Първото семейство
Шрифт:
— Някаква идея как е нанесен ударът? — попита Мишел.
— Ако се съди по ъгъла на раната и съдържанието под ноктите, бих казала, че са я хванали отзад и са срязали гърлото й. Вероятно е протегнала ръка назад и е издраскала лицето на нападателя. Под ноктите й открихме следи от кръв и кожа. Вероятно го е одрала сериозно. Настроението му едва ли се е подобрило от това.
— Сигурно ли е, че е бил мъж? — попита Шон, което накара Мишел да се намръщи.
— Заедно с останалото под ноктите й имаше и косъмчета от брада.
— Просто
— Значи след като раната е отляво — каза Мишел, — ако я е нападнал отзад, нападателят е бил десняк?
— Така е.
Тя извади малко пластмасово шишенце, в което имаше няколко влакънца от черна материя.
— Тези бяха под нокътя на десния й палец и левия показалец. Една беше залепнала и за косата й.
Мишел присви очи, за да види по-добре.
— Прилича на найлон — отбеляза тя.
— От маска? — предположи Шон.
— Онзи, когото видях, беше с черна маска — каза Мишел. — Ако Пам е посегнала назад към лицето му, много вероятно е под ноктите й да са попаднали нишки от маската му.
— Нещо друго видяхте ли? — попита Магулас.
— Не. Иначе съм доста наблюдателна, само че онзи тип стреляше с автомат. За малко щеше да надупчи мен вместо едно дърво. Реших, че е по-добре да остана жива, отколкото да разгледам добре стрелеца.
Магулас я изгледа с широко отворени очи.
— Разбираемо.
— Нещо за буквите по ръцете? — попита Шон и ги посочи. Сега беше по-трудно да се различат поради обезцветяването на кожата на трупа. Сякаш мъртвата плът абсорбираше трайното мастило. Сега знаците не приличаха на букви, а на някаква кожна болест или драсканици на безумец.
— Аз съм патолог, а не лингвист. Мастилото е черно, вероятно от маркер с широк връх, буквите са печатни по форма, а краснописът по моето скромно мнение не е кой знае какво. Знам добре испански, но това не е испанки. Не е и друг от романските езици. Очевидно не е китайски или руски. Тяхното писмо е различно.
— Може ли да е език на някое африканско племе? — предположи Шон.
— Да, но не мисля, че щяха да използват латиница, както китайците или руснаците не я използват — каза Мишел. — Може просто да са драскулки, за да ни заблудят.
— Добре. Нещо друго интересно? — попита Шон.
— Да, тази дама има страхотна червена коса. Ослепителна. Рязала съм доста червенокоси, но тази печели купата. За малко да си сложа слънчеви очила, докато правех аутопсията.
— Какво отношение има това към разследването ни? — попита Мишел.
— Той не попита за отношение, а за интересно. — И добави с усмивка: — Е, дори и патоанатомите понякога имат нужда от разведряване. Иначе атмосферата тук е потискаща.
— Добре — засмя се Шон. — Съгласен съм. Нещо друго, което има отношение към разследването?
— Раждала е.
— Известно ни е.
— Два пъти със секцио. —
— И трето раждане, вагинално — добави Шон.
— Невъзможно — поклати глава Магулас.
— Какво? — сепна се той.
— При огледа се установи, че тазовите й кости са с необикновена форма, така че родовият й канал е много тесен. Рентгеновите снимки потвърдиха тези заключения. И макар че е трудно да се каже при аутопсията, изглежда, е имала проблеми със сакроилиачната става, вероятно вродени. Във всеки случай никой акушер-гинеколог не би допуснал тази жена да роди по естествен път, освен ако не е искал да загуби застраховката си при професионална небрежност. Твърде рисковано е. Можела, е да ражда само със секцио.
Погледна Шон и Мишел, чиито погледи бяха вперени в корема на Пам Дътън, сякаш отговорите, които искаха да получат, щяха някак да излязат оттам.
— Това има ли отношение към случая? — попита Магулас и ги изгледа с любопитство.
Най-накрая Шон отдели поглед от старите хирургически шевове и по-новия разрез.
— Бих казал, че е интересно.
18
Час по-късно спряха на паркинга пред двуетажна сграда в бизнес парк в окръг Лаудън.
— Откъде знаеш къде работи? — попита Мишел.
— Аз съм приятел на семейството, нали? — Той млъкна за момент. — Освен това взех визитка от спалнята на Тък.
— Значи едно от децата не е от Пам? Кое обаче?
— Пам е червенокоса, а Тък е рус. Уила е с черна коса. Другите две деца са със светла коса.
— Значи, макар и да е с рецесивен ген, червената коса наистина има отношение към разследването.
— И е интересен факт.
Шон и Мишел влязоха и приближиха бюрото на секретарката.
— Аз съм Шон Кинг. Това е партньорката ми Мишел Максуел. Представляваме Тък Дътън в трагичното нещастие със семейството му.
Секретарката, млада жена с къса кестенява коса и големи тъжни очи, каза:
— О, боже! Знам, научихме! Ужасно е! Как е той?
— Не е много добре. Помоли ни да дойдем в офиса му и да вземем някои неща.
— Надявам се, че той не мисли за работа в този тежък момент…
Шон се наведе напред.
— Мисля, че единствено работата го крепи. Идваме от болницата.
— Казахте, че го представлявате — каза жената бавно. — Адвокати ли сте?
Шон извади картата си.
— Възложено ни е частно разследване. Работим, за да разберем кой е извършителят и за да открием и върнем Уила у дома.
— Боже! Желая ви успех! Уила е идвала тук няколко пъти. Какво чудесно момиче!
— Абсолютно — съгласи се Мишел. — А при отвличанията времето е най-важният фактор. Заради това Тък поиска от нас да проверим какво в работата му би могло да се свърже със случая.