и така ще дадем възможност на нашия приятел да

отпочине малко, ръката му сигурно се е изморила.

Баст се ухили и взе бутилката.

— Тогава нека танците да са два! — Той се втурна към вратата и когато я отвори, вятърът

нахлу през нея и завъртя косата му. — Оставете ми нещо за ядене! — изкрещя през рамо той.

Вратата се затвори.

Летописеца погледна съдържателя с любопитство.

— Започна да приема историята твърде лично. — рече Квоте и леко сви рамене. —

Загуби усета си за нея. Малко различни занимания ще му дадат известна перспектива. Освен

това наистина трябва да приготвя вечеря, макар и само за трима.

Писарят извади един мръсен парцал от кожената си чанта и го погледна с отвращение.

— Ще те затрудня ли много, ако ти поискам чист парцал? — попита той.

Съдържателят кимна и извади чист ленен парцал изпод бара.

— Имаш ли нужда от нещо друго?

Летописеца се изправи и отиде до бара.

— Ще ми е от голяма полза, ако имаш малко силен спирт — леко смутено каза той. —

Не ми е удобно да те моля за това, но когато ме ограбиха…

Квоте махна с ръка.

— Не ставай глупав — каза той, — още вчера трябваше да те попитам дали имаш нужда

от нещо. — Излезе иззад бара и се отправи към стълбището на мазето. — Предполагам, че

дървесният спирт ще свърши най-добра работа, нали?

Писарят кимна и съдържателят изчезна в мазето. Летописеца взе чистото, сгънато

квадратно парче ленен плат и разсеяно го разтри между пръстите си. След това очите му се

насочиха към меча, който беше окачен високо на стената зад бара. Сивият метал на острието

се открояваше на фона на тъмното дърво на дъската, върху която беше монтиран.

Квоте се качи обратно по стълбите, носейки малка прозрачна бутилка.

— Има ли нещо друго, от което се нуждаеш? Разполагам и със солидни запаси от хартия

и мастило.

— Утре може и да потрябват — рече писарят. — Използвах по-голямата част от хартията

си. Но тази нощ може да приготвя още мастило.

— Недей да си правиш труда — непринудено го успокои съдържателят. — Имам няколко

бутилки фино аруеанско мастило.

— Истинско аруеанско мастило? — изненада се Летописеца.

Квоте се усмихна широко и кимна.

— Това е ужасно любезно от твоя страна. — Писарят малко се поотпусна. — Признавам,

че не горях от нетърпение да прекарам цял час в правене на мастило. — Той взе прозрачното