Първото семейство
Шрифт:
— Хей, ченгета! — извика. — Хайде да вървим при Исус!
— Спри! — Куори връхлетя върху сина си точно когато той щракна прекъсвача. Даръл залитна и се строполи на земята, а Куори, носен от инерцията, прелетя над него и се претърколи над купчина камъни.
Последва кратка тишина и после се възпламени първият заряд. Ударната вълна на недалечната експлозия изтрещя в тесния проход като влак в тунел и понесе пред себе си задушаващ дим и камъни.
Даръл се надигна точно навреме, за да поеме цялата сила на удара. Голям камък буквално
Едва погледна какво е останало от сина му и забърза по прохода. Откри Шон и Мишел, където ги беше съборила експлозията, и им помогна да станат.
— Бързо! — извика им. — Следващият взрив е на пет метра оттук!
Хукнаха колкото ги държат краката. Когато следващият взрив избухна, таванът се срути на метри зад тях. Взривната вълна пак ги събори, Мишел се опита да се надигне, но изпищя от болка и се улови за глезена. Куори се наведе, вдигна високата жена и я метна на рамо с едно движение. В следващия миг голям камък се срути точно на мястото, където тя бе паднала.
— Хайде, бягай! — извика Куори на Шон, който беше пред него и стискаше ранената си ръка. — Всеки момент ще гръмне следващият!
Докато тримата преминаваха през купчина отломки в дима и хаоса, не забелязаха Гейбриъл и Уила, свити в една странична галерия. Бяха се скрили там, след като таванът едва не бе паднала върху тях.
След миг се взриви още един заряд и планината се разтресе пак. От тавана се посипаха нови парчета.
Най-накрая тримата стигнаха до изхода и изскочиха навън. Куори пусна Мишел на земята и остана на четири крака, задъхан като маратонец.
Мишел държеше глезена си и гледаше Куори. Беше покрит с прахоляк и с бялата коса и загорялото от слънцето лице приличаше на оцелял след някакъв апокалипсис. И донякъде беше така. За всички тях.
— Ти спаси живота ми — успя да изпъшка Мишел.
Куори огледа Шон и видя окървавената му ръка. Откъсна ръкава на ризата му и я стегна с него над раната, за да спре кървенето. Когато се отдръпна, Шон видя белезите от нажеженото желязо върху ръката на Куори. Погледна въпросително Мишел. И тя ги беше видяла.
Изведнъж Шон изтръпна.
— Къде са децата?
Куори и Мишел започнаха да се озъртат.
— Уила? Гейбриъл! — извика тя.
Куори вече се бе втренчил във входа на рудника.
— Още са вътре — каза той.
Обърна се и се спусна натам точно когато поредната експлозия разтърси земята.
Шон скочи на крака, за да отиде с него.
— Шон! Недей! — извика Мишел и стисна ръката му. — Не влизай там повече! Цялата планина ще се срути всеки момент!
Той се освободи от хватката й.
— Аз накарах Гейбриъл да влезе там. Аз обещах на майка му да го върна жив и здрав.
Сълзите се стичаха по изпоцапаното лице на Мишел. Искаше да каже нещо, но не се получи. Шон се обърна и хукна към
Мишел се изправи, опита да тръгне след него, но се свлече на земята и стисна счупения си глезен.
Куори беше по-напред от Шон и тичаше, гонен от страха. Шон обаче скоро го настигна.
— Гейбриъл! Уила! — изкрещяха двамата едновременно.
Чуха нещо вляво от себе си. Видяха разклонението в галерията точно когато поредният взрив срути друга част от мината. Всичко наоколо стенеше и пъшкаше, падаха цели скали. Съвсем скоро, дори и да нямаше нови експлозии, рудникът щеше да се срути.
Намериха децата сгушени един до друг до купчина камъни. Грабнаха ги и хукнаха към изхода.
Още един заряд се взриви на около двайсет метра и ги събори на пода. Надигнаха се и започнаха да кашлят и да плюят прахоляк. Ушите им пищяха, телата им бяха на границата на физическата издръжливост. Станаха и успяха някак да продължат напред. Скоро се появи изходът. Видяха светлината. Шон притисна Уила към гърдите си и хукна с всички сили. Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от усилието.
Най-накрая излязоха и Шон спусна момичето на земята.
— Бягай, бягай при Мишел! — извика й той.
Уила хукна към Мишел, която беше успяла някак да се изправи, като се подпираше на една скала.
Куори, все още в рудника, беше уморен до припадък и беше загубил сигурната си походка. Спъна се в един камък и падна. Гейбриъл спря и се обърна назад.
— Върви, Гейбриъл! Върви!
Гейбриъл не продължи. Върна се и помогна на Куори да стане.
После двамата се спуснаха към вратата. Към дневната светлина. Небето на Алабама беше красиво. Слънцето се беше издигнало високо.
Шон отново влезе вътре.
— Хайде! — извика им. — Бързо!
Грабна Гейбриъл за ръка и го задърпа към изхода.
Мишел и Уила наблюдаваха от разстояние. Виждаха силуетите на тримата в тъмнината на рудника. Тичаха със сетни сили.
— Хайде! — пищеше Уила.
— Шон! Бягай! — изкрещя Мишел.
Метър. Половин.
Най-накрая Шон изскочи навън.
Последният заряд избухна.
Минната галерия се срути изцяло и навън се понесе облак прах и дим.
Няколко минути по-късно видяха Шон Кинг, легнал по гръб, покрит с прахоляк.
Върху него беше Гейбриъл — все още дишаше.
Нямаше обаче и следа от Сам Куори. Беше останал в рудника, затрупан под тонове скали.
84
Дан Кокс беше получил образованието си в най-престижните учебни заведения на страната. Беше успял почти във всички свои начинания. Като президент се справяше отлично както с външнополитическите, така и с вътрешните проблеми. В интелектуалната му броня нямаше много пробойни. И въпреки това хората, които познаваха първото семейство, биха се съгласили, поне на четири очи, че Джейн Кокс е по-умна от съпруга си. Или най-малкото — по-хитра.