Първото семейство
Шрифт:
С видимо облекчение Дан и Джейн Кокс не спираха да говорят за това по време на предизборната кампания и не пропускаха да поискат от обществеността и медиите да се съобразят със скръбта на момичето.
Ако Уила беше новина номер едно, веднага след нея бе опитът за атентат срещу президента Дан Кокс, осъществен от все още неизвестни извършители, разследването, срещу които продължаваше. Въпреки че самият той говореше за премеждието кратко и сдържано, хората от екипа му не пропускаха повод да изтъкнат каква смелост
Сега рейтингът му бе толкова висок, че дори опозицията открито признаваше, че е невъзможно да спечелят предстоящите избори. Джейн никога не се бе радвала на по-голяма популярност. Снимката й се появи на кориците на няколко списания, непрекъснато я канеха за участие в различни телевизионни предавания и я показваха по новините. Хората, които я познаваха обаче, намираха някаква промяна — въпреки че беше все така усмихната, а физически видът й не се бе променил, макар и да бе малко отслабнала. Очите й бяха загубили някогашния си блясък.
Шон Кинг и Мишел също попаднаха в лъча на прожекторите, колкото и да не им се искаше. След като президентът и агент Уотърс разказаха какво са направили, за да осуетят заговора, започнаха така да ги заливат с молби за интервюта, че и двамата трябваше да сменят жилищата си и да си променят имената.
Разказаха на Уотърс какво се бе случило в рудника. Че там бяха Даян Уол, Даръл и Сам Куори. Бяха се опитали да проникнат в срутените галерии, но ставаше все по-ясно, че каквито и улики да е имало, ще си останат завинаги заровени там.
Когато Уотърс ги попита за мотивите на Куори да извърши всичко, те отговориха, че не знаят.
Ранената ръка на Шон постепенно заздравяваше, а Мишел вече беше минала от патерици на гипсов ботуш. Гейбриъл като по чудо нямаше никакви сериозни физически наранявания. Емоционалното сътресение от загубата на майка му и на дома му обаче си казваше думата.
Шон и Мишел се чудеха какво да правят с него.
— Не можем просто да го оставим в социално заведение — каза Мишел.
— И на мен не ми се иска да го направим. Иска ми се да му намерим истински дом и семейство.
— Смятам, че доста време нищо няма да му се струва истинско. В каквото и семейство да попадне.
— Мислиш ли, че бихме могли да се грижим за него известно време? — попита Шон накрая.
— Ние ли? Ние живеем на различни места. Не сме женени. И с нашата професия, след като през повечето време ще отсъстваме… никога няма да ни разрешат официално.
— Можем да опитаме.
Мишел се замисли над идеята, после стисна ръката му и каза:
— Наистина можем да опитаме. Поне за известно време.
Със съдействието на ФБР и Белия дом, след като бързо
Шон и Мишел отидоха още веднъж до „Атли“, няколко дни след като станаха настойници на Гейбриъл. Не взеха момчето със себе си, защото там вече нямаше нищо за него. Прахът на майка му бе сложен в урна и отнесен във Вашингтон. Сега беше в стаята на момчето в апартамента на Мишел.
ФБР все още продължаваше да разследва останките от старата плантаторска къща, както и мястото, където първото семейство едва не беше намерило смъртта си. И където беше умряла Типи Куори.
Агентите на ФБР се удивляваха на изобретателността и уменията, с които Сам Куори беше задействал смъртоносния си план. Шон и Мишел научиха, че недалеч от къщата е било намерено укритие. В него имало монитор, бинокъл, дистанционно управление, друго оборудване и провизии. Ако вътре се бе крил някой, от него вече нямаше и следа.
Шон и Мишел подозираха, че е бил или Карлос Ривера, или Кърт Стивънс, но нямаха сериозни доказателства.
— Построил е по същество газова камера за Дан и Джейн Кокс — отбеляза Шон.
— И уби в нея собствената си дъщеря.
— По-скоро беше евтаназия — каза Шон. — След всичките тези години…
Най-важният въпрос обаче оставаше нерешен — как да постъпят с информацията, която бяха научили в мазето на „Атли“.
— Всички са мъртви — каза Шон. — Куори, Типи, Рут Ан.
— Може би е най-добре да забравим — предложи Мишел. — Иначе отново ще въвлечем Гейбриъл и Уила във всичко това.
— И ще се разрази национален скандал — добави Шон.
— Но Кокс ще се измъкне безнаказано.
— Знам. Може би обаче така е по-добре.
Върнаха се до „Атли“. Един от командосите, които охраняваха мястото, се доближи до тях.
— Четох за вас в пресата — каза той. — Свършили сте страхотна работа.
— Не чак толкова — отвърна Шон без особен ентусиазъм.
Мишел замълча. И двамата си мислеха за президента на Съединените щати в доста по-различна светлина от онази, в която го виждаха всички, макар и да бяха решили да си мълчат по въпроса.
Командосът кимна към руините.
— Изглеждаше доста по-различно, когато го видях за пръв път.
— Бил си тук и преди? — попита Мишел.
Той кимна.
— Бях в хеликоптера с първата дама, преди да избухне пожарът. Тя ни накара да кацнем тук. Каза, че не се чувства добре. Отвори й чернокожа жена и тя влезе вътре. Мисля, че беше прислужница. Поговориха малко, после първата дама слезе в мазето. Настоя да го направи. Не пусна никой друг там. Влезе сама, после излезе и излетяхме към дома.